Определение № 820 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2936/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 23.01.2020г. по гр.д.№7869/2019г. на ГС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД. Жалбоподателят – М. Н. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Прокуратура на РБ, не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на М. Н. 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС, НО, 103-ти състав; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 25000лева. С постановление от 19.07.2010г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1173/2010г. по описа на 01 РУ „П” – СДВР за това, че 20.03.2007г. около 01.00 ч. в [населено място] [жк], от колекторна шахта, находяща се между бл.106 и бл.107 в съучастие с други лица като съизвършител, чрез използване на неустановено по делото техническо средство е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи – многожилен кабел тип Т. 600х2х0,6 с дължина 50 метра, със стойност за метър линеен 33.00 лева, или всичко на обща стойност 1650.00 лева от владението на БТК – АД без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини / задържан на място от полицейски служители на 01 РУ „П” – СДВР/ – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. С постановлението спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Извършените процесуално – следствени действия на досъдебна фаза включват – разпит на свидетели, назначаване на съдебно-оценителна експертиза, както и събиране на писмени доказателства. На 31.03.2011г. – 8 месеца след привличането на ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в. От приложеното НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в се установява, че на 21.02.2017г. първоначално спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда, която впоследствие е била потвърдена с Решение № 882/06.08.2018г. по ВНОХД № 2482/2018г. по описа на СГС, НО, XIV възз. състав, влязло в сила на 06.08.2018г. Съдът е счел, че е нарушено е изискването за разумен срок на наказателното производство, като обвинението е било повдигнато срещу едно лице, за едно деяние, по квалифициран състав на престъплението за което е повдигнато обвинение, налице са усложнения в наказателния процес от фактическа и правна страна /обвиняемите са трима на брой, досъдебното производство първоначално е образувано срещу неизвестен извършител като един свидетел по делото е бил обявен за общодържавно издирване, а друг свидетел не е открит на посочените по делото адреси/, като продължителността на делото е била повече от 11 години, от която – 4 години досъдебно производство /следва да се отчете обстоятелството, че 8 месеца след привличането на ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в/, която с оглед броя и естеството на извършените действия по разследване се явяват дълъг период от време; 6 години съдебно производство по НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в, което е приключило в рамките на 11 съдебни заседания и около 1 година и 6 месеца съдебно производство по ВНОХД № 2482/2018г. по описа на ГС София. Прието е, че през целия този период ищецът се е намирал под угрозата от реализиране на най-тежката форма на наказателна репресия – а именно налагане на наказание лишаване от свобода. Съдът е приел, че ищецът-жолбоподател, бил притеснен, изнервен (видно от събраните по делото свидетелски показания на разпитаните по делото трима свидетели), но не са установени специфични здравословни проблеми от психическо или физическо естество, обусловени от конкретното разследване, нито е установено ищецът да е загубил работата си именно поради него, като не е установено загуба на социален или професионален статус, или загуба на възможност за трудова и социална реализация. Прието е също така, че са засегнати защитени от на РБ основни човешки права и ценности и размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 10 000 лв. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване и да изложи собствени мотиви, както и какви са критериите имащи значени за определяне справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД и как следва да се пприлага принципа на справедливостта. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1.... ГПК Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси и на сочените основания, тъй като съдът ги е разрешил в съотвествие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о., е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В този смисъл са и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. В Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС на РБ примерно са изброени обстоятелствата от значение при определяне размера на обезщетението за неиимуществени вреди от деликт, като се посочваи, че от значение са и всички други относими обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид и да обсъди. По исковете с правно осн. чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдебната практика е установила, че други такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно осн. чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. „Справедливостта“ изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В случая въззивният съд е взел предвид всички твърдения и възражения на страните от значение за определяне на размера на обезщетението. Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване зада бъде коригирана същата. Що се касае до въпроса има ли право защитника на подсъдим, който го представлява безплатно в наказателни процес, да получи обезщетение за оказаната безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. в дело по чл.2 ЗОДОВ, то същият е относим към преценката за основателност на иска за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване, в която част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, поради което не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по този въпрос. Предвид изложените съображения, съдът