Определение № 2459 от 04.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 699/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца “БИЛИИВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 587/14.10.2024 г. по в.т.д. № 535/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на обжалваното решение № 35/06.11.2023 г. по т.д. № 5/2021 г. по описа на Окръжен съд – Видин, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ответниците “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], и Е. А. Б. иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ за признаване за относително недействителна по отношение на ищеца и на всички кредитори на несъстоятелността на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ на Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на дружеството – П. Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е. А. Б. в размер на 687 000 лева.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Оспорва изводът на апелативния съд, че заповедта на управителя на несъстоятелното дружество, с която се определя ДМС, не е правна сделка, нито представлява правно действие, т.е. не представлява акт на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, който подлежи на атакуване с иск за попълване на масата на несъстоятелността. Развиват се доводи, че визираната заповед представлява едностранна правна сделка, тъй като, за да възникне правото на работника за получаване на ДМС, е необходимо едностранно волеизявление на неговия работодател. Същата попада в обхвата на отменителните искове в производството по несъстоятелност, преценен през призмата на използваните от законодателя понятия “действия и сделки”, които включват най-широко потенциално увреждащо масата поведение на несъстоятелния длъжник и не следва да се тълкуват стеснително. Изразява се несъгласие с направеното от решаващия състав заключение, че процесната заповед не уврежда по никакъв начин масата, нито създава риск в тази насока, тъй като вземането не е било изплатено до откриване на производството по несъстоятелност. На този мотив от касатора се противопоставя тезата, че доколкото отменителните искове по чл. 646 и чл.647 ТЗ са подобни на Павловия иск по чл. 135 ЗЗД, то изискват наличие на увреждащ акт, който се отразява негативно върху имуществото на длъжника (масата на несъстоятелността). Това увреждане се изразява както в намаляване на активите, така и чрез увеличаване на пасивите на длъжника. Сочи се, че в случая е налице увреждане на масата на несъстоятелността, тъй като задълженията на дружеството длъжник са се увеличили със сумата от 687 000 лева; липсва насрещна еквивалентна престация от страна на работника; определеното ДМС е с равностойност от 4 925 месечни брутни трудови възнаграждения, т.е. за период от 410 години, а положеният труд в случая е за по-малко от един месец. Към момента на начисляването на соченото допълнително възнаграждение работодателят се е намирал в състояние на неплатежоспособност, а целта му е била да се накърни драстично масата на несъстоятелността и реалните кредитори на длъжника. Излагат се аргументи против становището на въззивната инстанция, че редът за защита на кредитора “БИЛИИВ” ЕООД е чрез оспорване на вземането на Е. Б. с иск по чл. 694, ал.1 ТЗ, а не с предявените в настоящото производство отменителни искове. Претендира се отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и присъждане на направените по делото разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “Представлява ли заповедта за начисляване на допълнително материално стимулиране сделка (самостоятелно имуществено разпореждане) с имуществени права от масата на несъстоятелността, която да подлежи на самостоятелно атакуване по реда на исковете за попълване на масата на несъстоятелността?”.

По това питане се поддържа, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на касационната инстанция, обективирана в решение № 50179/18.10.2022 г. по гр.д. № 4065/2021 г. на ВКС, III г.о., в което се приема, че заповедта за ДМС като едностранна сделка е нищожна поради противоречие с чл. 44 ЗД и чл. 226, ал. 1 ЗЗД.

2. “Начисляването на допълнително материално стимулиране, водещо до възникване на задължение за заплащане на допълнителното материално стимулиране на работника, на когото е начислено, създава ли риск от увреждане на масата на несъстоятелността при положение, че същото не е действително изплатено на работника, а само е възникнало задължение в патримониума на работодателя за заплащането му?”.

По този въпрос се сочи, че е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД - решение № 639/06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 407/29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 18/04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр.д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50/12.05.2017 г. по т.д. № 731/2016 г. на ВКС, решение № 93/28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, II т.о.

3. “Каква е разликата между исковете по чл. 647 ТЗ и исковете по чл.694 ТЗ и възможността на кредитор за предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ възпрепятства ли правото му да предяви иск с правно основание чл. 647 ТЗ?”.

По третото питане се твърди, че обжалваното решение е постановено в разрез с практиката на касацията - решение № 67/18.08.2020 г. по т.д. № 465/2019 г. на ВКС, II т.о.

От ответника по касация Е. А. Б. е подаден отговор, в който се възразява срещу основателността на искането за допускане на касационна проверка и се оспорва подадената жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че ищецът се опитва да обоснове иска си и да го подведе под хипотезата на чл. 647 ТЗ, но на практика предявява иск за нищожност на заповедта на несъстоятелното дружество, за който се дължи предварително внасяне на държавна такса и исковата молба следва да бъде оставена без движение. Изразява се становище, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес с оглед обстоятелството, че атакуваното вземане за ДМС за м. ноември 2016 г. не е платено и не е прието в производството по несъстоятелност с определение от 10.05.2024 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОС - Видин. Развиват се съждения, че съдът не разполага с правомощия да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално в какъв размер, определено допълнително възнаграждение, след като то не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Изтъква се, че издаването на процесната заповед не представлява имуществено разпореждане, нито сделка, с която се увреждат кредиторите на несъстоятелността, тъй като не рефлектира върху масата. Оспорва се процесуалната легитимация на ищцовото дружество да води производството с аргумента, че то не е кредитор на несъстоятелния длъжник след плащане от трето лице на вземането му от 10 000 лева, включено в списъка на приетите вземания.

От “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./, чрез управителя П. Б., е подаден отговор на касационната жалба, който не може да се приеме поради неизпълнение на дадените с разпореждане от 15.04.2025 г. указания за представяне на пълномощно на адвоката на страната. Депозираният по делото договор за правна защита и съдействие не може да докаже учредена представителна власт.

От синдика на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ не е изразено становище по жалбата.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая апелативният съд е приел, че независимо от посоченото в жалбата на Е. Б., че се обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост, тя има интерес да атакува решението само в частта, с която предявеният против въззивницата и “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е уважен. В отхвърлителната му част касателно исковете по чл. 647, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ТЗ същото е благоприятно за нея, не е обжалвано от ищеца, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Съставът на САС е преценил, че страните по делото са надлежно легитимирани с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на несъстоятелния длъжник по парично вземане, вкл. че последното е прието за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на “РОМЕКС ИНС” ЕООД /н./ (включено в списъка с приети вземания), а действията на длъжника, изразяващи се в издаването на заповед за изплащане на ДМС в полза на служител на дружеството, накърняват масата на несъстоятелността. Не са възприети възраженията на въззивницата за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищеца за предявяването на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Ищцовото дружество е кредитор с прието вземане в размер на 10 000 лв. - т. 4 от списъка с приети вземания, предявено на 18.08.2020 г., придобито по договор за цесия от 23.07.2020 г., като списъкът е одобрен с Определение от 10.05.2024 г. по т.д. № 1/2017 г. по описа на ОС Видин. Това обуславя правния му интерес да иска попълване масата на несъстоятелността чрез предявяване на някои от исковете по чл. 647 ТЗ. Отхвърлено е и другото възражение за недопустимост – липсата на правен интерес на ищеца поради погасяване на паричното задължение чрез плащане, който факт изключвал кредиторовото му качество. За да стигне до това заключение, въззивният съд е изложил съображения, че при предявен иск за попълване на масата на несъстоятелността се презюмира съществуването на вземането, ако произтича от твърдените факти, тъй като предмет на конкретното производство не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за относително недействителна сделка или действие, с които длъжникът го уврежда. Поради това и предвид липса на доказателства, че вземането на ищеца е отречено със сила на пресъдено нещо, е счел, че ищцовото дружество има качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ и в размера, установен в производството по чл. 690-692 ТЗ. По тези мотиви е намерил за ирелевантно обстоятелството дали ищецът е придобил паричното вземане по силата на валиден договор за цесия, както и дали след предявяването му същото е погасено чрез плащане, което би било в нарушение на установения в производството по несъстоятелност ред, а от там и противопоставимо по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Доколкото предмет на делото е иск за попълване масата на несъстоятелността, в което е без значение за надлежната легитимация на ищеца кредитор дали вземането му е оспорено или не, ако вземането му бъде отречено със сила на пресъдено нещо в евентуално бъдещо производство по чл.694 ТЗ, при уважаването на предявения от него иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ върнатото в масата на несъстоятелността имущество на длъжника след осребряване ще бъде разпределено между останалите кредиторите с приети вземания, тъй като относителната недействителност се обявява спрямо всички тях.

Касателно основателността на въззивната жалба решаващият състав на САС е приел, че страните не спорят и се установява от ангажираните доказателства и служебно извършена справка в търговския регистър, че с решение № 47/15.01.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОС - Видин на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на “РОМЕКС ИНС” ЕООД с начална дата 30.06.2016 г., открито е производство по несъстоятелност срещу дружеството, наложен е запор и възбрана върху имуществото му, прекратена е дейността му, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно по реда на чл. 632, ал. 1 - 4 ТЗ. Първоинстанционното решение е изменено в частта, касаеща началната дата на неплатежоспособност – 01.07.2015 г., с решение № 832/10.04.2019 г. по в.т.д. № 2724/2018 г. по описа на САС, недопуснато до касационна проверка с определение № 652/15.11.2019 г. по т.д. № 2088/2019 г. на ВКС, II т.о. Въззиваемото дружество е предявило вземането си в производството по несъстоятелност по реда на чл.685 ТЗ, същото е прието от синдика и включено в списъка на приетите вземания под № 4. С молба вх. № 546/19.02.2018 г. въззивницата Б. е предявила свое вземане с твърдения, че е работела по трудово правоотношение с несъстоятелното дружество и последното не е изпълнило задължението си да й изплати дължими паричните задължения в размер на 644 154,90 лева, представляващи начислено допълнително материално стимулиране, определено по силата на заповедта на управителя на “РОМЕКС ИНС” ЕООД. Нейното вземане не е прието от синдика, а възражението й е оставено от съда без уважение. Въззивният съд е констатирал и че в хода на настоящето производство не е твърдяно, нито са ангажирани доказателства от въззивницата за предявяването на иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ относно това вземане, което да е приключило с влязло в сила съдебно решение. Отбелязал е, че съгласно изслушаната пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза Е. Б. е работила в ответното дружество на основание безсрочен трудов договор № 0026/14.11.2016 г., на длъжност “Инженер хидравлични и пневматични машини”, при договореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 600 лева и допълнителни трудови възнаграждения – за трудов стаж и професионален опит 0,00% или 0,00 лева. Начислените суми за трудови възнаграждения на Б., според извършената справка в счетоводството, възлизат на брутната сума от 4 510,76 лева, изчислени на база основно месечно трудово възнаграждение, както и суми за ДМС в брутен размер от 687 000 лева въз основа на горецитираната заповед, издадена във връзка с успешното участие в групите по “Функционално-стойностен анализ” - ФСА и относима към заплатите за м. ноември 2016 г. Разликата между последното и посочената в молбата за предявяване на вземания сума от 644 145,90 лева вещото лице обяснява с това, че: 1/ че на Б. са били начислени и неизплатени работни заплати за периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г. в размер на 11 375,28 лева; 2/ че са били начислени и неизплатени работни заплати за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., болнични и ДМС за същия период от общо 691 510,76 лева, от които са приспаднати осигуровки за ДОО за сметка на лицето 504,40 лева, здравни осигуровки за сметка на лицето в размер на 166,40 лева и ДДФЛ в размер на 69 084 лева. В резултат на аритметичните пресмятания оставала чиста сума за получаване 621 755,96 лева.

При така изяснената фактическа обстановка, от правна страна въззивният съд е приел за несъстоятелно оплакването в жалбата за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, в резултат на което страните да не били наясно за кои факти и обстоятелства имат доказателствената тежест да установят. Пояснил е, че макар докладът на ОС Видин да не съдържа всички необходими елементи, посочени в чл. 146, ал. 1 ГПК, нито конкретни указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, това не се е отразило на възможността страните да ангажират доказателства в подкрепа на становищата си и за установяване на сочените от тях като осъществени факти, уважени са всички им доказателствени искания и са събрани всички доказателства, касаещи релевантните за предмета на спора факти.

Съставът на САС е намерил за установена само една от предпоставките на фактическия състав на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ –въззивницата и несъстоятелният длъжник са в трудови правоотношения, т.е. същите безсъмнено са свързани лица по смисъла на § 1, ал.1, т.2 ДР на ТЗ.

Счел е, че процесната заповед не е правна сделка, нито представлява правно действие с имуществени права от масата на несъстоятелността, което може да бъде атакувано самостоятелно по реда на предявяването на исковете за попълване масата на несъстоятелността. Същата се основава на действащ подзаконов нормативен акт - Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и на съществуващото между въззивницата и ответното дружество трудово правоотношение. Следователно няма характер на самостоятелно имуществено разпореждане по смисъла на чл. 647 ТЗ, вън от трудовото правоотношение, във връзка с изпълнението на което ДМС е било начислено.

Апелативният съд е изложил допълнителни съображения, че действието на управителя на несъстоятелния длъжник по издаване на цитираната заповед не уврежда, нито създава риск от увреждане за масата на несъстоятелността, доколкото съгласно заключението на ССчЕ начисленото в полза на въззивницата ДМС не е било изплатено до откриването на производството по несъстоятелност, а по аргумент от чл.646, ал. 1 ТЗ плащане след тази дата ще бъде недействително и непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността.

Позовавайки се на възприетото разбиране в съдебната практика (решение № 176/10.01.2019 г. по гр.д. № 3658/2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 100/08.07.2020 г. по гр.д. № 4564/2019 г. на ВКС, IV г.о., и др.), съставът на САС е намерил, че след като целевият бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер, не подлежи на съдебен контрол.

Като допълнителен аргумент е посочил, че дали вземането на въззивницата, основано на трудовото й правоотношение с несъстоятелния длъжник и издадената заповед, съществува или не, което на практика се оспорва от ищеца, би могло да се прецени само в рамките на производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, а не в настоящото.

По тези мотиви въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и след отмяна на обжалваното решение го е отхвърлил.

Налице са изискванията за допускане на касационна проверка на въззивното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира факултативен достъп до касация съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е предпоставен от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационна проверка се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи с оглед критериите, предвидени в посочената норма.

Настоящият състав, съобразно правомощията на касационната инстанция по т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, намира, че поставеният от касатора първи въпрос следва да бъде уточнен и конкретизиран по следния начин: “Попада ли в обхвата на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ заповедта на дружеството длъжник за начисляване на допълнително материално стимулиране (ДМС) в полза на негов работник/служител и подлежи ли на атакуване по този ред?”. Същият е материалноправен и покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Цитираното от касатора решение № 50179/18.10.2022 г. по гр.д. № 4065/2021 г. на ВКС, III г.о., е постановено по осъдителен иск за заплащане на вземане на допълнително материално стимулиране, като в същото не е обсъждан въпросът за приложното поле на отменителен иск за попълване на масата на несъстоятелността. При това положение не се удовлетворяват изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. След преценка на доводите на касатора и предвид липсата на съдебна практика по относимия въпрос, както и с оглед необходимостта от създаването й, се обосновава допускането на касационен контрол на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане и за развитието на правото.

Поради допускане на касационна проверка по така уточненото правно питане, не се обсъждат останалите формулирани от страната въпроси, които съобразно релевираните в касационната жалба оплаквания ще бъде разгледани с решението по делото.

На основание чл. 649, ал. 6, изр. първо ТЗ, държавна такса в настоящото производство не се внася предварително.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,