Определение № 3446 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. В. К. против решение № 1527 от 20.12.2025 г., постановено по гражданско дело № 950 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 8-ми граждански състав. Касаторът обжалва въззивното решение в частите, с които е отменено решение № 18 от 17.01.2025 г. по гр. д. № 285 по описа за 2024 г. на Монтанския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ разликата над 6 000 лв. до 10 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до размера от 50 000 лева.

Първоинстанционното решение в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева е влязло в сила като необжалвано.

Касаторът твърди, че в обжалваните части решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението и по следните въпроси:

1. Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ съдът да извърши цялостна и комплексна преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, или може да редуцира размера на обезщетението, акцентирайки изолирано върху липсата на тежка мярка за неотклонение или липса на доказано трайно разстройство на здравето? Поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 656/30.09.2019 г. по гр. д. № 643/2019 г. на III ГО на ВКС и Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.

2. Допустимо ли е съдът да определи обезщетение за неимуществени вреди, без да изложи конкретни и ясни мотиви относно причините, поради които приема даден размер за справедлив, при наличие на доказателства за продължително наказателно производство и сериозни последици за личността на увреденото лице? По тeзи въпроси касаторът сочи противоречие между въззивното решение и решения № 189 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 1334/2016 г. на ІV ГО и № 154 от 12.11.2018 г. по гр. д. 728/2016 г. на ІІІ ГО.

3. Длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да обсъди всички конкретни и релевантни обстоятелства по делото, включително продължителността на наказателното производство, здравословното състояние на увреденото лице и интензитета на преживените страдания, съобразно критериите по чл.52 ЗЗД? По този въпрос противоречието е с решения № 298 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ІV ГО и № 151 от 13.05.2014 г. по гр. д. 5386/2013 г. на ІV ГО.

4. Налице ли е нарушение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, когато съдът формално се позовава на ППВС № 4/1968 г., но не съобразява конкретните особености на случая и утвърдената практика на ВКС по сходни казуси по ЗОДОВ? Сочи се противоречие с решение № 113/17.09.2018 г. по гр. д. № 1603/2017 г. на IV ГО. Касаторът счита, че по този въпрос е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

5. Следва ли при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ съдът да отчита влошаването на предшестващи хронични заболявания, когато е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.

6. Представлява ли липсата на мярка „задържане под стража“ или на доказана трайна психична увреда самостоятелно основание за значително намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при незаконно обвинение? Поддържа се противоречие на въззивното решение с приетото в решения № 267/21.04.2020 г. по гр. д. № 4587/2018 г. на IV ГО, № 48/22.03.2016 г. по гр. д. № 3537/2015 г. на IV ГО и № 602/21.10.2025 г. по гр. д. № 4037/2024 г. на IV ГО.

7. Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато въззивният съд формално обсъжда доказателствата, но не извършва реална оценка на установените по делото факти относно продължителността на производството, броят на съдебни заседания и отражението на обвинението върху личността на пострадалия? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 20/09.02.2017 г. по гр. д. № 2885/2016 г. на IV ГО.

8. Представлява ли присъждането на явно занижено обезщетение при доказани тежки и продължителни неимуществени вреди основание за касационен контрол върху приложението на чл.52 от ЗЗД? По отношение на този въпрос противоречието е с решения № 32/04.05.2020 г. по гр. д. № 1517/2019 г. на IV ГО и № 125/25.10.2023 г. по гр. д. № 4373/2022 г. на IV ГО.

9. Следва ли съдът при определяне на размера на неимуществените вреди да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят конкретни вреди, като в мотивите към решението си да посочи конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т.II от диспозитива на ППВС № 4/23.12.1968 г.? Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие с решение № 267/21.04.2020 г. по гр. д. № 4587/2018 г. на IV ГО.

10. По какъв начин следва да се отразява на размера на обезщетението обстоятелството, че ищецът е осъждан, като се вземе предвид, че никога не е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ ? Сочи се противоречие с решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на IV ГО.

11. Следва ли съдът да отчете при определяне на размера на обезщетението и времето от образуване на досъдебното производство, по което ищецът е разпитван, прилагал е доказателства, участвал е активно, до момента на привличането му като обвиняем? По този въпрос противоречието е с решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на III ГО.

12. Следва ли при определяне на размера на обезщетението да се вземат предвид и икономическите условия в страната, така че обезщетението да отговаря на критерия „справедливост“ и „съизмеримост“? Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с решения № 539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г. на III ГО и № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV ГО.

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

От фактическа страна е установено, че с постановление от 08.05.2020 г. Л. В. К. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №51/2018 г. по описа на Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура – Монтана за извършване на престъпления по чл.211, във вр. с чл.210, ал.1, т.3, предл.1, във вр. с чл.209, ал.1 НК и по чл.213а, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение "подписка". На 02.06.2020 г. в Монтанския окръжен съд е бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 69/2020 г. След проведени девет открити съдебни заседания делото е приключило с оправдателна присъда от 28.06.2021 г. По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 1162/2021 г. на Софийския апелативен съд, по което е проведено едно открито съдебно заседание и с решение 377/01.12.2021 г. присъдата е отменена и делото е върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Образувано е НОХД № 288/2021 г. на Монтанския окръжен съд, по което са проведени четири открити съдебни заседания и е постановена оправдателна присъда № 12/16.11.2022 г., потвърдена с решение № 324/06.10.2023 г. по ВНОХД № 200/2023 г. на Софийския апелативен съд. Присъдата е влязла в сила на 11.06.2024 г. След това Л. К. е предявил иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно производство. Първоинстанционният съд е уважил иска до размера от 10 000 лева и го е отхвърлил за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 100 000 лева.

Въззивният съд е посочил, че и двете страни по делото оспорват размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. За да постанови обжалвания резултат, съдът е съобразил, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил на 65 години. Наказателното производство е продължило 4 години, 1 месец и 3 дни, като ищецът се е явил на общо 17 открити съдебни заседания. Спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Обвинението е за две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От събраните свидетелски показания е установено, че след образуване на наказателното производство К. e започнал да се срива психически, а близките му се отдръпнали и не желаели да контактуват с него. Съдът е приел, че в случая ищецът е претърпял обичайни неимуществени вреди: отрицателни емоции, изолиране от близки и приятели, стрес и нервно напрежение, които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение. Обсъдено е и заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което ищецът е с хронични заболявания, за които е инвалидизиран, а от няколко години е с поставена диагноза тревожно разстройство, за което посещава психиатър и провежда лечение. Вещото лице е посочило, че хроничните телесни заболявания с хоспитализации и притесненията по време на наказателния процес в съвкупност са довели до поява на генерализирана тревожност. Състоянието е рисково и поради това, че в изследването е установена суицидна нагласа за по-дълъг период от време - изграден план за самоубийство чрез прилагане на инсулин. Въззивният съд е посочил, че експертизата и медицинските документи не установяват влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на воденото наказателно производство. Приел е, че тежкото му психично състояние и установената генерализирана тревожност със суицидни нагласи не са резултат единствено от наказателното преследване, а са в причинна връзка и със съвпадащи по време фактори и събития - хронични телесни заболявания и хоспитализации. Счел е за недоказани твърденията на ищеца, че бракът му се е разпаднал заради непрекъснатия терор върху цялото семейство, включително и чрез медийни публикации, тъй като такива не са представени по делото, нито са посочени медия или интернет сайт, на който са публикувани. Второстепенният съд е взел предвид, че ищецът е бил осъждан 17 пъти, включително и за измама, както и че в процесния период са водени още три наказателни производства срещу него. От служебна справка в ЕИСС е установено, че на К. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. във връзка с едно от тях. Съдът се е позовал на практика на ВКС и е посочил, че вредите, причинени от едно от всички паралелно водени в един и същи период наказателни производства срещу ищеца, са само част от общите неимуществени вреди, за които следва да се определи глобално обезщетение. Отчел е също обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането и е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на 6 000 лева.

От съдържанието на така постановеното въззивно решение не може да се достигне до извода, че е очевидно неправилно, както бланкетно и без обосновка твърди касаторът. Съдът не е тълкувал закона противно на неговия смисъл, не е приложил несъществуваща правна норма и не е допуснал нарушения на правилата на формалната логика. Ето защо решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Поставените от касатора въпроси касаят задължението на въззивния съд да обсъди всички обективно съществуващи по делото факти и обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Изпълнението на това задължение обуславя изхода на спора, но в случая въззивният съд не се е отклонил от съществуващата по този въпрос практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и съдържаща се в решения № 281 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други. Прието е, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Следва да бъдат отчетени и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: съдебното минало; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено - икономическата конюнктура в страната и др. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените вреди. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Въззивният съд е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство /4 години, 1 месец и 3 дни/, наложената най-лека мярка за неотклонение – „подписка“, негативните изживявания на ищеца, както и възрастта му към момента на образуване на наказателното производство /65 години/. Отчел е, че незаконното обвинение е за две тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 НК. Взел е предвид наличието на предишни осъждания на ищеца и отражението на наказателното производство върху социалните му контакти. Не е било необходимо при предишните осъждания да е било постановено ефективно наказание „лишаване от свобода“ и ищецът да го е изтърпял, за да се отчете, че накърняването на доброто му име е с много по-нисък интензитет, отколкото ако не беше осъждан изобщо. Съобразено е от въззивния съд също, че липсват данни за влошаване на здравословното му състояние, които да са резултат от наказателното производство. Въз основа на събраните по делото доказателства /свидетелски показания/ не се установява по-голям обем на причинени вреди освен обичайните. Липсва твърдение на касатора в исковата молба, че са му причинени неимуществени вреди от насочени спрямо него процесуални действия преди да бъде привлечен като обвиняем. Съдилищата съответно не са обсъждали такова твърдение, поради което няма противоречие между въззивното решение и решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на III ГО на ВКС. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не е пропуснал да вземе предвид и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. По данни на НСИ минималната месечна работна заплата в страната за 2024 г. е била 933 лв. или присъденото обезщетение се равнява приблизително на 6 минимални месечни заплати. Съдът е отчел също, че ищецът вече е обезщетен за претърпени неимуществени вреди от друго паралелно водено незаконно наказателно производство срещу него.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение