Определение № 1956 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2486/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., Г. И. Селенски, Невен Д. М., А. В. В., чрез адв.А. К. срещу решение № 136/18.07.2024 г. по в.гр.д. № 266/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 437/31.03.2024 г. по гр.д. № 3206/2021 г. на Окръжен съд- Пловдив са отхвърлени исковете на касаторите по чл.95, ал.1 ЗАПСП против [община] за сумата от 5005 лв., частичен иск от 12 500 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се в преработка на архитектурен проект и реализираното съгласно този проект архитектурно произведение площад „20-ти юли“ [населено място], както и за сумата от 5005 лв., частичен иск от 12 500 лв., за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушено авторско право, изразяващо се в преработка на архитектурен проект и реализираното съгласно този проект архитектурно произведение площад „20-ти юли“ [населено място] и в частта на разноските. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Изтъкват се аргументи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подаден е писмен отговор от ответника по касацията [община], с който се оспорва основателността на касационната жалба и допускането на касационно обжалване. Подадена е и насрещна касационна жалба от [община], чрез адв. Т. Д. срещу горепосоченото въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба на касаторите – физически лица, е редовна – подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените от касаторите искове по чл.95, ал. 1 ЗАПСП се основават на твърденията, че през 1985 г. същите в хипотезата на неделимо съавторство при еднакъв принос са разработили в идейна фаза проект на архитектурно-художествена композиция за оформление на площада в [населено място], а след неговото одобрение същият колектив доразвива проекта и в работна фаза. След изпълнение на строителството на 20.07.1987 г. по случай 150-тата годишнина от рождението на В. Л. площадът е бил официално открит. В началото на 2021 г. са узнали, че ответната Община е започнала преустройство на площада по проект по програма, съфинансирана от ЕС чрез Европейски фонд за регионално развитие. ПАС е приел, че ищците са навели твърдения, че като собственик на площада [община] в нарушение на авторското им право е възложила преработка на архитектурния проект без да е изискала тяхното изрично съгласие и без да им изплати авторско възнаграждение за преработка на създадения от тях проект, и е пристъпила към реално изпълнение на строително-монтажни работи, довели до пълното разрушаване на досегашния архитектурен облик на обекта, с което са им били причинени и неимуществени вреди поради накърняване на авторовото им достойнство, а мотивацията им за осъществяване на творческа дейност е засегната негативно, доколкото всеки автор има необходимост от гаранция, че трудът му ще бъде оценен, а авторството му – признато и запазено непокътнато. По отношение на исковете за претърпени имуществени вреди въззивната инстанция е отбелязала, че се сочи, че претендираното обезщетение има за функция да замести липсващото дължимо възнаграждение. ПАС е приел от фактическа страна, че на 20.07.1987 г. след осъществена реконструкция е открит площад„20-ти юли“ в [населено място], като през 2021 г. ответната Община е започнала преустройство на площада във връзка с реализирането на проект, финансиран от Оперативна програма, съфинансирана от ЕС чрез Европейски фонд за регионално развитие, като за целта е сключила Договор № 119/ 03.08.2020 г. с ДЗЗД „20-ти юли“ – К.“ за изготвяне на инвестиционен проект в работна фаза, изпълнение на същия и осъществяване на авторски надзор по време на строителството. С оглед съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по спорния въпрос за авторството на архитектурния проект, въз основа на който е извършена реконструкцията на площада през 1987 г. въззивната инстанция е достигнала до заключение, че преустройството е било извършено въз основа на изработен и одобрен архитектурен проект на ищците. Поради което е направил извод, че с утвърждаването на изработения от ищците работен проект за реконструкция на площад „20-ти юли“ в [населено място], посредством издаването на Разрешение за строеж № 117/ 22.12.1986 г., както и с изпълнение на строително – монтажните работи, предвидени в проекта, за ищците при условията на съавторство е възникнало авторско право, от една страна, върху одобрения архитектурен проект, а от друга, върху реализирания въз основа на него строителен обект, което се запазва и подлежи на защита и при действието на настоящия ЗАПСП (§ 6, ал. 2 от ПЗР). От правна страна ПАС е изложил съображения, че предявените искове се основават на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, която урежда задължението на лицето, което е нарушило авторското право, да възмезди неговия носител за причинените от нарушението имуществени и неимуществени вреди. В случая нарушението, на което се позовават ищците като основание за ангажиране имуществената отговорност на [община], според съда се изразява в преработката на създадения от тях архитектурен проект без тяхното съгласие за реализация на предприетото от ответника преустройство на площада по проект, финансиран от Оперативна програма. Като титуляри на авторско право според съда ищците разполагат с комплекс от неимуществени и имуществени права. Посочил е, че основното имуществено право на автора е да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго (чл. 18, ал. 1 ЗАПСП), а според чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП за използване на произведението се смята и преработката и синхронизацията на произведението. Съобразил е, че според легалната дефиниция на §2, т. 9а от ДР на ЗАПСП „преработка на архитектурен проект" е приспособяването или използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени. Отчел е факта, че за изпълнение на финансирания от Оперативната програма проект за реконструкция и рехабилитация на площада Общината е сключила Договор № 119/ 03.08.2020 г. с ДЗЗД с предмет изготвяне на инвестиционен проект в работна фаза, изпълнение на същия и осъществяване на авторски надзор по време на строителството. Констатирал е, че в изпълнение на договора изпълнителят е изготвил инвестиционен проект, одобрен от главния архитект на [община], който по част „Архитектура“ според категоричното становище на вещото лице по СТЕ представлява изменение/преработване на архитектурния проект, въз основа на който е реализирано строителството на централния площад в [населено място] в периода 1986 – 1987 г. ПАС е намерил, че по делото не се установи ищците да са изразили предварително съгласие по чл. 35 ЗАПСП за преработка на създадения от тях архитектурен проект, поради което е налице неправомерно използване на същия, което е основание за реализиране на специалната деликтна отговорност по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП спрямо нарушителя - лицето, което е нарушило авторското право. Въззивният съд е счел, че субект на посоченото нарушение може да бъде само лицето, осъществило преработката, а това е архитектът, натоварен с тази задача. Предприетото от ответната Община преустройство на площада не е нарушило авторските права на ищците, тъй като по силата на чл. 15, ал. 2 ЗАПСП като негов собственик може въпреки липсата на съгласие на автора да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Законодателят е дал приоритет на правото на собственика на произведението да се разпорежда свободно с него пред неимущественото право на автора по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него. Във всички случаи, обаче, когато посочените промени налагат преработка на оригиналния архитектурен проект, по силата на чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗАПСП следва да се изиска предварителното съгласие на неговия автор. Въззивната инстанция е посочила, че като възложител Общината няма отношение към изработване на инвестиционния проект за преустройството на площада. Наред с това е изложила съображения, че фактическото използване от Общината на преработения архитектурен проект не нарушава пряко и непосредствено авторските права на ищците, тъй като по силата на чл. 9 ЗАПСП преработката представлява самостоятелен авторски продукт, с който създателят му може свободно да се разпорежда, независимо че същата е създадена без съгласие на автора на оригинала. В заключение съдът е обобщил, че нарушение на авторските им права представлява извършената без съгласието им преработка на създадения от тях архитектурен проект, за което, обаче, [община] не следва да носи отговорност дори и в качеството си на възложител на преустройството. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: 1/ Налице ли е незаконна преработка на архитектурно произведение в хипотеза на чл.9 ЗАПСП, ако възложител, без съгласие на автора, след обществена поръчка е сключил договор и е възложил тази преработка на трети лица – изпълнител, съответно проектант, нает от изпълнителя?; 2/ Материалоноправно легитимиран ли е ответник да отговаря по искове за обезщетения, когато е възложил след обществена поръчка рехабилитация на площад на база инвестиционен проект, част от който съдържа преработен архитектурен проект без съгласието на неговите първоначални автори? Касаторът въвежда допълнително основание за селекция на касационната жалба, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК - поради значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се и на хипотеза на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Първият правен въпрос не отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Хипотезата на чл.9 ЗАПСП има отношение към авторството на преработката и според изричния текст на разпоредбата „без с това да се накърняват правата на автора на оригиналното произведение“. В случая ищците претендират, че са автори на оригиналното произведение, но не и на преработеното, поради което въззивният съд не е разглеждал така поставения въпрос. Вторият въпрос е изцяло фактологичен, а не правен. Търси се отговор дали Общината като ответник по иска дължи обезщетение на авторите на първоначалния архитектурен проект за имуществени и неимуществени вреди от нарушено авторско право, като за обосноваване на отговорността й касаторите навеждат само част от фактите, по които се е произнесъл ПАС. Не засягат обуславящия крайните правни изводи аргумент за колизията между правата на авторите на архитектурния проект и на собственика на произведението и как законът в чл.15, ал.2 ЗАПСП решава тази колизия. Поради което така поставеният въпрос не покрива изцяло произнасянето на въззивната инстанция и най-вече частта на решаващите й правни изводи. Не е налице осъществяване на хипотезата на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Касаторите основат доводите си на прилагане по аналогия на правилото по чл.49 ЗЗД, по приложението на което спрямо обекта на претендирана защита – авторски права върху архитектурен проект, въззивният съд не се е произнасял. Аргументацията в изложението към касационната жалба не отчита спецификата на обществените отношения, които се регулират с относимия към спора специален закон – ЗАПСП, а и въобще преценката на тези доводи е невъзможна единствено само от външна страна на мотивите на въззивния акт, без да се обсъждат по същество оплакванията в касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че не се касае за прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба срещу решение № 136/18.07.2024 г. по в.гр.д. № 266/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. По насрещната касационна жалба на [община]: Предвид осъществяване на предпоставките по чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда. Насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение