Определение № 293 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Й. С. Я. против определение № 120/19.05.2020 г. по гр.дело № 807/2020 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Й. С. Я. от [населено място] за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК на влязлото в сила решение № 305375/18.12.2019 г. по гр.дело № 47123/2017 г. на Софийски районен съд в частите относно мерките за упражняване на родителските права спрямо детето С. Й. Я., предоставяне упражняването на родителските права на майката К. Х. П., определянето на бащата Й. С. Я. режим на лични отношения и осъждането му да плаща издръжка за детето. Молителят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, че с молбата за отмяна е представил на ВКС данни за нарушения на съда, че е възпрепятстван да се снабди с доказателства в резултат на откази на районния съд, които доказателства са от съществено значение за делото – чл.303,ал.1,т.1 ГПК, че това са три неспазвания на режима за лични контакти по постановени привременни мерки за лични контакти родител дете в периода януари март 2019 г. Според молителя за други три нарушения на режима на лични контакти, за които по делото в районния съд е представил полицейски преписки съдът не е взел предвид при постановяване на решението. Поддържа, че в молбата за отмяна е уведомил ВКС за съдебни решения, които следва да са налични по първоинстанционното дело, че от тях се установява, че в резултат на клевети по ЗЗДН е възпрепятстван да упражнява режима на лични контакти с детето в продължение на една година. Поддържа също, че в молбата се съдържат данни за съдебно решение, според което за същите събития на ищцата е наложена Заповед за незабавна защита, която е изменена с решение в Заповед за защита по гр.дело № 1183/2018 г. и е в сила към момента на постановяване на решението по гр.дело № 47123/2017 г. на СРС. Жалбоподателят твърди, че касационно обжалване е допустимо според изключението на чл.280,ал.2 ГПК, при вероятна нищожност, недопустимост на решението, както и при очевидна неправилност. Поддържа, че в молбата са изложени нарушения на съда, от които е видно, че постановеното решение не е според точното прилагане на закона. Според жалбоподателя ВКС не е задължен да обвързва отмяната на решението и молбата само на основанията по чл.303 ГПК, че следва да бъдат взети предвид всички нарушения, според чл.280 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона, че тези факти доказват нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на постановеното решение на районния съд. Според твърденията в молбата за отмяна с решението не са спазени указанията на ППВС № 1/12.11.1974 г., тъй като под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване и защото законът има предвид определяне на мерките съобразно обстоятелствата на конкретния случай, че съдът не е съобразил всички обстоятелства, което противоречи на критериите по чл.198 ЗСВ. Жалбоподателят поддържа, че ВКС следва да се съобрази с практиката на ЕСПЧ, като се цитира дело № 66997/13 г. на ЕСПЧ. Поддържа също, че за решения по спорна съдебна администрация е предвидено изключението в ГПК чл.280,ал.1,т2, и т.3 и ал.2 – независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което да се отмени решението на Софийски районен съд, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане. Ответницата по частната жалба К. Х. П., чрез адв. А. С. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, постановено по гр.дело № 807/2020 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане молбата на Й. Я. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК на влязлото в сила решение № 305375/18.12.2019 г. по гр.дело № 47123/2017 г. на Софийски районен съд в частите относно мерките за упражняване на родителските права спрямо детето С. Й. Я., предоставяне упражняването на родителските права на майката К. Х. П., определянето на бащата Й. Я. режим на лични отношения с детето и осъждането му да плаща издръжка на детето. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че фактическите твърдения на молителя в молбата за отмяна не попадат в приложното поле на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК. Приел е също, че част от доводите по първото основание може да се приемат за касационни оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които са извън обхвата на хипотезите на чл.303,ал.1 ГПК. По второто основание е прието, че посочените нарушения не са извършени от страна на български съд, поради което пред българската държава не стои въпросът за предприемане на мерки за изпълнение решение на ЕСПЧ и отстраняване последиците от нарушението. Прието е, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл.303,ал.1 ГПК и чл.304 ГПК, поради което е недопустима. Съдебният състав е приел, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Приел е също, че възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация, тъй като не се разрешава спор за право, а се предоставя упражняването на правата на единия родител, а на другия се определя режим на лични отношения. Посочено е, че решението в производство по спорна съдебна администрация не се ползва със СПН, поради което за молителя съществува друг ред за процесуална защита. С оглед на това, че решението в частта, с която е поискана отмяна е по спорна съдебна администрация съдът е приел, че същото не подлежи на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Крайният извод на съда е, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима. Настоящият съдебен състав споделя решаващите правни изводи на съда в обжалваното определение. Молителят Й. С. Я. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение № 305375/18.12.2019 г. по гр.дело № 47123/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която упражняването на родителските права спрямо детето С. Й. Я. е предоставено на майката К. Х. П., на бащата Й. С. Я. е определен режим на лични отношения с детето и е осъден молителя да заплаща издръжка на детето. В молбата са посочени основания за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд в указаната част по чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК. Изложени са твърдения, че постановеното решение на СРС е в противоречие с трайно установената съдебна практика, тъй като са предоставени родителски права на майката, срещу която има действаща Заповед за незабавна защита до м.март 2019 г. и заповедта е потвърдена с решение на първа инстанция, като е изменена в Заповед за защита с наложена мярка на ищцата да се въздържа от насилие спрямо молителя и детето. Сочи се, че решението на съда е неаргументирано в частта за предоставяне родителските права на майката, че следва да се отчитат не хипотези за бъдещето, а конкретните факти към момента на постановяване на решението. Относно наличието на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК в молбата за отмяна се твърди, че по време на съдебното производство по отношение на молителя и детето съдът наложил отчуждителни мерки, нарушаващи правата му според Конституцията на РБългария и Семейния кодекс, че съдът е употребил лъжа в протокол от съдебно заседание и в решението по делото, че неправилно е присъдена издръжка за минал период, че е сгрешена и държавната такса върху издръжката. Основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.7 ГПК е мотивирано с обстоятелството, че решението не е съобразено с приключени дела в ЕСПЧ – три дела срещу държавата Норвегия. Съдът преценява, че влязлото в сила решение по гр.дело № 47123/2017 г. на Софийски районен съд в частта, в която е поискана отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК е постановено в производство по спорна съдебна администрация. Съгласно т.4 от т.решение №7/2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Тези решения не пораждат сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, каквото представлява влязлото в сила решение на Софийски районен съд в посочената част, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, която не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. Като съобразява тази практика на ВКС съдът намира, че решението на районния съд в частта, в която е поискана отмяна, като постановено в производство по спорна съдебна администрация не подлежи на отмяна по реда на глава 24 от ГПК. Следователно молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. Освен посоченото молбата за отмяна е недопустима и на още едно основание. Молителят се позовава на основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК, като в молбата липсват конкретни и надлежни твърдения за наличие на тези основания. Според т. 10. от т.решение №7/2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Както се посочи в молбата за отмяна са изложени доводи за допуснати от съда в атакуваната част на решението нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Тези доводи не представляват основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 ГПК, нито основание по чл.303,ал.1,т.7 ГПК.Основанията за отмяна по чл.303,ал.1 ГПК са определени фактически твърдения на молителя, които съгласно хипотезите на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Изискването за редовност на молбата за отмяна по чл.306, ал.1 ГПК е изпълнено, когато в нея се съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е въвел доводи, които представляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като последните са извън обхвата на хипотезите на чл.303,ал.1, ГПК. В случая молителят подробно излага доводи за неправилност на решението на Софийски районен съд в атакуваната част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закони и съществени нарушения на процесуалните правила. Тези доводи не са в обхвата на хипотезите на чл.303,ал.1 ГПК. С оглед на посоченото съдът намира, че молбата за отмяна на жалбоподателя Й. Я. не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл.303,ал.1,т.5 и т.7 ГПК, както и на останалите основания по чл.303,ал.1 ГПК и чл.304,ал.1 ГПК. Поради това молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о