Определение № 516 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 377/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на П. И. Г. от [населено място] срещу определение № 2012/06.01.2012 год. по гр.д. №17 826/2011 год. на Софийски градски съд, ІV състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 30.08.2011 год. по гр.д. № 16048/2010 год. на Софийския районен съд, І ГО, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата на П. И. Г. с пр. осн. чл. 219,ал.1 ГПК за конституиране като трети лица помагачи на негова страна на С. С. К., Е. С. К., К. Б. К. и С. М. К. и приемането за съвместно разглеждане с първоначалните искове обратни искове срещу тях. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Касаторът -частен жалбоподател счита, че са налице законовите условия за привличането на трети лица помагачи и предявяване на обратни искове срещу тях. Иска се отмяна на определението и постановяването на друго такова, с което искането му по чл. 219,ал.1 ГПК за конституиране на трети лица помагачи и за предявяването на обратни искове да бъде удовлетворено. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответниците по частната жалба Н. В. Д. и А. И. Д. чрез адв. К. Н., оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и частната жалба по същество в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване на въззивните определения по чл. 274,ал.3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284,ал.13,т.1 ГПК частният жалбоподател е формулирал следния правен въпрос: „ Може ли да бъде привлечен като трето лице помагач в производството по чл. 45 от ЗЗД и при посочените пред съда основания”. Счита, че по този въпрос е налице допълнителния критерий визиран в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Поставеният въпрос е общ, неконкретен и на практика отговорът му съвпада с решаването на спора по обжалваното определение, а не го обуславя. С оглед на това същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК / виж в тази връзка т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 год./. Дори да се приеме обратното, посоченото допълнително основание за допускане на касационното обжалване не е налице.Във връзка с условията, при които се допуска привличането на трето лице помагач и предявяването на обратен иск, има многобройна и трайна съдебна практика като обжалваното определение е в съответствие с нея. По изложените съображения касационното обжалване на обжалваното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,