Определение № 686 от 31.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 HПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 143/21.05.2012 год. по т.д.№ 57/2011 год. на Варненския апелативен съд. С него въззивният съд е потвърдил в обжалваната му част Решение № 226 от 06.12.2011 год. по т.д.№ 105/2011 год. на Добричкия окръжен съд. С нея първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на И. К. Ш. сумата 32144.56 лв., представляваща остатък от полагащ му се дивидент за 2008 год., ведно с лихви и разноски. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по отношение на произнасянето по два обуславящи по смисъла на ал.1 на чл.280 ГПК въпроса, формулирани така: 1./ Когато съдружник в О. е прехвърлил безусловно пълния размер на дяловото си участие в дружеството, без в договора да се упомене, че от обема на прехвърляните права се изключва правото на дивидент за предшестващи периоди, следва ли да се приеме, че той го е прехвърлил заедно с дяловото си участие или за да се приеме такъв резултат е необходимо да има изрично изявление в този смисъл в договора за продажба; 2./ Съставлява ли условие за редовността на исковата молба с която съдружникът в О. претендира плащане на дивидент от дружеството, посочването на конкретно решение на общото събрание на съдружниците за това?. Първият от въпросите, касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие по този въпрос с Решение № 227 от 29.04.2008 год. по т. д.№ 762/2007 год. на І т.о., а втория – с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация И. Ш.. Становището на настоящата съдебна инстанция относно това, следва ли да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение с оглед произнасяне по формулираните от касатора въпроси е следното: По отношение на първият от поставените от касатора въпроси, предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице. Произнасянето по него от състава на ВнАС не е в противоречие с цитираното по-горе решение на І т.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК-1952 год. И в двата случая, съдебните състави са се произнасяли по съдържанието на конкретни договори за прехвърляне на дружествени дялове и обема на правата, които продавачите са прехвърлили или запазили. По отношение на него, обаче е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като произнасянето по въпроса – Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, кому принадлежат правата върху нея – на прехвърлителя или на приобретателя? По отношение на въпроса по п.2 въпрос също е налице предпоставката за допускане на касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – Наличието на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност, съставлява ли процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата. Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по чл.18 ал.1 т.2 вр.чл.3 от Тарифата, възлизаща на 668.74 лв. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.