Определение № 177 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 657/2015 г.

ВКСIV гражданско отделение12.03.2015 г.докладчик Мими Фурнаджиева

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 330 от 29 септември 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 673 по описа на Софийския окръжен съд за 2014 г., ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Г. Д. Т. от [населено място], Софийска област, чрез процесуалния й представител адв. Г. И., против определение № 330 от 29 септември 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 673 по описа на Софийския окръжен съд за 2014 г., с което е потвърдено определение № 205 от 23 май 2014 г., постановено по гр.д. № 850 по описа на районния съд в гр. Пирдоп за 2010 г., за оставяне без уважение на молбата на Т. за изменение и допълване на решение № 21 от 7 март 2014 г. по същото гражданско дело в частта за разноските. В касационната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, тъй като искането на жалбоподателката е за присъждане на сторени от нея разноски във връзка с повдигнати спорни въпроси – ответницата изцяло е оспорвала иска за делба и претенциите на жалбоподателката. Предвид допускането и извършването на съдебната делба претенциите на ответницата са неоснователни, поради което основателна е претенцията на жалбоподателката за присъждане на вече направени от нея разноски, и то в пълен размер. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата П. И. Д. от [населено място], Софийска област, чрез процесуалния си представител адв. А. И., в отговор на частната жалба оспорва наличието на основания за допускането на касационното обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд приема заявеното от ответницата в първата фаза на делбеното производство оспорване на съществуването на правото на делба по отношение на процесните сгради чрез въвеждане на възражение за придобиването им по давност за непроменящо правилото, че разноските се присъждат върху размера на признатите дялове. Този извод на съда е взет при тълкуване на правилото на чл. 355 ГПК, както и постановките на ППВС № 7/73 г., според което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси – съобразно с общите правила за възлагане на разноските. К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване по поставения от частната жалбоподателка въпрос: следва ли при заявено от ответницата в първата фаза на делбеното производство оспорване на съществуването на правото на делба, присъждането на разноските да се извършва само съобразно стойността на признатите дялове, или в такъв случай по отношение на спорния въпрос са приложими общите правила на чл. 78 ГПК, когато оспорването на правото на делба в първата фаза е неоснователно. Възприетият в цитираното от жалбоподателката ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Приема се, че при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК (в този смисъл определение № 4 по ч.гр.д.№ 542/10 г., ІІ г.о., определение № 252 по ч.гр.д. № 2024/2014 г., І г.о., и др.). Тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с утвърдената съдебна практика и не е в нарушение на посочената задължителна такава, не се налага допускане на касационното обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

5