Определение № 1513 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Цератицит България“ АД, подадена чрез процесуален представител адв. И. Т. срещу решение № 185/24.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 262/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 85 от 27.02.2024г. по гр.д. № 1263/2023г. по описа на Районен съд – Габрово, с което по предявения от Б. В. А. с ЕГН [ЕГН] срещу „Цератицит България“ АД, ЕИК[ЕИК] иск за овластяване на кредитор да изпълни заместими задължения за сметка на длъжника с правно основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗД, е дадено разрешение на Б. В. А. да извърши за сметка на „Цератицит България” АД всички фактически действия за провеждане на процедура по промяна на имотната граница по Закона за кадастъра и имотния регистър и промяна на регулационната линия по Закона за устройство на територията, като възложи извършването на геодезическо заснемане и изработване на проект за промяна на общата граница между съседни имоти: УПИ с ид. ..............., собственост на Б. В. А. и УПИ с ид. ................., собственост на "Цератицид България"АД, като след промяна на кадастралната карта, към УПИ с ид. ................................... се придават 484 кв.м. от УПИ с ид. .........................., която част от поземления имот представлява: дворно място от 490 кв.м., състоящи се от път, портал и прилежаща постройка /навес/, всички на източната граница на имота, от действащия регулационен план на [населено място] - 92 част, кв. Бичкиня, който имот към момента се намира между имоти с идентификатори ..................,.................... и .....................; за целта да депозира необходимите документи в [община], както и да извърши всички фактически и административно-правни действия, необходими за реализиране на административната процедура по отделяне на имота и издаването на скица-проект.

В жалбата се поддържат касационни основания за недопустимост, а евентуално за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. Поддържа също неправилност и необоснованост на извода, че задължението за започване на процедура по геодезическо заснемане и изработване на проект е уговорено за продавача, изведен при превратно тълкуване на волята на страните. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил факта, че срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл на 30.06.2023г. и че до този момент страните не са сключили окончателен договор, поради което е необоснован изводът, че предварителният договор продължава да съществува и да обвързва страните по него. За неправилен счита и извода на съда, че изявлението за разваляне по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД не е породило действие, без да отчете, че крайният срок за сключване на окончателен договор страните уговорили да се изменя само с писмено споразумение, каквото не е постигнато, поради което неизпълнилата страна не изпада в забава, а в неизпълнение, което е повод за разваляне.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Б. В. А., чрез процесуален представител адв. М. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /искът е разгледан като неоценяем, при който спорното право не може да се остойности в пари, поради което следва да се приеме, че липсва обжалваем интерес/ и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: на 10.10.2022г. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите. В него изрично като продавач е посочен “Цератицит България” АД, представлявано от Г. Н. П., а като купувач – Б. В. А.. Това са и лицата, подписали договора за продавач и купувач. Приел, че по делото няма спор, а и от удостовереното в съдържанието на договора се установява, че при подписването му купувачът е заплатил на продавача продажната цена, посочена в чл. 2, както и че продавачът е предал владението на описаната в чл. 1 реална част от своя имот, равняваща се на 484 кв.м., подробно описана по местонахождение и граници. Приел, че по делото няма данни установяващи прекратяване действието на договора, нито за неговото разваляне. От разменената между страните кореспонденция с отправени нотариални покани приел, че всяка от страните по договора се позовава на това, че уговорените в чл. 1 задължения за започване на съответните процедури, следва да се изпълнят от насрещната страна. Купувачът се позовава на допусната техническа грешка и извеждане чрез тълкуване, че тези задължения са за продавача, а последният се позовава на буквалния прочит на текста на чл. 1 от договора, в който като задължена страна е посочен „купувачът“. Съобразил установеното с писмени доказателства, че в деня на сключване на процесния предварителен договор, между същите страни били сключени още два договора, с които взаимно са си прехвърлили права: собствен на Б. А. недвижим имот – самостоятелен обект с ид. .....................бил апортиран от него в капитала на „ММИ“ ООД, който попада в сграда, собственост на „Царетицит България“ АД, намираща се в негов УПИ с ид. ...................... С договор за продажба на дружествени дялове от 10.10.2022г. Б. и П. А. като съдружници в „ММИ“ ООД, ЕИК[ЕИК] и продавачи, продали на купувача „Царетицит България“ АД всички 11200 дяла, с номинална стойност 10 лева, на обща стойност 112000 лева, представляващи 100% от капитала на „ММИ“ ООД за сумата от 310 000 лева. С договор за дарение оформен в НА № .../.........г. на нотариус Н. М., рег. № ......, „Цератицит България“ АД дарил на Б. В. А. ПИ с ид. ................... в [населено място], [улица], с площ от 1311 кв.м., ведно с построената в него сграда с ид. .................. на един етаж, с площ от 467 кв.м., с предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Въз основа на тези данни извел извод, че процесният предварителен договор не се явява изолирана сделка между страните, а е свързан с установилите се договорни правоотношения и придобити по тях права от страните, като промяната на границата между двата имота, както е описано в предварителния договор засяга имота на "Цератицит България„ АД УПИ с ид. ......................, от който следва да се отдели и придаде собствеността върху реална част към придобития по дарение имот от Б. А. с ид. ....................., в който се намира и сградата му. В този смисъл съобразил и обясненията на страните дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК.

Въз основа на установеното приел, че спорен в отношенията между страните е въпросът относно титулярството на задължението за иницииране на процедура по геодезическо заснемане и изработване на проект за отделяне на част с площ от 484 кв.м. от собствения на продавача имот ид. 629 към собствения на купувача имот ид. 630, като изработеният проект за разделяне да се внесе в Службата по кадастъра и въз основа на него да бъде издадена скица-проект на имота, предмет на бъдещият договор за покупко продажба.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че страните са обвързани от валиден предварителен договор с предмет прехвърляне право на собственост върху реална част от УПИ ид. ................. към УПИ ид. .........................., подробно описана в текста на договора и владението на която е предадена от продавача на купувача към момента на сключването му. Обосновал този извод със съображения, че по делото не е установено процесният предварителен договор да страда от пороци, които да водят до неговата нищожност: сключен е в изискуемата по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ форма; ясно са индивидуализирани страните по него в т. 1 и т. 2 като продавач и купувач; уговорените между тях клаузи съответстват на визираното в чл. 19, ал. 2 от ЗЗД изискване за съдържание относно съществените условия на окончателния договор – имотът, който ще бъде предмет на договора за покупко-продажба и цената, която следва да се заплати от купувача; съдържа уговорка за срок за сключване на окончателния договор, както и задълженията във връзка с подготовката и извършване на продажбата. Отчел допусната техническа грешка относно страната, която следва да започне съответните процедури и наличието на смислово и логическо противоречие при буквалния прочит на текста на чл. 1 от предварителния договор, но съобразил, че то не води до двусмислено значение на изразената воля, като при цялостния прочит на текста на договора и тълкуването му във връзка с останалите клаузи от него и целта, за която е сключен, следва извод, че описаната част от имота ще бъде закупена от купувача след отделянето й от имота на продавача с ид. ..................................... Така, въззивният съд приел, че страната, която се задължава да започне процедура по промяна на общата граница между описаните в договора имоти и да започне процедура по геодезическо заснемане и изработване на проект за отделяне на частта от своя имот, която следва да се придаде, е продавачът. Съобразил в тази връзка, че съгласно договорените в чл. 3, чл. 6 и чл. 7 от договора задължения на страните, купувачът не е поел задължения за снабдяване с документи за собственост за имота на продавача, който ще бъде предмет на окончателния договор. Съпоставени уговорките в чл. 1 от договора с тези в чл. 15, ал. 2, изтъкнал, че също обосновават извод, че задължението за обособяване на имота, предмет на бъдещия договор е уговорено за продавача – „Цератицит България„ АД.

От така обективираните действия приел, че за страните е било ясно какви права и задължения са уговорили, както и целта, за постигане на която е сключен договорът. Отбелязал, че всяка от страните е подписала договора без възражение. Обосновал също, че предварителният договор не е с невъзможен предмет. Изтъкнал, че уговореното в раздел I, чл. 1 придаване на част от УПИ ид. ................................... към УПИ ид. ........................ чрез прехвърляне на собствеността с договор за покупко–продажба, е допустимо да бъде предмет на бъдещата разпоредителна сделка съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗУТ и не противоречи на императивна разпоредба на закона. Към релевантния момент приел, че не е бил постановен отказ в някоя от хипотезите на чл. 15, ал. 9 и ал. 10 от ЗУТ, от което да се изведе, че не може да се осъществи целената промяна в принадлежността на правото на собственост върху описаната реална част от УПИ ид. ........................., предмет на процесния предварителен договор. Отчел също липсата на данни за прекратяване действието на договора, като изтичането на уговорения срок за сключване на окончателен договор на 30.06.2023г., уговорен в клаузата на чл. 8 посочил, че няма прекратително действие съгласно разясненията в ТР по т.д. № 4/2020г. на ОСГТК на ВКС. Извел съответно извод, че предварителният договор продължава да съществува и има обвързващо действие за страните, които са го сключили. За недоказано приел и възражението на ответника за разваляне на договора с едностранно волеизявление, като съобразил, че по делото не е установено ищецът – купувач да е бил неизправна страна към момента на връчване нотариалната покана, отправена от продавача до купувача за разваляне на договора, считано от 01.08.2023г. Въззивният съд приел, че по делото няма твърдения, нито доказателства до предявяване на иска по чл. 80, ал. 1 от ЗЗД по настоящото дело продавачът „Цератицит България„ АД да е предприел описаните в чл. 1 от същия действия за обособяване на имота, предмет на договора, който следва да бъде прехвърлен на купувача. При неизпълнение на възникнали по валидно договорно правоотношение задължения за продавача, които не са за лични незаместими действия, а за такива, които може да бъдат изпълнени от друго лице, заключил, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗЗД за овластяване на кредитора – купувач да изпълни за сметка на длъжника – продавач задълженията на последния за заместими действия. В този смисъл постановил и крайния си акт.

