Определение № 668 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4716/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищцата Л. С. К., чрез адв. М. М. Х., срещу определение № 708 от 02. 10. 2024 г. по ч. гр. д. № 573/2024 г. на ОС – Перник, потвърждаващо определение № 152 от 03. 09. 2024 г. по гр. д. № 171/2024 г. на РС – Трън, с което, на основание чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК, е върната подадената от Л. С. К. искова молба и е прекратено производството по делото. Твърди се незаконосъобразност на определението поради постановяването му при съществено процесуално нарушение – на чл. 99и чл. 129, ал. 2 ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване на определението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения процесуален въпрос, касаещ задължението на съда да уведомява страните за възможността за предоставяне на правна помощ и последиците от неизпълнението му. Въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в посочените в частната жалба определения на ВКС (определение № 673 от 8. 12. 2014 г. по ч. гр. д. № 6581/2014 г., определение № 413 от 5. 08. 2011 г. по ч. гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, 1 г.о.), така и в служебно известното на съдебния състав решение № 257 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7/2013 г., IV г. о., която е в следния смисъл: Гражданите имат право на правна помощ, затова чл. 99 ГПК задължава съда служебно да информира страните (физически лица) за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ. Процесуалният закон урежда изрично случаите, в които страната задължително трябва да бъде уведомена за възможността да ползва правна помощ - при връчването на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, на въззивна или касационна жалба, при връчването на препис от исковата молба и при връчването на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът може, когато прецени това за уместно, да укаже на страната за възможността да ползва правна помощ и на всеки друг етап в хода на производството по делото, напр. при даването на указания за отстраняване на нередовности в други процесуални действия. Неуведомяването на страната - физическо лице за правата й във връзка с правната помощ, когато това задължение на съда е изрично уредено, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава постановения акт. В случая, с връчване на разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК от районния съд, страната не е била уведомена за възможността да ползва правна помощ при изпълнение на указанията. Връчването е извършено електронно, не е използван одобреният от министъра на правосъдието в наредбата по чл. 55 ГПК образец на съдебно съобщение, в чието съдържание е включено указание: „С писмена молба можете да заявите желание да ползвате правна помощ, при необходимост и право за това“. Такова указание не се съдържа и в текста на изпратеното до страната разпореждането на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не е съобразил, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК – не е изпълнил императивното изискване, съдържащо се в цитираната разпоредба, при връчване на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, да уведоми ищцата за възможността да ползва правна помощ, при необходимост и право на това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и препятства възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение указанията на съда за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на закона. Следва да се посочи, че производството по обжалване на определенията пред въззивната инстанция е уредено като пълен въззив. Въззивният съд е длъжен, ако констатира допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, да отстрани последиците от нарушението на съдопроизводствените правила, дори да не е сезиран с изрично оплакване за това в частната жалба. Като незаконосъобразно, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от етап връчване на разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК, ведно с указания за възможността ищцата да ползва правна помощ, при необходимост и право на това. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,