Определение № 158 от 14.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3086/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. П. Б. от [населено място] срещу определение № 1781 от 07.06.2018г. постановено по ч.гр.д. № 2538/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна частната й жалба срещу определение № 8811 от 19.04.2018г. по гр.д. № 3461/2018г. на Софийски градски съд. С последното исковата й молба е върната на основание чл. 130 ГПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи, че определението е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са фактическите основания на заведения иск, но конкретни съображения за неправилност на съдебния акт не са изтъкнати. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без формулиране на конкретен правен въпрос. Препис от жалбата не е връчван на основание чл. 130, пр.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В предявената пред Софийски градски съд искова молба се твърди, че ищцата е съсобственик заедно с Държавата на УПИ Х-1173 в кв.10а, м.“В.-ВЕЦ С.“ по плана на [населено място]; според кадастралната карта в този УПИ участват два поземлени имота с идентификатори 68134.1606.5010 и 68134.1606.5011. Ищцата претендира срещу Областния управител на [населено място] /видно от уточняваща молба/ да бъде прекратена съсобствеността чрез изкупуване частта на държавата, а именно ПИ 68134.1606.5011. Въззивният съд е приел в обжалвания акт, че първата инстанция правилно е върнала исковата молба на Л. П. Б., тъй като предявеният конститутивен иск за прекратяване на съсобствеността между нея и Държавата чрез изкупуване на съсобствената част от УПИ, е недопустим. Редът за разглеждане на такова искане е административен и е уреден в чл.45а ЗДС. Разпоредбата на чл. 36 ЗС сочи, че прекратяването на съсобственост върху държавен или общински имот може да се извърши, освен чрез делба, и чрез продажба на частта на държавата или общината по ред, определен от Министерски съвет. Такъв ред е създаден с разпоредбата на чл. 45а от Закона за държавната собственост и той е административен, а не съдебен. При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Жалбоподателката не е формулирала правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Както жалбата, така и изложението, повтарят искането на ищцата съсобствеността да бъде прекратена по съдебен ред по един от законовите способи, а именно изкупуването на частта на Държавата. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено само, че жалбата се основава на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Това не е достатъчно за обоснове достъпа до касационно обжалване. Посочването на правен въпрос е основна предпоставка за допускане на касационен контрол, а Върховният касационен съд, с оглед на диспозитивното начало, не може сам да извежда и формулира такъв въпрос /в този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК/. Липсва съмнение за вероятна нищожност или недопустимост на съдебния акт, както и за очевидна неправилност, така че достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.