Определение № 9532 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от И. В. Д., чрез адв. М. Маринова, срещу Определение № 32335/15.08.2026г. постановено от Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 8695/2026г. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК, е оставена без разглеждане жалбата от И. В. Д. срещу Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026 г. на главния секретар на Министерството на образованието и науката и е прекратено производството по адм. дело № 8695/2026 г. по описа на АССГ. В частната жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и неговата цел. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Главен секретар на Министерство на образованието и науката (МОН) в писмено становище изразява становище, че частната жалба е неоснователна, а оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, административният съд е оставил е без разглеждане жалбата на И. В. Д. срещу Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026 г. на главния секретар на МОН и е прекратил производството по адм. дело № 8695/2026 г. по описа на АССГ. За да постанови определението си съдът е приел, че пред МОН е образувано производство по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по заявление с вх. № 94-3645/26.05.2026 г. от И. В. Д. с подробно описана търсената информация. По заявлението е последвало Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026г. на главния секретар на МОН, с подробно описано в съдебния акт съдържание. Първоинстанционния съд е приел, че е налице изричен акт, с който ответникът е отговорил в срок на всички поставени от жалбоподателя въпроси, поради което за последния липсва правен интерес от оспорването на процесното решение. Посочил е, че несъгласието с дадените отговори не означава, че ответникът е пропуснал да предостави поисканата информация. В този смисъл е изведено, че не е налице и частичен отказ за предоставяне на обществена информация. Допълнително е посочено, че дадените отговори кореспондират напълно и изчерпателно със зададените въпроси. От друга страна отмяната на процесното решение по никакъв начин не би породила непосредствена промяна в правното положение на оспорващия, тъй като информацията, с която разполага задълженият субект по ЗДОИ му е предоставена в пълен обем. На следващо място АССГ е констатирал, че жалбата срещу Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026 г. е просрочена. В тази връзка съдът е приел, че решението е съобщено на оспорващия на 08.06.2026 г. По преписката са налице данни, че процесният акт е връчен на жалбоподателя на 17.06.2026 г. Видно от пощенското клеймо, жалбата е подадена на 10.07.2026 г. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че така постановеното определение на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Изцяло се споделят изводите на първоинстанционният съд както относно липсата на правен интерес за оспорване, така и по отношение на просрочието на жалбата. Действително с Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026 г. на главния секретар на МОН подробно е отговорено на поставените със заявление с вх. № 94-3645/26.05.2026 г. от И. В. Д. въпроси. В случай, че заявителят не е доволен, респ. счита, че е не предоставена търсената информация в цялост или е затаена такава, и тази информация се намира в субекта от който е искана, то заявителят следва да ангажира доказателства, от които да се направи извод, че дадената информация е непълна. Такова не са представени, а е налице общо оплакване. По същественото в случая е, че подадената жалба пред първоинстанционния съд е била просрочена. Дори и да се приеме, че Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026 г. е било връчено на по-благоприятната за частния жалбоподател дата – 17.06.2026г., то срока за обжалване изтича на 01.07.2026г – присъствен ден. Неоснователна е претенцията за непълнота на Решение с вх. № 94-2498/08.06.2026 г. на главния секретар на МОН в частта срок и съд пред когото да може да се оспорва, поради което е приложим чл. 140 АПК. В Глава трета, раздел IV ЗДОИ не се въвеждат специални изисквания за съдържанието на административния акт – решение за достъп до информация в частта, в която се посочва пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва /чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК/. От анализа на разпоредбите следва, че необходимо и достатъчно е да се посочи срока и възможността за обжалване пред съд. Конкретно местната подсъдност се следва по арг. от чл. 133 АПК, но това не е задължителен елемент. В случая абсолютно правилно АССГ е посочил, че жалбоподателят е разполагал с възможността да сезира всяко от 28-те административни съдилища, като съответният съд ще прецени дали делото му е подсъдно – чл. 135 АПК. Дори жалбата да е подадена пред ненадлежен съд, делото ще се смята за образувано от деня на завеждането му пред него, като извършените от последния действия запазват силата си - арг. чл. 135, ал. 2, изр. 2 АПК. А с оглед конкретиката на случая, споделят се изцяло изводите на АССГ, че доколкото в сезиращото органа искане по ЗДОИ от 25.05.2026 г. жалбоподателят е посочил единствено свой електронен адрес, но не е посочил постоянния си адрес, то няма как ответника да укаже местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение