Определение № 721 от 24.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1826/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 242/19.09.2019 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 238/2017, с което е отменено решение № 30/30.01.2017 по гр. д. № 2103/2011г. по описа на Кюстендилския районен съд, като е уважен частично предявения иск за установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК. Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец Г. Д. З., представляван от адв. Кр. Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: 1) допустими ли са свидетелски показания за установяване на цената, по която е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот, отразена в нотариален акт, щом за разпита на свидетелите липсва съгласие на страните по договора, както и писмен акт, изхождащ от страна по договора, удовлетворяващ изискването за наличие на т.нар. „начало на писмено доказателство“; 2) допустими ли са свидетелски показания за установяване на цената, по която е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот, отразена в нотариален акт, щом страните в исковото производство не са оспорили нотариалния акт в никоя част на удостоверените от нотариуса волеизявления на страните по същия; 3) допустими ли са свидетелски показания за установяване на наличието на пълна трансформация на несемейно имущество, вложено в придобиването на вещ по време на брака, щом за семейния характер на средствата, с които е заплатена тази вещ, е налице официален свидетелстващ или частен документ, създаден по искане или с участието на двамата съпрузи, и при липсата на обратно писмо или на начало на писмено доказателство, обосноваващо предположението, че е налице разлика между обективираната в официалния свидетелстващ или в частния документ воля на страните, и тяхната действителна такава; 4) допустими ли са свидетелски показания за установяване на пълната или частична трансформация на несемейно имущество, при придобиване по време на брака вещ, щом страните в исковото производство не са оспорили създадения по тяхно общо искане официален свидетелстващ или частен такъв, създаден от двамата съпрузи, в който се удостоверява, че вещта е придобита със семейни средства и при липсата на обратно писмо или на начало на писмено доказателство, които да разкриват съответно пълна симулация при създаването на официалния свидетелстващ или частен документ или начало на писмено доказателство, обосноваващо предположението, че е налице разлика между обективираната в официалния свидетелстващ или в частния документ воля на страните, и тяхната действителна такава; 5) допустими ли са свидетелски показания за пренасянето на парични суми през държавната граница на България – внасяне в страната, при липсата на писмено доказателство за декларирането на парична сума, чийто размер изисква това, както и такива показания за тегленето на суми от банков влог при липсата на документи за извършването на такава банкова операция; 6) допустими ли са свидетелски показания за отпускането на пенсия и за нейния размер; 7) следва ли преценката на показанията на заинтересован свидетел да има за резултат приемането от съда, че тези показания установяват конкретни факти и обстоятелства, ако показанията противоречат на твърденията на страна, спрямо която свидетелят се явява заинтересован, доколкото в показанията му се съдържат данни за изгодни за тази страна факти; 8) длъжен ли е въззивният съд да отправи повторно искане за представяне на определени доказателства по пътя на съдебната поръчка до замолен съд от страна членка на ЕС, щом институцията, към която се е обърнал замоления съд, не е заявила невъзможност за представяне на исканото доказателство, а само е изброила различните хипотези, при които това доказателство може да се предостави, съответно при липса на данни за наличието на особени затруднения за повторното извършване на съдебната поръчка и при липса на пропуснат краен срок за събирането на това доказателство чрез съдебна поръчка; 9) длъжен ли е въззивният съд да допусне събирането на доказателства във въззивното производство, когато искането за събирането им е било направено пред първоинстанционния съд в рамките на предвидените от ГПК преклузивни срокове, а искането на съответната страна за повторно извършване на действията по събиране на съответното доказателство е било отклонено от районния съд в нарушение на правилата на процесуалния закон; 10) коя от страните следва да носи доказателствената тежест за установяването на отрицателни факти – страната, която отрича съществуването им или страната, която ще се ползва от тяхното установяване; 11) паричните средства в банкови сметки, открити по време на брака, имащи за източник трудови възнаграждения, съставляват ли съпружеска имуществена общност, които (въпроси) са решени в решен в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно. Недоволна от решението в уважителнтата част са касаторите-ответници А. З. Д., представлявана от адв. И. П. от САК, М. К. Р. – Л., представляван от адв. И. Д. от КАК, К. А. Р., представляван от адв. И. Ю., като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение; да прецени направеното от страна или от неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК; за да се счита, че дадено твърдение на свидетел е от значение за отмяната на едно влязло в сила решение по смисъла на чл. 124, ал. 5 ГПК, заявеното от свидетеля обстоятелство, което се твърди да е неистинско, следва ли да е повлияло при разглеждане на делото;както и за задължението на съда да се произнесе по всички елементи на фактическия състав на престъплението, които (въпроси) са решени в решен в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че се претенидра установяване на обстоятелството, че лицата С. Б. (починал) и А. Р. (починала) са заявили неистини с показанията си по дела във връзка с разрешаването на спор, за принадлежността на средства за придобиване на недвижим имот от ищеца Г. З. и ответницата А. Д. (бивши съпрузи), а интересът от иска се основава на възможността за отмяна на постановеното въз основа на посочените показания решение. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже обективните и субективните елементи на твърдяното престъпно обстоятелство – да се представят доказателства за това, че лицата С. Й. Б. и А. Д. Р., като свидетели по посоченото дело са дали пред съда показания с посоченото в исковата молба съдържание, че дадените от тях показания касаят факти които са релевантни за предмета на спора, по делото по което са дадени, че те не са се осъществили, както и че свидетелите са съзнавали, че изнасят неистина, предвиждали или допускали заявената неистина може да бъде взета предвид от съда при постановяване на съдебен акт по делото, по което са дадени показанията. В случая от представените протоколи от с.з. по гр.д.№118/2002 по описа на PC-Балчик и в.гр.д.№368/2003 на Окръжен съд - Добрич се установява, че посочените лица, в качеството на свидетели по тези дела са дали показания с посоченото в исковата молба съдържание, с уточнението, че знание за размера на предадените от М. З. на ответницата А. Д. сума тя не е изразила, а е изразила предположение, че е половината от покупната цена. Гражданското дело, по което С. Б. и А. Р. са дали показания като свидетели, е имало за предмет претенция на А. З. срещу Г. З. за установяване със сила на пресъдено нещо, че закупената по време на брака им вила представлява лично имущество на ищцата, поради пълна трансформация на лични средства при придобиването й, а именно - на дарени й от майка й М. Х. Д. суми (т.е. предметът на доказване е предполагал изясняване на следните обстоятелства: влагането на средства от А. З. при придобиването на вещта, дарени и от нейната майка и за да е налице съставомерно деяние, свидетелите следва да са потвърдили неистина относно факта дарила ли е на ответницата А. Д., майка й средства за покупка на вила и вложени ли са тези средства от Д. в покупката). Свидетелят Б. е заявил, че ищецът му бил казал, че парите за покупка на вила били дадени от тогавашната му тъща М. Б., че тя била работила 30 г в Германия, че пенсията и възлизала на около 2000 германски марки, както и че ищецът не е разполагал с пари както преди да се ожени, така и след това. Съответно, че след заминаването му за Германия, през първите няколко години от престоя му там не е работил. С изключение на изявлението, че парите за покупка на вила били дадени от М. Б., останалите изявления на свидетеля, както е приел и районния съд са извън фактите, които определят предмета на доказване по делото по което са дадени и в този смисъл неистиността на изявленията му не е съставомерна. Свидетелката Р. е дала показания с посоченото в исковата молба съдържание, а именно: че при гостуване от страна на ищеца и ответницата З. на тяхна вила, те били решили ищецът да отиде със съпруга на починалата свидетелка, да доведе бившата му тъща, за да даде пари за покупката на вилата, като в нейно присъствие майката на ответницата З. била дала пари за закупуване на вилата, като свидетелката знае, че покупната цена е 1 000 000 лева, като след няколко месеца З. бил дошъл да доплати останалата част от цената, като заявил, че се бил забавил, тъй като имало проблеми с продажбата на къща на тъщата му, поради което А. е трябвало да тегли пари от банка. Ищецът твърди, че цената за вилата е такава, каквато е отразена в нотариалния акт, като цялата сума е заплатена от него със средства: 80 000 лева, които е имал на банков влог и 65 000 лева, които е получил като предплата при продажба на дърводелски машини и останалата част от трудови възнаграждения. Ответницата е оспорила факта, на наличието на такъв влог, към момента на извършване на сделката, както и принадлежността на средствата на ищеца, както и договорът за покупко-продажба на машини, доколкото е с дата следваща датата на сделката. Изложила е твърдения, че цялата заплата на ответника е покривала задължение по договор за кредит за покупка на жилище, а допълнителни средства получавани за коледа били използвани за пътувания и други битови разноски. Въззивният съд е приел тезата на ищеца за недоказана, тъй като извън удостоверителната компетентност на нотариуса са обстоятелствата относно размера на продажната цена и начина на нейното плащане, то същия не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочените обстоятелства (в частта му относно подписаните от страните техни изявления, нотариалният акт е частен документ, т.е. няма обвързваща доказателствена сила). Макар законът ограничава доказването със свидетелски показания на сделки с писмена форма да валидност, но това важи само за страните по сделката, но не и по отношение на трети лица, които не са участвали в сделката (независимо от това дали тя ги ползва, или не) няма и не може да има никакви ограничения при доказването, тъй като третите лица няма как да се снабдят със съответните документи. Твърдението, че цената за сделката е такава каквато е посочена в нотариалния акт се опровергава от показанията на свидетелите - сестра и зет на ответницата З., които сочат че майката на първата е предоставила на З. средства за закупуване на вилата, като двете сестри на З. са я подпомогнали с недостигащата и сума от 20 000 марки, както и от показанията на свид. А. и свид. Г., с първата от които майката на ответницата Д. е споделила, че има 40 000 марки, а двете и дъщери, които работят в Германия ще и дадат още 20 000 марки, които да даде на А. за да купи вила, а втората установяваща, че пари за покупка на вилата били донесени от баба М., като говорели за сумата 1 000 000 лева или 60 000 марки. Тезата на ищеца, че цената за сделката е посочената в нотариалния акт се опровергава и от показанията на свидетеля Я. - продавача на имота, който сочи, като продажна цена сумата 1 000 000 лева. По отношение на неучаствалите в сделката трети лица, каквито са наследниците на починалите свидетели и ответницата Д., за установяване привидността на сделката относно посочената цена, не съществува изискване за начало на писмено доказателство. Освен това дори и да се приеме, че цената на сделката е посочената в нотариалния акт 205 000 лева, то ищецът не е доказал, че към момента на извършване на сделката е разполагал с тази сума, формирана от влог, цена от продажна на дърводелски машини и частично трудови възнаграждения. Като неуспешно е прието оспорването на представеното удостоверение, издадено от „Банка ДСК” удостоверяващо, че ищецът е разполагал с посочената сума на влог, но като основателно е прието възражението на ответницата, за недоказаност наличието на останалата сума, с произход продажна цена за дърводелски машини и влагането и в покупката на вилата. (приема се, че е налице противоречие между тезата на ищеца и показанията на свид. Г.). Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е разполагал с посочената сума към датата на изповядване на сделката, която да е вложил в покупката на вилата - доказателства за размера на доходите си в периода преди сключване на сделката, установяващи наличието на възможност за влагане на средства от трудови възнаграждения при покупката не са представени (без значение дали ищецът е работил и какъв е бил доходът му в Германия, а представените банкови извлечения касаят плащания и преводи за период след извършване на сделката; не е представен оригиналът на решение на осигурителен институт С. Анхалт, не е установена и автентичността на представен издаден в Германия документ за установяване размера на осигуровките му и доходите на ищеца; не са кредитирани показанията на свид. А. за това, че бил чул, че З. продал машини и линкълн и купил вила на морето, тъй като самият ищец не твърди такава продажба, като източник на средства за закупуване на вилата, а позоваването на суми от продажба на автомобил, за което е представена митническа декларация от 19.09.1994 г., като обстоятелства настъпили далеч след извършване на сделката по покупка на вила). Тезата на ответницата З., е че: парите за сделката са дарени от майка й, която е била подпомогната от нейните сестри, майка й и дала парите, които тя дала на продавачите, се подкрепя от показанията на сестра й свид. Л. Й., на свид. М. Й. и свид. В. А., които са приети като логични, непротиворечиви и съвкупната им преценка ведно и с показанията на Я. установяващ цена на сделката 1 000 000 лева създава убеждение за истинност на тезата на ответницата З.. Прието е, че не е доказано мястото и начина на плащане, като показанията на свид. Я. за финализиране на сделката в Русалка са в синхрон с показанията на починалата свидетелка, за това, че след предаване на парите за сделката от майката на Д., отишли там където работи собственика и в противоречие със собственото му твърдение, че сумата била платена по банков път. Фактът, че по делото не е представен митнически документ за пренасяне на сума от майката на ответницата З. през границата, за който тя твърди, че не може да бъде представен, както поради това, че за майка й не е съществувало задължение да декларира сумата, така и предвид дългия период от време, изключващ съществуването (пазенето) на такъв документ, е факт, който би бил относим към преценка за евентуална отговорност от неизпълнение на посоченото задължение, но не и факт, от осъществяването на който да следва извод, че няма как сумата да е била пренесена и предадена на ответницата З.. След като е допустимо установяване на трансформация на лично имущество при договор за придобиване на имот на името на двама съпрузи то удостовереното в съдебен протокол от 04.04.1996г. по дело III р.20/96, относно предмета на съвместните придобивания на имущество по време на брака на З. също не представлява пречка, нито е факт опровергаващ твърдяната трансформация, косвено като факт сочещ на неистинност показанията на свидетелите. Предвид изложеното, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца за неистинност на показанията на свид. Б. и за неистинност на показанията на свид. Р., в частта им, за дадени от бившата му тъща на дъщеря й средства за покупка на вила. Доколкото по делото не се твърди и не се установи плащане на цена по сделката да е извършвано на два пъти, респ. влагане на средства от З., с различен произход от предоставени от майка й и липсват доказателства за такива обстоятелства в посочената част показанията на свид. Р. съдът преценява като неистински. Изложени са съображения, че Р. е имала процесуалното качество свидетел по в. гр. д. № 368/2003 по описа на Добричкия окръжен съд, като преди да бъде разпитана, е била надлежно предупредена за отговорността по чл. 290, ал.1 от НК от председателя на съдебния състав, видно от протокола от СП №20/2004 и давайки показания пред съдебния състав по посоченото дело, при разпита и, устно е потвърдила неистина със заявеното. Доколкото не се установи осъществяването на такива факти, то няма как свидетелката да е имала знание за същите, въпреки което в своите показания устно е потвърдилa неистина, при съзнанието, че това, което излага не отговоря на истината, а именно, че: „след няколко месеца Г. З. дошъл да доплати останалата част от цената на вилния имот, но се забавил, тъй като имало проблем с продажбата на къщата на тъща му, поради което А. Д. трябвало да тегли пари от банката” както и „че Г. З. бил казал, че не дава нищо за вилния имот, тъй като няма откъде, по причина, че няма нищо”. Въззивният съд е приел, че тези обстоятелства сочат умишлено извършване на деянието по чл. 290, ал.1, ал.1, пр.1 от НК. В останалата част искът е отхвърлен като неоснователен (за показанията на А. Д. Р. че „при гостуване на Г.З. и А.Д. във вилата на А. и К. Р., съседна на процесния по делото вилен имот, гостуващите били решили Г.З. и К.Р. веднага да отидат в чужбина, за да доведат бившата на Г.З. тъща, която щяла да даде пари за покупката на вилния имот; че в присъствието на свидетелката, тъщата на Г.З., след довеждането й, дала на дъщеря си половината от парите за закупуването на вилния имот, който бил закупен за около 1 000 000 лева /неденоминирани/“ и за показанията на С. Й. Б., че „Г. З. му бил казал, че парите за вилния имот, предмет на иска по това дело, били дадени от тогавашната тъща на Г. З. - М. Х. Д.; че същата била работила към 30 години в Германия, поради което пенсията й възлизала на около 2 000 западногермански марки; че Г. З. не разполагал с пари, както преди да се ожени за А. Д., така и след това, съответно, че след заминаването му в Германия, през първите няколко години от престоя си там, не е работил“). Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че за установяване на престъпно обстоятелство няма ограничения на свидетелските показания, както и че той е длъжен да прецени всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, в т.ч. направени от страна или от неин представител признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато се претендира установяването на престъпно обстоятелство по реда на ГПК, съдът трябва да се произнесе по наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението, както обективните, така и субективните – знанието на определени факти от претендирания деец. Констатациите на съда по съответните факти не е необходимо да бъдат посочени и в диспозитива на решението, достатъчно е тези констатации да са извършени в мотивите, а в диспозитива да бъде посочено само извършено ли е от дееца претендираното престъпление. Останалите повдигнати правни въпроси не обуславят решението по делото за установяване на престъпно обстоятелство по реда на ГПК. При този изход на делото разноски в касационното производство не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение