Определение № 2304 от 17.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1395/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат П. К. (пълномощник на ищцата Д. И. Х.) срещу имащата характер на определение част от решение № 23 от 29.01.2025г. по в.т.д.№ 570/2024г. на АС Пловдив, с която обжалваното с въззивна частна жалба от адвокат К. определение № 209 от 14.03.2024г. по т.д.№ 214/2022г. на ОС Стара Загора за оставяне в производство по чл.248 ГПК без уважение искането за увеличаване на размера на дължимото на пълномощника възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв., е потвърдено. С частната касационна жалба се иска отмяна на атакувания акт като неправилен и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата за защита в първоинстанционното производство по чл. 38,ал.1,т.2 ЗАдв. на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. в редакцията на разпоредбата към момента на приключване на устните състезания в размер на 10 224лв. с ДДС, вместо определените с първоинстанционното решение 4 348.80лв. В частната касационна жалба пълномощникът прави математически изчисления за размера на адвокатското възнаграждение на база цената на предявения иск, а не на база уважената частично искова претенция. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпроси Следва ли адвокатският хонорар да бъде намален съобразявайки решението на СЕС по дело С-438/2022г ., въпреки че няма такова възражение от страна на ответника; На основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на страна следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение под установения с Наредба № 1/2004г. минимум и ако да - колко под този минимум може да слезе съдът; Следва ли на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. В полза на процесуалния представител да се присъди възнаграждение с оглед обжалваемия интерес по всеки един от предявените искове или адвокатското възнаграждение следва да се определи с оглед сумарния обжалваем интерес? Следва ли решението на СЕС по дело С-438/2022г. да се прилага в случаите на оказана безплатно правна помощ по чл.38,ал.2 ЗА, след като адвокатът не се е съгласявал, поемайки защитата на страната, да работи за адвокатско възнаграждение под минимално установеното и до момента на постановяване на съдебното решение, с което съдът му присъжда определен от него размер, той не е получил възнаграждение, за разлика от случаите на подписан договор и определено от страните изплатено предварително възнаграждение; Приложими ли са разпоредбите на актуалната към датата на приключване на устните състезания Наредба № 1/2004г. при определяне на адвокатско хонорар на основание чл.38 ЗАдв. и в кои случаи съдът не е обвързан от разпоредбите на Наредбата във връзка с решението на СЕС по дело С-438/2022г; Ако липсва изрично договаряне и съгласие на адвоката да осъществени представителство при възнаграждение в размер по-нисък от установения в Наредба № 1/2004г., как следва съдът да определи размера на адвокатското възнаграждение и следва ли да се съобразят разпоредбите на Наредба № 1/2004г. При предявени три субективно съединени иска, следва ли съдът да присъди възнаграждение за защитата по всеки един от предявените и уважените? Допълнителната предпоставка е въведена с доводите, че неточното тълкуване на правните норми води до нарушаване на принципи в правото. Поддържа се, че ако бъдат дадени отговори на въпросите, то очевидно ще имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и постановяване на съдебен акт по тях е от изключително значение за правилното тълкуване и прилагане на правните норми. В писмен отговор ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва основателността на искането за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първоинстанционният съд е уважил единствения предявен за сумата 150 000лв. иск до размер на 120 000лв. и при този изход на спора е определил адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. за оказана от адвокат К. безплатно правна помощ на ищцата на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. съразмерно уважената част на иска в размер на 4 348.80лв., а с определението си в производството по чл.248 ГПК е оставил без уважение искането на адвокат К. да бъде приложена редакцията на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания. С въззивното решение частната жалба на адвокат К. срещу първоинстанционното определение е оставена без уважение. Изложени са съображенията за неоснователност на искането за увеличаване определеното възнаграждение на 10 244 лв., представляващ минималния размер по Наредба № 1/2004г. след изменението, обнародвано в ДВ бр. 88/2022г. и присъждане на допълнителни 900 лева на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за явяване в три заседания, при общо проведени по делото пет. Даден е отговор, че адвокатското възнаграждение на адвокат К. се дължи на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и се определя служебно от съда, а при неговото определяне съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004г. съгласно задължителното за него решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 на СЕС. Мотивирано е, че присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение от 4348.80 лева е в сравнително висок размер и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото в първоинстанционното производство, включително на поисканите и събрани доказателства, на направените оспорвания и на броя проведени открити съдебни заседания. Акцентирано е, че адвокат К. е осъществила безплатна правна помощ само на една ищца, по един главен иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ, което не е свързано с полагането на такива усилия и труд от нейна страна, които да изискват възнаграждение над определения размер от 43 48.80 лева. Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено. Въззивният съд е приел, че определеното възнаграждение е адекватно и справедливо и няма основание да бъде увеличено с оглед фактическата и правна сложност на спора. При наличие на константна практика на съдилищата, формирана в приложение на решението на СЕС по дело С - 438/22, поставените въпроси не могат да получат отговор, какъвто цели обжалващата страна. При даденото разрешение за необвързващите съда размери на адвокатското възнаграждение, посочени в Наредба № 1/2004г., изобщо не стои въпросът коя редакция на тази наредба би била приложимата. Голяма част от въпросите в изложението са подвеждащи и некореспондиращи на фактите по делото, т.е. те не са обусловили разрешаването на проблема за размера на възнаграждението, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗАдв., не притежават съществена характеристика на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В обжалвания акт няма произнасяне и по въпросите, свързани със спецификата на осъществявана безплатно правна защита, при която няма предварително уговорено и предварително заплатено адвокатска възнаграждение и тези въпроси са извън правните аргументи на въззивния състав. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.