Определение № 429 от 11.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1265/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] /н/ срещу определение №779 от 01.03.2016 г. по ч.гр.д.№529/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №194 от 14.01.2016 г. по т.д.№8623/2014 г. на СГС, ТО, с което е върната подадената от [фирма] /н/ срещу [фирма] /н/ искова молба с предмет предявен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване съществуване на неприето от синдика на ответното дружество вземане в размер на 19 049 454.27 лв. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустимо ли е назначаването на особен представител на юридическо лице, което няма вписан законен представител по партидата си в ТР към АВ, но има органи на управление с непрекратени правомощия. 2. Допустимо ли е назначаването на особен представител на основание чл.29, ал.2 от ГПК, без от насрещната страна да е налице изрично искане за това. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения то закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че по партидата на ответника [фирма] /н/ по предявения от [фирма] /н/ иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, няма вписан законен представител, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките за приложение на чл.29, ал.2 от ГПК за назначаване на особен представител на дружеството. Посочил е, че доводът в частната жалба, че основанието за назначаване на особен представител е по чл.29, ал.4 от ГПК /противоречие в интересите между представляван и представител/, е неоснователен, тъй като исковете по чл.694, ал.1 от ГПК се предявяват срещу длъжника в несъстоятелност, който се представлява от съответния орган на управление – от лицата от състава му, вписани като представител /представители/ на дружеството в търговския регистър, а не от синдика, като решението има установително действие и по отношение на синдика /чл.694, ал.4 от ТЗ/. В този смисъл и тъй като в хипотезата на назначен особен представител на ответника по чл.29, ал.2 от ГПК, разноските за възнаграждението му първоначално се понасят от ищцовата страна, а доводът, че ищецът не дължи такива съгласно чл.620, ал.5 от ГПК също е неоснователен, е намерил за законосъобразни указанията на първата инстанция за внасяне на възнаграждение за особен представител в размер на 100 000 лв., невнасянето на което в определения е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд - в обжалваното определение липсва произнасяне по въпроса има ли ответникът по иска по чл.694, ал.1 от ТЗ, органи на управление с непрекратени правомощия /още повече, че по твърдения в частната касационна жалба, СД на ответника е в състав под определения от закона минимум от три лица/ и пречка ли е наличието им за назначаването на особен представител, както и по въпроса било ли е налице искане от ищеца за назначаване на особен представител по чл.29, ал.2 от ГПК, като предпоставка за приложение на посочената норма. Ето защо и тъй като правен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички направени от страната възражения, не е поставен, визираните въпроси, с оглед разясненията, дадени с т.1 от ТР №1/10.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато, а поддържаното от жалбоподателя селективно основание не следва да бъде обсъждано. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,