Определение № 236 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 683/2020 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. В. К.,подадена чрез адв. С. М., против решение № 312 от 4. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 346/2019 г. на ОС – Кюстендил, с което е отменено решение № 483 от 30. 05. 2019 г. по гр. д. № 2224/2018 г. на Кюстендилския районен съд и е уважен предявеният от М. И. Г. против Б. В. К. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като е признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот с площ от 606 кв.м., находящ се в [населено място], Кюстендилска област, м. „Ч.-Над пътя“, който в кадастралната карта на землището на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-1234/13. 06. 2018 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, неправилно е заснет като самостоятелен поземлен имот с идентификатор......... на ответника, вместо като част от поземлен имот с идентификатор ........... на ищцата. Твърди се незаконосъобразност на решението, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 266 и чл. 269 ГПК), необоснованост на фактическите изводи и в противоречие с материалния закон – чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г.), пар. 4, 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 79 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Ответницата по касационната жалба М. И. Г., чрез адв. Д. З., изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съставът на въззивния съд е приел, че ищцата е собственик на процесния имот. Придобила го е на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №.../29. 05. 2007 г. по описа на нотариус Е. П., рег. № ... НК – процесният имот от 606 кв.м. съставлява част от продадения имот нива с площ от 2, 400 дка, съставляваща имот № ........ по плана за земеразделяне на землището на [населено място]. Продавачите са били собственици на имота, като са придобили същия по наследство от Р. Л. Р. и реституция по ЗСПЗЗ – имотът им е възстановен в нови реални граници, с план за земеразделяне, с решение № 26/12. 06. 1997 г. на ПК – [населено място]. При сключване на договора за продажба са се легитимирали като собственици с н.а. № ......., том .., дело № .../1999 г. Прието е, че решението за възстановяване на собствеността има конститутивно действие, тъй като е постановено на 12. 06. 1997 г., преди обнародването на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ, бр. 98/28. 10. 1997 г., с който се въвежда разпоредбата на пар. 4к ПЗРЗСПЗЗ, изменена със ЗИД ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., като с последния се изменя и разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. За неоснователно е прието възражението на ответника за придобиване на имота на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ. През 1982 г. имотът е бил предоставен на ответника за ползване с акт по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, като изоставена нива, за отглеждане на домашни животни и на зеленчуци, но правото на ползване е прекратено по силата на цитираната разпоредба. Не е била налице една от предпоставките по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, вр. пар. 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, за придобиване правото на собственост върху имота – към 1. 03. 1991 г. имотът да е застроен със сграда, завършена до покрив. На ответника било издадено разрешение за строеж на сезонна сграда с площ от 33 кв.м. и дадена строителна линия на 31. 08. 1990 г. През 1992 г. били положени основите на сградата и строителството е било преустановено. Строежът е на този етап и понастоящем. След като предоставеният за ползване имот не е бил застроен със сграда към 1. 03. 1991 г., за ползвателя не е възникнало правото по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ за изкупуване на имота и трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Имотът не представлява лозе или овощна градина, в която хипотеза законът допуска придобиване на собственост от ползвателите върху незастроени имоти (пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ). Заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР З. е издадена в нарушение на пар. 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и в полза на ответника не се е осъществил предвиденият в цитираната разпоредба придобивен способ. За неоснователно е прието и евентуалното възражение за придобиване на собствеността върху имота по давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят три въпроса, първият от е оправомощен ли е въззивният съд да събира относими към спора доказателства, ако с въззивната жалба не е направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила и искане за събиране на доказателства. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 266 и 269 ГПК, като служебно е допуснал съдебно-техническа експертиза и е приел като писмени доказателства приложени към нея документи. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос. Действията на въззивния съд са съобразени с разясненията по приложението на чл. 269 и 266 ГПК, дадени с точка 3 от цитираното тълкувателно решение, според които при наличие на оплакване във въззивната жалба за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд или за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, въззивният съд може служебно да допусне експертиза. В случая въззивната жалба е съдържала оплаквания както за допуснати процесуални нарушения, така и за необоснованост на фактическите изводи (по-конкретно, оплакванията са за необсъждане на всички събрани по делото доказателства, за неправилна преценка на събраните, за необоснованост на извода, че не е доказано ищцата да е придобила собствеността върху имота на основание договор за покупко – продажба), поради което въззивният съд е бил оправомощен служебно да допусне допълнителна техническа експертиза за изготвяне на комбинирана скица на спорния имот и установяване включва ли се същият в някои от имотите, възстановени на праводателите на ищцата по реда на ЗСПЗЗ. Вторият въпрос е конститутивно или декларативно действие има постановеното от общинската служба по земеделие решение за възстановяване на собствеността по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, върху имот в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, постановено преди влизане в сила на новата разпоредба на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ (ЗИДЗСПЗЗ,обн. ДВ бр. 98/28. 10. 1997 г.), изменена със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. бр. 68/30. 07. 1999 г. и дали индивидуализацията на имота по помощен план и план на новообразуваните имоти е условие за пораждане на конститутивното действие на решението. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 262 от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, решение № 588 от 29. 06. 2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г. на ВКС, решение № 116 от 8. 07. 2016 г. по гр. д. № 5941/2015 г. на ВКС. Противоречие не е налице. Практиката на ВКС еднопосочно приема, че решенията на общинските служби по земеделие по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с които се възстановяват земи в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/30. 07. 1999 г., с който е въведена новата алинея 7 на пар. 4к ПЗР ЗСПЗЗ и е изменена разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, като е предвидено, че за земи включени в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 – пар. 4л, а собствеността се възстановява със заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ. Въвеждането на новата уредба, установяваща различен ред за възстановяване на собствеността върху имоти в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, няма погасителен ефект по отношение на придобити по реда и условията на предходната редакция на закона, с реституционни конститутивни решения по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, права на собственост, нито води до отпадането им. В случая имотът е бил възстановен на праводателите на ищцата с решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, в нови реални граници, с план за земеразделяне, постановено на 12. 06. 1997 г., преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр.98/28. 10. 1997 г. В решението имотът е индивидуализиран чрез посочване на местонахождение, местност, площ, номер по плана за земеразделяне и граници, а границите са конкретизирани с посочване на номерата на съседните имоти по плана за земеразделяне, на вида им и на собствениците им. В този смисъл са становищата, изразени в посочената от касатора практика. Последният въпрос е от кой момент ползвателите на имоти, предоставени им на основание актове по пар. 4 ЗСПЗЗ, могат да ги придобият по давност. Твърди се, че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по така поставения въпрос. Обсъждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по същия има формирана практика на ВКС, за промяната на която липсват основания. След 22. 11. 1997 г. няма забрана за придобиване по давност на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ. Ако собствеността е възстановена до влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (22. 11. 1997 г.), давността от възстановяването до 21. 11. 1997 г. не се зачита и от 22. 11. 1997 г. започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след 21. 11. 1997 г., давността започва да тече от момента на възстановяването. В този е решение № 106 от 19. 05. 2011 г. по гр. д. № 1326/2010 г., 2 г.о., решение № 262 от 13. 07. 2012 г. по гр. д. № 944/11г., 1 г.о., решение № 809 от 14. 01. 2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., 1 г.о., решение № 45 от 23. 02. 2015 г. по гр. д. № 4732/2014 г., 1 г.о. и др. На следващо място, обсъждането на въпроса не би повлияло на изхода на делото. Ответникът по иска сочи като начален момент на владението 27. 07. 2009 г. (издаването на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ) и до предявяване на иска (7. 02. 2018 г.) не е изтекъл установеният в чл 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок. Владението на ответника е било недобросъвестно (не е бил налице елемент от фактическия състав, пораждащ придобивния способ по пар. 4а ЗСПЗЗ – към 1. 03. 1991 г. имотът не е бил застроен с постройка по смисъла на пар. 1в ПЗР ЗСПЗЗ и заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ е издадена при невъзникнало за ползвателя право да придобие собствеността върху имота), поради което разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС е неприложима. Предвид изхода на делото, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,