Определение № 729 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 678/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Подадена е частна жалба от И. Д. И. против определението на Софийския градски съд от 13.07.2009г. по ч. гр.д. № 4338/2009г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение жалба срещу прекратително определение на първата инстанция. В този случай касационното обжалване е допустимо само при условията на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за делото и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че ревандикационния иск е предявен преждевременно, защото не е завършила процедурата по възстановяване на собствеността на земеделския имот, предмет на спора. Следователно въпросът, от който зависи допустимостта на производството е свързан с тълкуването на разпоредбата на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ относно момента, от който се придобива собствеността в нови реални граници. По този въпрос ВКС, ОСГК се е произнесъл с Тълкувателно решение № 1/1997г. като е приел, че конститутивното действие на решението на ОСЗ в хипотезата на чл.14 ал.1 т.2 ЗСПЗЗ настъпва с постановяване на решение по чл.27 ал.1 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана за земеразделяне. Съществуване на задължителна съдебна практика по приложението на определена правна норма изключва основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на което се е позовал касатора в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК и обуславя допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Това основание ще е налице само когато с обжалваното определение съдът не е съобразил задължително тълкуване на ВКС. В случая ищците са се легитимирали с решение на П. комисия по чл.14 ал.1 т.2 ЗСПЗЗ от 28.07.1993г., с което само е признато правото на възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне като липсва постановено решение по чл.27 ППЗСПЗЗ, следователно въззивният съд в съгласие с разясненията, дадени в ТР1/1997г. на ВКС, ОСГК е приел, че реституционното производство не е приключило и ревандикационният иск е предявен преждевременно. С оглед на изложеното не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение