Определение № 50402 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1500/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба ищеца по делото “АЛЕКСАНДРОВ И СИ Е” ООД против решението № 69/31.01.2022г. т. д. № 665/2021г. на Апелативен съд - София, с което, след частична отмяна / потвърждаване на решение № 260 009/05.01.2021г. по т. д. № 2759/2018г. на СГС, са отхвърлени исковете на касатора за отмяна на решенията на ОСА на „Крамекс“ АД по протокол от 28.12.2018г., заявени за вписване в АВ - ТР със заявление обр. А5 с вх. № 20181228175228. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.223 и чл.224 ТЗ, и допуснати съществени процесуални нарушения. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по жалбата и по исковете не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният съд е приел, че решенията, взети на ОС на акционерите (ОСА) на „Крамекс“ АД на 28.12.2018г. се атакуват на следните основания: Първо, събранието не е редовно свикано, тъй като на 12.10.2018г. не е взето валидно решение на Съвета на директорите (СД) на „Крамекс“ АД за свикване на ОСА за 10.12.2018г. с резервна дата 28.12.2018г., поради липсата на валидно пълномощно за това заседание на СД, на С. И. Александров като пълномощник на К. П. И., като се оспорва неговото авторство и съдържание; Второ, нередовно отправена покана за събранието, тъй като тя не отразява пълно и точно проектите за решения по обявения дневен ред; Трето, несъответствие на взетите решения с обявения в поканата дневен ред; Четвърто, решенията за определяне на броя на членовете на СД и за избор на членове на СД не са взети с необходимото мнозинство от 2/3 от представения капитал; при условията на алтернативност - ако се приеме, че вземането на тези решения е трябвало да стане с обикновено мнозинство, се поддържа, че такова не е било налице, тъй като „Александров и сие“ ООД притежава по-голям брой акции от отразения в протокола на ОСА, който брой е 127 661 акции. Въззивният състав в мотивите на обжалвания акт изрично е посочил относно разпределението на доказателствената тежест, че ответникът по исковете по чл.74 ТЗ следва да докаже законосъобразността на атакуваните решения, докато в тежест на ищеца е само да докаже процесуалната си легитимация. По делото не се спори, че „Александров и сие“ ООД е акционер в „Крамекс" АД, с оглед на което е прието, че същият е активно легитимиран да предяви исковете по чл.74 ТЗ. От събрания доказателствен материал се установява, че на 28.12.2018г. е проведено ОСА на „Крамекс“ АД, като ищцовото дружество е участвало в същото чрез своя управител П. С. Александров. В присъствения лист е записано, че дружеството притежава 110 704 броя акции от капитала на ответника, който брой акции и отразен и в акционерната книга. На първо място, е прието за неоснователно твърдението на ишеца, че е придобил още 2878 броя акции от притежаваните от заличеното към този момент „Радино“ АД. В тази връзка като доказателства по делото са представени и обсъдени справка за състоянието на капитала на „Крамекс“ АД към 20.06.2014г., издадена от Централния депозитар, и акт за дерегистрация на „Крамекс“ АД. От същите се установява, че към датата на първия документ „Радино“ АД е притежавало 126 050 безналични акции, а към датата на дерегистрацията - 28.12.2015г., вече не е било акционер в дружеството. Към същата дата ищецът е притежавал 110 704 акции, „Роуд дизайн“ ЕООД – 117 466 акции, като 178 акционери - физически лица, са притежавали останалите акции от капитала на дружеството. По делото са представени още ликвидационен баланс на „Радино“ АД, заедно с доклад на независим одитор, справка от Централния депозитар за реализираните сделки от „Александров и сие“ ООД за покупка на акции от капитала на „Крамекс“ АД, справка за притежаваните от „Александров и сие“ ООД брой акции в капитала на „Крамекс“ АД и в капитала на „Радино“ АД, също издадени от Централния депозитар, препис от книгата на акционерите, депозитарна разписка №[ЕИК] от 20.12.2005г., издадена от Централния депозитар и за притежаваните от праводателя на акционера „Роуд дизайн“ АД 33211 броя акции от капитала на „Крамекс“ АД, депозитарна разписка №[ЕИК]/12.11.2015г. също за притежавани акции от „Роуд дизайн“ ЕООД, временно удостоверение № 180 от 28.12.2015г., издадено от „ Крамекс“ АД на „Роуд Дизайн“ ЕООД, копие от протокол от ОСА на „Крамекс“ АД, проведено на 26.11.2015г., на което е взето решение да бъде променен вида на акциите на дружеството от безналични в налични. От съдържанието на изброените документи съдът е приел, че по делото не е доказано твърдението на ищцовото дружество, че е придобило акции от капитала на „Крамекс“ АД над безспорния брой от 110 704 акции. Въз основа на тези доказателства е установено, че към 28.12.2015г. ищецът е закупил общо 110 704 акции от капитала на „Крамекс“ АД. Към 2012г. той е притежавал и 2 878 акции от капитала на „Радино“ АД. Не се установява последното дружество да е притежавало акции от капитала на „Крамекс“ АД към датата на откриване на ликвидацията. В началния ликвидационен баланс липсват записвания за притежавани краткосрочни финансови активи, а от доклада на независимия одитор е видно, че няма нарушения при водене на счетоводството. Освен това, дори и това дружество да е притежавало акции в капитала на „Крамекс“ АД към момента на започване на ликвидацията, самият факт,че ищецът е притежавал част от капитала на „Радино“ АД не може да бъде основание за придобиване на част от имуществото на същото. Посочено е, че акциите като конкретно имущество е можело да бъдат прехвърлени на ищеца само по реда на чл.268, ал.2 ТЗ, а доказателства за такова прехвърляне не са ангажирани. Ето защо, съдът е приел, че по делото не е доказано твърдението на ищцовото дружество, че е придобило акции от капитала на „Крамекс“ АД над безспорния брой от 110 704 акции на посоченото и обсъдено основание. На второ място, решаващият състав, въз основа на представения по делото протокол от заседание на СД на „Крамекс“ АД, проведено на 12.10.2018г., е приел, че на него са присъствали всички членове на вписания в търговския регистър СД, а именно: „Александров и сие“ ООД, представляван от управителя си С. Александров, К. П. И., представляван по пълномощие от С. Александров /л. 57 от първоинстанционното дело/, и Е. С. У.. Посочено е, че оспорване на представителната власт и на автентичността на пълномощното може да бъде направено единствено от представлявания, а ищецът „Александров и сие“ ООД няма такова качество. Същевременно в мотивната част на решението са изложени съображения, че самият протокол от заседанието на СД, чиято автентичност не се оспорва, представлява частен диспозитивен документ и същият отразява изявлението на подписалите го лица, че е проведено заседанието и че са взети посочените решения. На заседанието на СД от 12.10.2018г. е взето решение за провеждане на извънредно Общо събрание на акционерите на „Крамекс“ АД на 10.12.2018г. от 11 часа в седалището на дружеството, при следния дневен ред: 1/ Изменение и допълнение в Устава на „Крамекс“ АД; проект за решение - ОСА приема предложения проект за изменение на Устава на „Крамекс“ АД; 2/ Определяне на броя на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД съгласно чл.14, ал.1 от Устава на дружеството; Проект за решение – ОСА, на основание чл.14, ал.1 от Устава на дружеството, определя боря на членовете на СД на „Крамекс“ АД; 3/ Избор на Съвет на директорите на „Крамекс“ АД; Проект за решение: Приема предложението на СД за избор на нов СД на дружеството. В протокола е записано, че материалите по дневния ред са на разположение на акционерите в офиса на дружеството на адрес - [населено място], [улица], всеки работен ден от 9 до 14 часа, като при липса на кворум събранието ще се проведе на 28.12.2018г. от 11 часа на същото място и при същия дневен ред. Поканата за събранието е публикувана в ТР по партидата на дружеството съгласно изискването на чл.223, ал.3 ТЗ в изискуемия от закона срок. На трето място, по делото са представени писмените материали, изготвени във връзка с дневния ред на насроченото събрание. В същите е наличен документ, в който е записано, че предложението относно новия Съвет на директорите е същият да се състои от трима души, предложени са три конкретни лица с данни за тяхното образование и досегашен стаж в дружеството, както и едно резервно предложение в случай, че някой от предложените кандидати не събере необходимия кворум. Освен това е наличен проект за промяна на някои от текстовете в Устава като в него фигурират, както предложените промени на устава,така и досегашните текстове. Във връзка с твърденията на ищцовото дружество, че тези документи не само не са съществували, но не са и приемани от досегашния СД, въззивният съд е констатирал, че това твърдение е в противоречие с писменото изявление, направено от представителя на ищеца, и обективирано в протокола от заседанието на СД. Счетено е, че това писмено изявление представлява признание на неизгоден за страната факт в подписан от същата частен документ, поради което съдът е приел, че материалите са били изготвени. Посочено е, че този извод се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Т. Л. К., Т. Л. А. и И. Й. Б.. От същите става ясно, че в периода от обявяване на поканата до датата на провеждане на насроченото събрание материалите са били на разположение в канцеларията на дружеството. Макар четвъртият разпитан по делото свидетел - П. И. Т., да твърди, че при посещения в сградата на дружеството такива не са му били предоставени, съдът е намерил, че това не опровергава извода за изготвяне на тези материали, тъй като показания му не съответстват на нито едно от останалите доказателства по делото, като и не установяват по безспорен начин, че материали не е имало, а само че не са били предоставени в конкретния случай и то защото не е можело да бъдат намерени. Прието е, че съдържанието на писмените материали към момента, към който са били предоставени на разположение на акционерите, се установява от показанията на свидетеля Б.. Същият разказва, че когато посетил офиса на дружеството, се е запознал с наличните книжа. Свидетелят посочва, че в тях се съдържали три вида устави - стар, с поправките и нов с изчистени „тракс чейнджис“. Спомня си, че е имало предложения за конкретни лица, които да бъдат избрани за членове на СД. Това били бащата на П. Александров, прокуристката на дружеството М. и К. И., който му бил състудент. Имало още едно лице, чието име било С., като свидетеля счита, че именно то е обслужвало дружеството като юрист, но не е сигурен. Свидетелката К. също установява, че е имало изготвен проект за изменение на устава, както и че за членове на СД са предложени лицата К. И., М. А. и „Александров и сие“, а ако някой от тях не бъде избран - С. Н.. Свидетелката уточнява, че е възможно да бърка имената. С оглед на тези доказателства апелативният съд е приел за установено по делото, че във връзка със свиканото извънредно ОСА за 10.12.2018г., с резервна дата - 28.12.2018г., са били изготвени относимите към дневния ред материали и в тях се е съдържала необходимата информация за включените в дневния ред проекто - решения. Оплакванията, направени с въззивната жалба, че възможността за представяне на тези доказателства е била преклудирана и съдът е приел същите в нарушение на нормите на ГПК, са счетени за неоснователни. Аргументирано е, че документите са приложени към допълнителния отговор на ответника и с оглед обявяване на доклада на съда, с който на страните са дадени указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест относно релевантните за спора факти. На четвърто място, по отношение на съдържанието на поканата решаващият състав е приел, че тя съдържа необходимия минимум от данни, за да има валидно свикване на ОСА. Посочил е, че според съдебната практика, степента на конкретизация е различна в зависимост от отделния случай, като целта на същата е да бъде осигурена предварителна рамка на предмета на бъдещите решения, за да бъде ограничена възможността да бъдат взети случайни и необмислени решения, смекчавайки последиците от проявлението на противоречиви интереси на акционерите /решение № 216/20.01.2014г. по т. д. № 45/2013г. на 1-во т.о. на ВКС/. С оглед на което е прието, че когато се предвижда изменение в устава на дружеството, в поканата поради възможния значителен обем и необходимостта от сравняване на досегашния текст с предлаганото изменение, посочването на конкретните текстове не е необходимо. В този случай е задължително проектът за изменение да се съдържа в изготвените материали, с който акционерите могат да се запознаят в канцеларията на дружеството, с което правото им на информираност е гарантирано. Счетено е, че това важи и за останалите предложения за решения на ОС. В тази връзка съдът е намерил, че от една страна, от поканата е видно, че предмет на гласуване ще бъде броят на членовете на СД и неговия персонален състав, а от друга, самият брой на членовете на СД и имената на лицата, които са предложени за негови членове, са посочени в изготвените материали по чл.224 ТЗ. В същите се съдържа и информацията по чл.224, ал.2 ТЗ. Поради изложеното решаващият състав е заключил, че правото на информираност на акционерите е гарантирано, като е посочено и, че самият ищец, чрез своя законен представител, е участвал в изготвянето на материалите и е бил запознат с конкретните предложения. На пето място, апелативният съд е намерил за неоснователно и твърдението, че взетите решения от ОСА не съответстват на обявения дневен ред. Посочено е, че независимо, че в поканата за провеждане на ОСА не е включена точка и съответно проект за решение за освобождаване на досегашния Съвет на директорите, доколкото избирането на нов състав на Съвет на директорите е обусловено от освобождаването на стария, то в проекта за такова решение имплицитно се съдържа в обявения дневен ред и проекта за решение за освобождаване на стария СД. На шесто място, за неоснователни са счетени и твърденията за незаконосъобразност на взетите от ОСА решения за определяне на броя на членовете на СД и за избор на членовете на СД, поради обстоятелството, че същите не са взети с мнозинство от 2/3 от представения капитал. От протокола за проведеното ОС е констатирано, че по т.2 от дневния ред - определяне на броя на членовете на СД „за“ са гласували притежателите на 117 604 акции, а „против“ притежателите на 110 704 акции. Решенията по т.3 също са взети с такова мнозинство. В тази връзка съдът се е позовал на приложения по делото, действащ към датата на провеждане на събранието, устав на „Крамекс“ АД. Констатирано е, че в чл.9 от същия са регламентирани статутът и правомощията на ОСА на акционерите, като в ал.2 на този текст е предвидено, че с мнозинство 2/3 от представения капитал се взимат само решенията по ал.1, т.1-3 /за изменение и допълнение на устава на дружеството, увеличаване и намаляване на капитала и преобразуване и прекратяване на дружеството/. Въз основа на изложеното е заключено, че за приемане на решение за определяне на броя на членовете на Съвета на директорите и за избор на членове на СД е необходимо да гласуват акционерите, притежаващи повече от 50% от представения капитал, като в случая решенията са взети именно с такова мнозинство. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задълженията на въззивния съд да се произнесе по въведените в жалбата „основания“, като се цитират: решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674 / 2014г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 145/28.01.2021г. по дело № 2739/2019г. на 1-во т. о. на ВКС и решения по т. д. № 2220/2015г., т. д. № 1826/2016г. и т.д.№ 2693/2014г. на 2-ро т. о. ВКС. 2/ Съдът се е произнесъл в несъответствие с практиката на ВКС и по въпроса за правомощията на въззивния съд и за задължението да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, като се сочат: решение № 222 / 27.03.2018г. по т.д. № 505 / 2017г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 212/1.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 17/23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 111/3.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 136/6.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 180/11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 94/13.09.2016г. по т. д. № 3768/2014г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение №161/4.10.2016г. по т. д. № 2220/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС. 3/ Съдът се е произнесъл по въпроса за съдържанието на писмените материали и съответствието им с разпоредбата на чл.224, ал.2 ТЗ за вземане на информирани решения по всички точки от дневния ред в противоречие със задължителната съдебна практика, като цитира: решение № 187/25.05.2016г. по т. д. № 1514 / 2014г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение № 66/19.05.2009г. по т. д. № 832/2009г. на 1-во т. о. на ВКС. 4/ Съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за необходимото съдържание в поканата, като се цитира решение № 959/07.11.2006г. по т. д. № 526 / 2006г. на 2-ро т. о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпрос № 1 не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Същият е зададен във връзка с твърдението на касатора за непроизнасяне от апелативния съд относно доводите му за допуснати от процесуални нарушения от СГС относно доклада - разпределението на доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти и обстоятелства и за приемането като доказателства по делото на така наречените „материали“, а не като отделни доказателства, и дали те са съществували и са били приети с вземане на решение на СД за свикване и провеждане на ОСА, респ. дали са били на разположение на акционерите. Първо, в случая въззивната инстанция е приела, че в тежест на ищеца е единствено да докаже активната си легитимация, която е приета, че е налице, и е възложил тежестта на доказване на останалите обстоятелства, относими към законосъобразността на атакуваните решения на ответника, като е прието че същите са установени по делото. С оглед на това, непроизнасянето на апелативния състав, дали първоинстанционният съд надлежно е разпределил доказателствената тежест, не е от значение за изхода на делото, тъй като спорът не е разрешен на плоскостта на разпоредбите на чл.154 ГПК относно доказателствената тежест, доколкото обстоятелства относими към предмета на делото са приети за доказани. Второ, фактът, че при приемането на писмените доказателства /материалите за ОСА/ същите не са описани по отделно, не ги лишава от качеството им на писмени доказателства и не опорочава събираните им като такива, като същите се намират по делото и страните са запознати с тях. Трето, противно на твърдението на касатора, решаващият състав е изложил съображения относно приемането на материалите с решението на СД за свикване на ОСА, съответно относно това, дали са били на разположение на акционерите, като несъгласието на жалбоподателя с изводите на съда не може да бъде приравнено на необсъждане на доводите му. На второ място, в предмета на въззивното производство именно ищецът е въвел като спорни въпросите относно съдържанието на протокола на СД във връзка със свикване на ОСА, както и за липсата на приемане на материали относно провеждане на събранието, поради което в правомощията на въззивния съд е да прецени установимите въз основа на съдържанието на посочения протокол факти, относими към твърденията и оплакванията на страните, с оглед на което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол по отношение на въпрос № 2 от изложението, зададен във връзка с твърдението на касатора, че решаващият състав се е произнесъл извън релевираните в тази инстанция основания. По отношение на въпрос № 3 не е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като материалите за ОСА съдържат всички компонентите по чл.224, ал.2 ТЗ - имената, адреса и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове на СД. На четвърто място, основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице и по отношение на въпрос № 4, тъй като в процесната поканата за ОСА се съдържат именно рамките на решенията, параметрите на разискванията, предмет на събранието, съобразно дадените разяснения в цитираната от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК, в която е направено и отграничение на разпоредбите на чл.223 и чл.224 ТЗ. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд