Определение № 3123 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. К. чрез пълномощника й адвокат Д. П. против решение № 633 от 9.06.2025 г., постановено по гр. д. № 499 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 4632 от 19.12.2024 г. по гр. д. № 14674/2023 г. на Районен съд - Варна за уважаване на предявения от М. Д. М. и Т. Д. Б. против К. П. К. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], местност „Р.“ с площ от 592 кв. м, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, въз основа наследяване на общия им наследодател Д. М. Д. и упражнено от него давностно владение в периода от 1980 г. (предоставяне правото на ползване) и от 2002 г. (влизане в сила на ПНИ на местност „Р.“) до 2020 г. М. Д. М. и Т. Д. Б. са подали чрез пълномощника си адвокат Т. П. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Страните претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците основават претендираното право на собственост на твърденията им, че наследодателят им Д. М. Д., починал на 23.01.2022 г., е придобил собствеността по давност като е упражнявал фактическа власт върху имота от 1980 г., когато му е предоставено право на ползване и го е владял след 2002 г., когато е одобрен плана за новообразуваните имоти. Правният спор възникнал, тъй като ответницата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ответницата е оспорила иска с доводи, че до 1.03.1991 г. наследодателят не е бил владелец; че липсва идентичност на предоставения за ползване имот и процесния имот; че наследодателят не е упражнявал фактическа власт в претендирания период; че давност по отношение на имота не тече, тъй като са заявени реституционни претенции от наследниците на А. Е. П. и И. С. С. и реституционната процедура не е приключила; че тя е придобила собствеността въз основа на давностно владение в периода 2010 г. до 30.08.2023 г. С оглед липсата на доводи във въззивната жалба относно приетата фактическа обстановка, окръжният съд е препратил към възприетите за установени от първоинстанционния съд факти. Така е приел за установено, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № 103, том II, рег. № 5694, дело № 303 от 2023 г. на нотариус № * за собственост по давност на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 592 кв.м. При издаването на констативния нотариален акт е било представено решение № 3180 от 23.10.2022 г. по гр. д. № 18195/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявения от К. П. К. против Община Варна отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ***. Този поземлен имот е актуван като частна общинска собственост с акт № 10620 от 10.03.2021 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС. Ищците са наследници на Д. М. Д., на чието име по кадастрален план от 1996 г. е записан имот пл. № * в кв. 18 с площ от 600 кв. м. въз основа на удостоверение 4 от 1980 г., 76 ПМС. С протокол № 7 от 14.05.1980 г. на ИК на ОбНС Варна Д. М. Д. е включен в списъка на одобрените лица за раздадени земи по ПМС № 76 за местност „Б.“, като е взето решение на същите да бъдат издадени удостоверения по чл. 17 от Наредбата за приложение на ПМС № 76. Съдебно-техническата експертиза установява съществуващите кадастрални планове, включително помощен кадастрален план, одобрен 1997 г. и план за новообразуваните имоти, одобрен 2002 г. и кадастрална карта, одобрена 2008 г. Процесният поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с новообразуван имот № *, к. р. 551 с площ 562 кв. м. по плана за новообразуваните имоти и представлява част от имот № * с площ от 743 кв. м. по кадастралния план от 1996 г., записан на Д. М. Д., който е записан за имота и в разписния списък към кадастралния план от 1988 г. и помощния кадастрален план от 1997 г. въз основа на с удостоверение № 24 от 1980 г., с площ 600 кв.м по ПМС № 76. За имота липсва издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на правоимащо лице. Съдът е отчел и събраните по делото гласни доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че е доказано владението на наследодателя на ищците. При така възприетите факти въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба на ответницата. Посочил е, че идентичността на процесния имот с имота, предоставен за ползване на Д. М. Д. е установена от експертното заключение, проследило кадастралното заснемане и вписването в разписните списъци към съответните планове. Счел е, че наличието на акт за общинска собственост е неотносимо, тъй като съгласно чл. 5, ал. 3 ЗОбС този акт няма правопораждащо действие и при спор в тежест на общината ще е да докаже придобивно основание за общинската собственост върху актуваните имоти. В случая експертното заключение установява, че имотът е включен в обхвата на ДЗС и не е налице проведена процедура по възстановяване на собствеността в полза на правоимащо лице. Въззивният съд е проследил нормативната уредба по ЗСПЗЗ относно собствеността на имоти в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е, че ответницата не е установила да е придобила имота по давност в периода 2010 г. – 30.08.2023 г. Същата не е посочила как е придобила фактическата власт. Гласните доказателства не установяват да е владяла имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно в сочения от нея период. Водените от нея свидетели не изясняват кога е установена фактическата власт върху имота, нито по какъв начин и с какви действия е била упражнявана. Тъй като не фиксирано началото