Касаторът „Цератицит България“ АД обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както следва:

• позовава се, че обжалваното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба;

• поддържа очевидна неправилност на решението поради грубо нарушение на процесуалните правила – твърди противоречие в мотивите на решението между твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване; противоречие между обсъдени доказателства и фактически изводи, както и между приети за установени факти и тяхната правна квалификация;

• формулира материалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл и установяването на съдебна практика по тях е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:

1/ разликата на описанието на един имот и квадратурата му, описани в един договор, правят ли същия договор с невъзможен предмет?

2/ поражда ли предварителният договор потестативно право на неизправната страна да иска обявяването му за окончателен, в случай че същият е прекратен от изправната страна?

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Доводът за недопустимост на решението е обоснован с твърдения за постановяване по нередовна искова молба, както и дадена от съда грешна правна квалификация. Нередовността на исковата молба според касатора се състои в несъответствие между обстоятелствена част и петитум, доколкото в първата част ищецът твърдял, че действията необходими за сключване на окончателен договор били уговорени да се извършат от продавача, а формулираното искане – за овластяване на купувача да извърши същите, а правната квалификация на предявения иск е следвало да бъде по чл. 79 от ЗЗД, вместо дадената от съда такава по чл. 80 от ЗЗД. Доводите не се подкрепят от данните по делото. Видно е, че в исковата молба ищецът е навел твърдения за възникнало между страните договорно правоотношение по силата на сключен между тях предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът поел задължение да започне процедура по геодезическо заснемане и изработване на проект за отделяне на част от своя имот и придаването й към съседния имот на ищеца, както и да се снабди със скица проект на имота с оглед бъдещата продажба; че ищецът е изправна страна по договора, а ответникът – неизправен по така поетото задължение; че задължението е за заместимо действие, поради което отправил искане да му се разреши да извърши това действие за сметка на ответника. В този смисъл исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, с нея е очертан предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване, поради което твърдението, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба е неоснователно и не може да обоснове вероятност решението да е недопустимо.

Предметът на делото се характеризира с белезите на субективното материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Той се извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат правопораждащите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да има съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, в противен случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо решение. Исковата молба е редовна само ако е налице такова съответствие. Въз основа на изложението на обстоятелствата, на които се основава искът и съдържанието на отправеното искане в случая, настоящият съдебен състав приема, че не е налице несъответствие, а въззивният съд, за да постанови решение по същество на спора е приел, че исковата молба е редовна.

От друга страна, в практиката си ВКС приема, че решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с искането от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Както съдът посочи, предметът на съдебния спор се очертава чрез страни, искане и юридически факти, обуславящи защитаваното право, а правната квалификация се дава от съда. А когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /Решение № 164 от 1.07.2013г. по гр.д. № 1238/2012г., III ГО; Решение № 29 от 9.02.2016г. по гр.д. № 4526/2015г., I ГО; Решение № 231 от 11.08.2014г. по т.д. № 678/2012г., II ТО и др./.

В случая дадената от въззивния съд правна квалификация на иска отговаря на съдържанието на исковата молба /обстоятелствата и искането/, като доводът на касатора за предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение или за обезщетение за неизпълнение е неотносим към съдържанието на исковата молба.

Доводът за очевидна неправилност на въззивното решение по същество е обоснован с оплакване за неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК. Следва да се посочи, че като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 от ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв порок в случая касационната инстанция не установява – обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като от съдържанието му не се констатира превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика.

Поставеният в изложението материалноправен въпрос дали разликата в описанието на един имот и квадратурата му в договора, обуславя нищожност на договора поради невъзможен предмет, е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда. Въпросът е от правно естество и разрешаването му би имало принципно общозначим характер. Разрешение с такъв характер е дадено в установената съдебна практика на ВКС, включително и със задължителен характер, към която настоящият състав на касационната инстанция се придържа и която трябва да се следва от съдилищата, поради което не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – разрешаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съгласно даденото в ТР № 3 от 28.06.2017г. по т.д. № 3/2014г. на ОСГК на ВКС разрешение, ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/, не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. При възникнал спор за валидност на договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост. В тежест на страната, която претендира нищожността, е да докаже осъществяването на опорочаващия факт – че към момента на постигнатото съгласие съществува непреодолима правна пречка предметът да възникне – да бъде осъществено обособяването по какъвто и да било начин. Опорочаващият факт може да бъде доказан с всички допустими доказателствени средства, включително със заключение на вещо лице.

Постоянна е също практиката на ВКС, че обектът на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае до недвижим имот, индивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. Когато предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, той трябва да бъде индивидуализиран в исковата молба с поне три от границите си. Площ, конструкция, трайно предназначение, начин на обикновено ползване и други допълнителни белези са без значение за индивидуализацията на имота /Решение № 253 от 18.05.2010г. по гр.д. № 1114/2009г., II ГО; Решение № 672 от 7.03.2011г. по гр.д. № 1584/2009г., I ГО; Решение № 49 от 29.03.2013г. по гр.д. № 363/2012г., IV ГО и др./

В Решение № 140 от 9.05.2012г. по гр.д. № 832/2011г. на ВКС, III ГО е прието, че уговорката за продажба на бъдеща вещ не е нищожна, а окончателният договор следва да бъде заместен с решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обособения реален обект, когато се установи идентичност въз основа съдържанието на предварителния договор и осъщественото преустройство. В Решение № 93 от 06.04.2012г. по гр.д. № 1548/2010г. на ВКС, IV ГО е прието, че нищожност поради невъзможен предмет на договора е налице не когато предметът му липсва /не съществува/. Договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните /напр. отделен обект в сграда, която ще бъде построена или земеделска земя, която се очаква да бъде възстановена/. Нищожни са договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. При сключването му договорът обвързва валидно страните, ако възникването на вещта е възможно. Сключеният валиден договор поражда вещноправния си прехвърлителен ефект по-късно, когато вещта възникне. Ако в последствие възникването на вещта стане невъзможно, валидният договор подлежи на разваляне /по право или с едностранно изявление/.

Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗУТ границите на урегулирани поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. Според чл. 15, ал. 6 от ЗУТ актът за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването му. Съгласно § 22, т. 1, б. „б“ от ЗУТ ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията със сключването на окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост. Въззивният съд е приел, че процесният предварителен договор е сключен на основание чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, в изискуемата форма, между собствениците на съседните имоти и има за предмет придаване на част от имота на ответника към имота на ищеца по регулация, при действащ ПУП. Описанието на площта на придаваемата част не е отчетена като обуславяща порок невъзможен предмет, доколкото договорът е сключен при насрещни волеизявления на двете страни и следователно и двете страни са изразили съгласие с индивидуализацията й /Решение № 50218 от 12.01.2023г. по гр.д. № 2364/2021г., III ГО/.

Въззивното решение не противоречи на цитираната съдебна практика, а формираните от въззивния съд правни изводи са съобразени с нея.

Вторият поставен от касатора въпрос – поражда ли предварителният договор потестативно право на неизправната страна да иска обявяването му за окончателен, в случай че същият е прекратен от изправната страна – не кореспондира с решаващите мотиви в обжалваното решение и е неотносим към спора. В мотивите си въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за прекратяване действието на предварителния договор с изтичане на уговорения срок за сключване на окончателен договор и достигнал до извод, че договорът продължава да обвързва страните по делото. Наред с това предмет на разглеждане по настоящето дело е иск за овластяване на кредитора за изпълнение на заместими задължения за сметка на длъжника, а не конститутивен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Изрично в исковата молба и в съдебно заседание ищецът е заявил, че искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ГПК е предявен в отделно дело /гр.д. № 1271/2023г. по описа на РС – Габрово/ и производството по него е спряно до приключването на настоящето. Представил е и писмени доказателства. Ето защо въпросът не е основание за допускане на касационно обжалване.

В обобщение, съдебният състав приема, че липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по касацията има право на поискани и доказани разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на 1200 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение