Определение № 153 от 03.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против определение № 66 от 13.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 77 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 32 от 8.01.2019 г. по ч. гр. д. № 674 по описа за 2017 г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството поради изтекъл преклузивен срок. Касаторът твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по въпроса за характера на срока по чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./ Ответниците по жалбата Б. и Б. Л. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по движението на делото приема следното: С разпореждане от 25.07.2018 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК по въпроса за правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Следователно изходът от тълкувателното дело обуславя и изхода на настоящото производство. Ето защо настоящото дело трябва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до постановяване на решение по тълкувателното дело. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение