Определение № 599 от 19.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3900/2017 г.

Производството е по § 74 ПЗР ЗИД ГПК, публикуван в ДВ бр.86/2017 г., вр. чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ СД-05-01`-4123/26.06.2017 г.от Е. В. В.,чрез пълномощник адв.С. Р., срещу решение № 66/23.05.2017 г. по гр.д.№185/2017 г. на Окръжен съд-Сливен,поправено с решение № 200/27.06.2018 г. по същото дело. С него е отменено решение № 45/18.01.2017 г. по гр.д.№ 4162/2016 г. на Районен съд-Сливен и вместо него е постановено малолетното дете В. Е. В. да живее при майката Е. С. Т., на която се предоставя и упражняването на родителските права. Определен е режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 16 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката, както и по време на коледните празници през четна година и по време на новогодишните празници и великденските празници през нечетна година. Присъдена е издръжка в размер на сумата 150 лв. платима от бащата на майката,като законен представител на детето от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В касационната жалба се твърди, че касаторът е по-пригодния родител и в интерес на детето е да бъде отглеждано от него, тъй като сега то се чувства спокойно и щастливо. Намира, че по всички критерии посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г. той превъзхожда майката.Иска решението да бъде отменено и да се определи при него местоживеенето на детето, да му се предоставят родителските права, да се определи режим на виждане с майката и да се присъди 150 лв. издръжка. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят въпроси,обобщени в две групи: -длъжен ли е решаващият съд в производство по предоставяне на упражняване на родителски права да установи интереса на детето като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат развитието му ,съобразно задължителните критерии, дадени в ППВС № 1/12.11.1974 г.; необходимо ли е да се преценят съвкупно всички задължителни критерии. -правно обосновано ли е предоставянето на родителските права да се определя единствено от пола на детето, като в зависимост от това те да се предоставят на родителя от същия пол и следва ли да се установи интересът на детето при съвкупна преценка на всички обстоятелства и критерии по цитираното ППВС; има ли установена йерархичност и предимство на някои от критериите или те трябва да се преценяват съвкупно. Ако има-кои са те и как се степенуват и отнасят един към друг. По тези въпроси счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974 г. и решения по гр.д.№5841/2014 г.ІV г.о.,което не е приложено и гр.д.№2846/2013 г., ІІІ г.о. - основание за допускане на касационо обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поддържа и основанието по т.2, с оглед противоречието между влезли в сила решения по гр.д.№204/2011 г на Окръжен съд-Велико Търново и по гр.д. № 6273/2012 г. на СГС,ІІ бр.въззивен състав. Последното също не е приложено и не е цитирано в доказателствената част на изложението. Намира, че изводите на въззивния съд противоречат на задължителната съдебна практика, според която интересът на детето е конкретен и задължение на съда е да го установи, след цялостна преценка на всички обстоятелства. В решението на Окръжен съд-Велико Търново е прието, че обуславящ критерий е възрастта на детето, докато в решението на СГС е посочено, че майката и бащата имат равни права при отглеждане на детето, независимо от неговия пол и възраст, както и че никой критерий не следва да се абсолютизира. Ответницата по касационната жалба Е. С. Т. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Д. Д., я оспорва. Претендира разноски.От своя страна е подала насрещна касационна жалба, в която изразява становище за правилност на въззивното решение и иска потвърждаването му.Същото излага и в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е изразил становище по насрещната касационна жалба. По делото ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба подадена в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима. За да постанови съдебния си акт въззивният съд е приел, че според ППВС № 1/12.11.1974 г. децата в ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа и в такива случаи майката е по-пригодният родител. Посочил е, че детето В. е в крехка възраст, почти бебе, тъй като няма навършени три годинки. Освен това то следва да формира модел на поведение подражавайки именно на майката. Посочил е, че липсват пречки да се отглежда от нея. Изтъкнал е, че двамата родители желаят да се грижат за детето, двамата разполагат с необходимите възпитателски качества, при двамата има нормални битови условия, като бащата е подпомаган от своите родители. Приемайки, че са предубедени, не е кредитирал показанията на свидетелите, които са заявили, че бащата се грижи за храненето, къпането, приспиването и възпитанието на детето, а майката го извеждала само на разходка. Намерил е също така за недоказани твърденията, че тя злоупотребява с алкохол и поддържа близки отношения с лица от криминалния свят. Определил е разширен режим на контакти за бащата. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Първата група въпроси са релевантни, но не е налице отклонение от създадената задължителна съдебна практика.Въззивният съд е съобразил дадените в нея разрешения и се е съобразил с конкретните определящи обстоятелства за интереса на детето и пригодността на родителите да го отглеждат. Втората група въпроси произтичат от становището на касатора за неправилност на въззивното решение при формиране на неговите правни изводи. Те са зададени с оглед хипотеза по спора, която не е възникнала, тъй като въззивният съд не е предоставил родителските права преценявайки единствено пола на детето, както и не е определял йерархичност на критериите .Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК, за да изпълва приложното поле за общо основание за допускане на касационно обжалване въпросът ,поставен от касатора не трябва да е свързан с правилността на въззивното решение, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на доказателствата по делото. Касаторът не е отдал нужното значение на предпоставките за селектиране на касационната жалба. Те съществено се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, които са извън обсега на производството по селекция. Те биха били предмет на обсъждане в следващото производство, ако бъде селектирана касационната жалба. Не е доказано поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не е приложено решението на СГС, с оглед което се твърди наличие на въпрос, противоречиво решаван от съдилищата. Съгласно чл.287 ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. В случая обаче тя трябва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, тъй като обжалваното решение е в полза на ответницата по касационната жалба, а и тя самата отправя искане то да бъде потвърдено. Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,