на периода, през който е била упражнявана твърдяната от ответницата фактическа власт, то не може да се формира извод дали е изтекъл изискуемия от закона срок. Не може да бъде установен начинът, по който ответницата е демонстрирала намерението си за своене на имота. Свидетелите, водени от ответницата, повтарят едни и същи обстоятелства в показанията си – същите са близки приятели с К. П. К., но не знаят как тя се е насочила към процесния имот, както и твърдят, че бил запустял, но пък в него има лозе и овощни дървета, всеки от свидетелите е помагал на ответницата да подрязва лозето, след това да го изкорени, да огради имота и да чисти имота, но никога в присъствието на другия свидетел, явства се, че К. П. е завзела имота, тъй като имала голямо желание да го обработва, но същевременно изкоренила лозето и изсякла всички дървета в него. Съдът е приел, че показанията на тези свидетели не са достоверни и като такива не следва да бъдат кредитириани, тъй като са нелогични, взаимно противоречиви и не съответстват на нормалната житейска логика от една страна, а от друга са структурирани по подозрително еднакъв начин. Освен показанията на водените от страната свидетели по делото, липсват каквито и да било доказателства за предприети от П. действия, с които несъмнено да е демонстрирала завладяването на имота по отношение на когото и да било, придобили външна проява и които недвусмислено да отричат правата на ищците като собственици. Единствено се доказва, че ответницата е подменила оградата на имота, изкоренила е лозето и е изсякла овощните дървета, но тези отделни действия не могат да се възприемат като упражняване на фактическа власт в течение на предвидения от закона срок. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. П. К. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при тяхното оспорване; 2) може ли да се придобие по давност недвижим имот, за който има план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост е възстановено на бивши собственици, но не е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ; 3) кой е началният момент, от който тече придобивна давност в полза на лицето, владеещо недвижим имот и по отношение на който реституционната процедура е висяща; 4) може ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение в последващ процес с предмет спор за собственост на същия недвижим имот при липса на субективен идентитет на страните по длете дела и извън хипотеза на чл. 298, ал. 2 ГПК; 5) длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акт за частна общинска собственост, докато той не бъде оспорен по надлежния ред; 6) за задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона. Въпросите са обосновани с доводите на касаторката, че съдът не е взел предвид, че имотът е общинска собственост, като общината не е страна по делото и актът за общинска собственост не е оспорен от ищците и се ползва с доказателствена сила, както и че имотът е признат за възстановяване на бивши собственици. Поддържа се и че съдът необосновано е приел идентичност между предоставения на наследодателя на ищците имот за ползване и процесния имот. Въпросите са относими към формираните от въззивния съд изводи, но не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Съдът е разгледал възраженията на ответницата по иска, сега касатор, че относно процесния имот давност не може да тече, тъй като същия е общинска собственост и тъй като е признато правото на възстановяване на собствеността на трети лица, спрямо които реституционната процедура не е приключила. Тези възражения обаче не са подлежали на разглеждане, тъй като са предявени при условията на злоупотреба с право. В практиката на ВКС (например решение № 60101/25.11.2021 г. по гр. д. № 484/2021 г., II г. о., решение № 50006 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 788/2022 г., ВКС, II г. о.) е дадено тълкуване, че съдът квалифицира материално правно възражение на ответника и в случай, когато последиците от възражението от гледна точка на материалното право изключват не само възможността ищеца да е носител на права, но и възможността самия ответник да притежава правата, които претендира, възражението освен, че е лишено от правен интерес, съставлява и злоупотреба с право, последица от което е отказ на съда да го разгледа. В случая ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт по давност за процесния имот, поради което възраженията й че давност не тече, тъй като имотът е общинска собственост и тъй като не е приключила реституционната процедура спрямо трети за спора лица, са предявени при условията на злоупотреба с право и съответно не подлежат на разглеждане от съда и поставените във връзка с тези възражения въпроси се явяват неотносими към изхода на спора. Преценката дали съдът необосновано е приел идентичност на предоставения за ползване и процесния имот, който довод е наведен при обосновка на шестия въпрос, изисква касационният съд да навлезе по съществото на правния спор с оглед установеното от представените по делото доказателства, което е недопустимо в производството по чл. 288 ГПК. Подобна необоснованост не може да се констатира от мотивите на въззивното решение. При липса на основание за допускане на касационно обжалване К. П. К. дължи на М. Д. М. и Т. Д. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1022.58 евро (равностойност на 2000 лв.), заплатено възнаграждение на адвокат Т. П.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение