Определение № 5004 от 04.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4143/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Т. срещу определение № 798/03.10.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 763/24г. от състав на Окръжен съд Хасково, с което е потвърдено определение № 443/21.08.2024 г., постановено по гр.д. №670/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че изводът за недопустимост на исковото производство е направен contra legem, не са преценени всички посочени обстоятелства от значение за редовността на исковата молба и не са обсъдени всички възражения и доводи по частната жалба. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени, наред с други, в хипотезата на чл. 280, ал.2 ГПК, и въпросите: „Допустимо ли е предявяване на иск по чл. 2б, ал.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неразумна продължителност по висящо исково производство и необходимо ли е преди завеждане на такъв иск да се подаде заявление по реда на глава трета „а“ от ЗСВ?“ Така поставените въпроси са обуславящи крайния извод на въззивната инстанция за недопустимост на исковото производство, която е приела, че провеждането на административна процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ е предпоставка за допустимост на предявения от ищеца иск, имащ правното си основание в чл. 2 б, ал.1 ЗОДОВ и тъй като тя не е налице, искът е недопустим. Приетото от въззивната инстанция е неправилно. Ищецът е предявил иска си за обезщетяване на вреди от забавено разглеждане на гр. дело № 5068/22г. по описа на РС Стара Загора на 21.08.2023г. Посочил е в исковата молба, че делото на РС Стара Загора е образувано през 2022г., висящо е към 21.08. 2023г. и по него са проведени шест съдебни заседания, което е определил като необосновано забавяне, от което търпи вреди. В изпълнение на указания на съда от 29.01.2024г. (дадени с разпореждане на РС Димитровград по гр.д.№ 130/24г., комуто делото е било изпратено на основание чл.23, ал.3 ГПК) да представи доказателства за изчерпване на процедурата по глава трета „а“ ЗСВ, ищецът е заявил, че към момента на подаване на исковата молба делото, забавянето по което е основание на претенцията му, е висящо, приключило е след това - на 04.01.2024г. и от тогава тече шестмесечният срок по чл. 60а, ал.4 ЗСВ. С разпореждане от 08.04.2024г. на РС Димитровград по редовността на исковата молба е указано на ищеца да уточни конкретните процесуални действия от страна на РС Стара Загора в хода на гр.д.№ 5068/22г., които счита нарушаващи правото му на разглеждане на делото в разумен срок. С молба от 12.04.2024г. ищецът е посочил, че това са „ нарушаване на императива на чл. 113 ГПК вр. с чл.7 ГПК….. и тези, касаещи връчването на книжа по делото на страните …„, а цената на иска е увеличил на 6 000 лева. В определение от 21.05.2024г. по гр.д.№ 130/24г. РС Димитровград предявеният от ищеца иск е квалифициран като такъв по чл. 2б, ал.3 ЗОДОВ. След отвод на съдиите от РС –Димитровград, в резултат от множество процедури по чл. 23, ал.3 ГПК, делото е изпратено на РС Свиленград, потвърждаването на чието прекратително определение е предмет на настоящия касационен контрол. До постановяването му ищецът не е изменял фактическото основание на иска си. Предвид съдържанието на исковата молба, вкл. двете й уточнения, осъдителната претенция има основанието си в чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, който дава възможност за предявяване на самостоятелен иск за обезщетение за вреди от нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок по висящо производство. Изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт е абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, но не и за този по чл.2б, ал.3 ЗОДОВ. В този смисъл е изричният текст на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, както и формираното в негово приложение разрешение по реда на чл. 290 ГПК в решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., съгласно което допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Предвид изложеното, като е дал погрешна правна квалификация на предявения иск и поради това е формирал неправилен извод за допустимостта му, въззивният съд очевидно неправилно е прекратил исковото производство, потвърждавайки първоинстанционното определение на РС Свиленград. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС