Определение № 635 от 19.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2981/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Еврокапитал – България” ЕАД, представлявано от адв. О. Ш., срещу решение № 141 от 14.06.2019г. по в.т.д. № 245/2018г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 27.04.2018г. по т.д. № 41/2017г. на Окръжен съд – Ловеч. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по иска с правно основание чл.694, ал.1, т.2 ТЗ, че „Нафтекс Петрол” ЕООД /в несъстоятелност/ не дължи на касатора суми, произтичащи от договор за наем от 01.08.2010г. в размер на 298 170.81 лева, което вземане е включено в списъка на приетите вземания с определение № 225 от 05.04.2017г. по т.д.н. № 17/2015г. на Окръжен съд – Ловеч и касаторът е осъден да заплати по сметка на ОС – Ловеч държавна такса в размер на 2 981.71 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че изводът на въззивния съд, че вземането не е предявено в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, се основава на свидетелски показания, събрани в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, и на предположение, изградено след изслушване на правилата за работа на Пощенска станция 134 и добавянето към датата 05.10.2016г. на числото 10, без да се отчете, че поставянето на клеймото върху плика е дейност, която е извън волята на подателя и за която той не може да бъде отговорен. Счита, че решението противоречи на принципа на правовата държава по чл.4, ал.1 от Конституцията и съдебната практика на ЕСПЧ по чл.6, т.1 ЕКПЧОС. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли да се зачете подаването по пощата на искането за предявяването на вземания на търговското дружество за спазване на срока съгласно чл.62, ал.2 ГПК?

2. Представлява ли пощенското клеймо документ по смисъла на Раздел Четвърти „Писмени доказателства” от ГПК и какъв – официален или частен, и ако представлява, то как следва да се оцени доказателствената му стойност съобразно изискването на чл.178, ал.1 ГПК?

3. Следва ли да носи отговорност страната, която е подала книжата си по пощата, за неправилно поставено пощенско клеймо?

Ответникът „Нафтекс Петрол” ЕООД /в несъстоятелност/, представляван от адв. Т. Т., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите са неясно зададени и не са разрешени от въззивния съд, както и не е обосновано соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага и съображения за липса на основания за допускане на касационнен контрол поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е взел предвид, че с решение № 50/06.07.2016 г. по т.д./н/ № 17/2015 г. на Ловешкият окръжен съд на основание чл.630, ал.1 от ТЗ е открито производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол” ЕООД. Решението е обявено в Търговския регистър на 06.07.2016г.

Констатирал е, че в Окръжен съд - Ловеч е постъпила молба, регистрирана с вх. № 6890/12.10.2016г. с отбелязване „клеймо: 05.10.2016г.” за предявяване на вземане от „Еврокапитал-България” ЕАД в производството по т.д. № 17/2015 г. по описа на ЛОС в размер на сумата 298 170.81 лв., от които 264 998.54 лв. главница и 33 172.27 лв. законна лихва за забава, произтичащо от сключен на 01.08.2010 г. договор за наем между „Еврокапитал-България” ЕАД и „Нафтекс Петрол”ЕООД. Посоченото вземане на „Еврокапитал-България” ЕАД синдикът е включил в списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/, като в т.2 е посочено вземането на „Еврокапитал-България” ЕАД в размер на сумата 298 170.81 лв., от които 264 998.54 лв. главница по до договор за наем от 01.08.2010 г. и вземане по чл.86 от ЗЗД в размер на 33 172.27 лв. за периода от 27.12.2014 г. до 06.07.2016г., а в графа „Забележка” е отбелязано, че същите са предявени извън срока. Кредиторът „Еврокапитал-България” ЕАД-гр. Бургас е подал възражение по чл.690 от ТЗ, с което е възразил относно неприетото предявено вземане и е поискал вземането му да бъде включено в списъка на приетите вземания. С определение от 05.04.2017 г. по т.д. № 17/2015г., постановено в производство по чл.692, ал.3 и ал.4 от ТЗ, Окръжен съд-Ловеч като съд по несъстоятелността е изключил от списъка на неприетите вземания и включил в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.688 от ТЗ, парично вземане на „Еврокапитал-България” ЕАД в размер общо на 298 170.81 лв., произтичащо от договор за наем от 01.08.2010г. от които 264 998.54 лв. главница – наемна цена за периода м.декември 2014 г. и 33 172.27 лв. лихва за забава за периода от 27.12.2014 г. до 06.07.2016 г.

Въззивният съд е обсъдил дадените пред първостепенния съд обяснения на представляващия ответното дружество „Еврокапитал-България” ЕАД Д. Д. по реда на чл.176 от ГПК, според които приобщеният по делото плик е подаден от адвокат Л. Г., на когото той е предал молбата за предявяване на вземането на датата, на която е подписана молбата 04.10.2017г. Посочил е, че адвокат Л. Г. е заявил в съдебно заседание на 13.10.2017г., че пликът с трите възражения е пуснал в [населено място] в пощенска кутия в района на офиса на [улица], тъй като бил изтекъл работният ден на пощата

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства - заключението на вещото Печков, показанията на свидетеля П. П., писмо № 911-01-294-9/07.12.2017 г. на „Български пощи” ЕАД - [населено място] и при съобразяване на правилата на чл.56, ал.1, ал.2 и ал.3, чл.55, чл.58 и чл.89 от Инструкцията за организация на пощенските услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД, е достигнал до извод, че оспорването на датното клеймо върху пощенския плик, с който молбата за предявяване на вземането е постъпила в съда, е проведено успешно. Приел е, че от писмото на „Български пощи” ЕАД и от показанията на свидетеля П. се установява, че процесното писмо, съдържащо молбата за предявяване на вземането, което е непрепоръчано писмо, може да бъде обработено само в пощенската станция 134 в [населено място], а от показанията на свидетеля П. и от заключението на вещото лице, извършило проверката, се установява, че в пощенската станция 134 в [населено място] не са клеймовани пратки с час 10 през 2016г., какъвто е поставен на изследваното от вещото лице датно клеймо на плика, с който молбата за предявяване е постъпила в съда, и че едва от 29.03.2017г. вече в тази пощенска станция има клеймоване с час 10. Посочил е, че от заключението на вещото лице по безспорен начин се установява, че датното клеймо, поставено на пощенския плик, не съответства на клеймата, използвани в ПС 134 /1734/, която единствена приема за обработка непрепоръчаните пратки, като този извод е обоснован с констатацията, направена при изследването, че е налице различие на посочения час на обработка - „10 ч.”, какъвто не се установява да е утвърден за тази пощенска станция според представената и неоспорена заповед на Директора на РУ”ЗР” на „Български пощи” ЕАД, отпечатък с такъв час не е бил положен и в ежедневно водената Контролна тетрадка, в която са се полагали образци от използваните през деня датни клейма, както и при извършената проверка вещото лице е констатирало и различия при разположението на елементите от клеймото - разполагането на текста „СОФИЯ - SOFIA” и интервалите между разпределителните точки, в сравнение с образците.

По изложените съображения въззивният съд е споделил изцяло извода на първоинстанционния съд, че положеното датно клеймо върху плика, в който е била молбата на „Еврокапитал - България” ЕАД за предявяване на вземането, не удостоверява факта на подаване на пощенската пратка на посочената дата 05.10.2016 г. Изложил е съображения, че пликът с пощенското клеймо е писмен свидетелстващ документ, в който клеймото е по характера си удостоверително изявление на служител на оператора в съответната пощенска станция за датата на постъпване на пощенската пратка, и достоверността на съдържащата се в пощенското клеймо информация се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото и с оглед на всички доказателства. Посочил е, че от съвкупната преценка на доказателствата следва изводът, че пощенското клеймо на плика, с който е получена молбата за предявяване на вземането, не е автентично и то не е поставено от служител на пощенския оператор. Приел е, че след като спорното пощенско клеймо не е било положено с датните клейма с № 2, № 3, № 4, № 5 и № 6, които се употребяват от ПС 134 /1734/, то не удостоверява кога в действителност пощенската пратка е подадена. С оглед на това е счел за неоснователен довода на жалбоподателя, че не можело да се направи извод за неавтентичност на клеймото, доколкото в него не се разчитал номер на пощенската станция, която го е обработила при предаването му. Като неоснователно е преценил и оплакването, че само на базата на свидетелски показания е прието, че по правило писмовната кореспонденция с непрепоръчани пратки за територията на [населено място] се обработва от Пощенска станция 134, като е посочил, че освен показанията на свидетеля П., е взел предвид и писменото доказателство - писмо № 911-01-294-9/07.12.2017 г. на „Български пощи” ЕАД-гр. София, както и цитираните правила от Инструкцията на „Български пощи”.

Предвид изложеното въззивният съд е достигнал до крайния извод, че датата на пощенския плик - 5.10.2016г. не може да се вземе предвид като дата на подаване на пощенската пратка и поради това следва да се приеме, че молбата за предявяване на вземането е подадена на 12.10.2016г.- датата на регистриране на получения с писмото документ, т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл.688 от ТЗ за предявяване на вземането.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият процесуалноправен въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като крайният извод на въззивния съд не е обусловен от разрешаването му. Съдът не е отказал да зачете подаването по пощата на искането за предявяване на вземания на касатора във връзка преценката за спазване на срока съгласно чл.62, ал.2 ГПК, т.е. не е отрекъл приложимостта на посочената разпоредба към предявяването на вземания в производството по несъстоятелност, а е приел въз основа на събраните доказателства, че ищецът е предприел предявяване на вземането по пощата, но след изтичане на предвидения преклузивен срок.

Вторият въпрос също не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явява обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е ценил представения плик с положеното на него пощенско клеймо съобразно всички събрани по делото доказателства /писмени доказателства, експертно заключение и гласни доказателства/ и след обсъждането им в тяхната съвкупност, е достигнал до извод за неистинност на датното клеймо. Поради това, както и да се отговори на поставения въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото.

Третият въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не се явява обуславящ изхода на делото. В мотивите на въззивното решение не е прието, че пощенското клеймо е неправилно поставено, а че е неистинско, тъй като отпечатъкът от него е различен от контролните отпечатъци на пощенската станция, която следва да го е обработила.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,