Определение № 236 от 26.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5060/2013 г.

Постъпила е молба вх.№ 3247/02.07.2013г. подадена от Е. В. Е. и А. М. Е. за отмяна на влязлото в сила решение № 163/08.06.2012г. по гр.д.№ 855/2011г. на РС-Нови Пазар, с което са осъдени на основание чл. 75 ЗС да предадат владението върху недвижим имот, находящ се в [населено място], обл. Шуменска на основание чл. 303, ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Молителите твърдят, че частта от имота, предмет на решението е различен от тази, за който спорят страните, че това е установено при изпълнението на 04.06.2013г. и в последствие при геодезическо заснемане на 12.06.2013г. Излагат доводи за неправилно заключение на вещото лице по делото, което се установило при изпълнението и заснемането. Считат тези обстоятелства за новооткрити и установяващи неистинност на заключение на вещо лице. Представят комбинирана скица на имота по стар кадастър, регулация и съществуващо положение на место, изготвена от лице, което я е подписало, протокол за въвод от 04.06.2013г., протокол за въвод от 19.06.2013г. и удостоверение от 13.06.2013г. за търпимост, издадено на основание пар. 127 от ЗИДЗУТ, Основните съображения в молбата са за неправилност на решението. Ответниците по молбата оспорват допустимостта й, тъй като с нея се цели поправяне на пропуск на страната, която сама признава, че не е водила добре защитата си и тъйкато твърденията не могат да бъдат подведени на нито едно от основанията за отмяна, предвидени в закона. Претендират разноски по представените договори з правна помощ. Съдът на основание чл. 307ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното. Молбата е недопустима. Решението, чиято отмяна се иска не е подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му – 23.11.2012г. Изпълнението на решението, заснемането на имота, издаването на удостоверение за търпимост на гаража /който не е бил предмет на спора по чл. 75 от ЗС/ дори по твърденията на молителите са нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението. На основание чл.303 ал., т.1 ГПК може да се иска отмяна при наличие на новооткрити доказателства, установяващи нови за спора обстоятелства, които са съществували към момента на разглеждане на делото. Твърдяните от молителите обстоятелства са нововъзникнали след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Твърди се и неистинност на заключение на вещо лице, но се иска установяването й в рамките на производствот по отмяна. За да е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК, неистинността на заключение на вещо лице следва да е установена по надлежния съдебен ред – с присъда на вещото лице, или установяване на престъпление на основание чл. 124, ал.5 ГПК. Твърдения за подобно съдено производство не се правят в молбата. Или в обобщение, твърденията в молбата не могат да бъдат квалифицирани като основания по чл. 303, ал.1 ГПК, а те са изброени изчерпателно в този текст. На не посочени в закона основания не може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. В извънредния способ за отмяна по чл. 303-309 ГПК не може да се проверява правилността на решението. Затова молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.