Определение № 50124 от 07.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2531/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ж. Я. срещу въззивно решение №371/16.03.2022 г. по в.гр.д. №2551/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 3218 от 26.05.2020 г. по гр.д. № 11722/2015г. на Софийски градски съд в частта му, с която се отхвърля предявеният от П. Г. С., починал и заместен от наследниците си по завещание Р. Г. С. (заместен от наследниците си по закон Л. А. С.-С., Е. Р. М. и И. Р. С.) и А. Д. П. срещу М. Ж. Я. иск и като краен резултат по иска с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на А. Д. П., като наследник на П. Г. С. срещу М. Ж. Я. е развален поради неизпълнение договор за издръжка и гледане от 31.01.2012 г., сключен между П. Г. С. и М. Ж. Я., с н.а. № 5 от 31.01.2012 г., по отношение на една втора ид.ч. от прехвърления в собственост ап. № 8, с площ от 57,11 кв.м., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото към него мазе № 4 и заедно с 2,84% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на Р. Г. С., починал и заместил починалия в процеса първоначален ищец П. Г. С. и с наследници Л. А. С.-С., Е. Р. М. и И. Р. С. срещу М. Ж. Я. не е обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила. Касаторът счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Законосъобразно и правилно ли е, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, цялостното кредитиране на показанията на свидетел, който към момента на даване на показанията си е бил пряко заинтересован от изхода на делото /предвид близките му роднински връзки с ищеца – негова съпруга/, като мотивите за това кредитиране са, че във въззивната инстанция същият свидетел вече не е страна поради необжалване на първоинстанционното решение?; 2. В същото време, законосъобразно ли е пълното пренебрегване на показанията на друг свидетел само поради причини, че същият е родител на ответника, макар неговите показания да се потвърждават от представените по делото писмени доказателства, както и показания на трети независим свидетел /в случая в лицето на личния лекар на прехвърлителя/?; 3. За задължението на въззивния съд, като втора инстанция по същество на спора, да установи истинността на фактическите твърдения на страните по делото, като прецени събраните доказателства по него, включително свидетелските показания, и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 172 ГПК да ги обсъди и да ги подложи на анализ „с оглед на всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост“. Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с решение №24/28.01.2010год., по гр.дело №4744/2008год., I г.о., решение №217/09.06.2011год. по гр.дело №761/2010г., IV г.о., решение №228/01.10.2014г., по гр.дело №1060/2014год., I г.о., ТР №1/2013г. ОСГТК, както и с ТР № 30/1981 г. на ВС. Ответникът по касационната жалба А. Д. П. в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По делото е установено, че с н. а. № 5 от 31.01.2012 г. ищецът П. С. (починал в хода на процеса и с конституирани на негово място като ищци негови наследници по завещание Р. С. и А. П.) прехвърлил на М. Я. собствеността върху апартамент № 8, от 57,11 кв. м, в [населено място], [улица],[жк], заедно с прилежащото към него мазе № 4 и 2,84% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу задължение на приобретателя спрямо прехвърлителя да го подпомага със средства за издръжката му и до края на живота му да го гледа и се грижи за него при необходимост, като му осигурява достоен, добър и спокоен живот. През 2013 г. П. С. бил диагностициран с онкологично заболяване на простата, с метастази в костите, и той провеждал специализирано лечение, а здравословното му състояние се влошило. С договор от 20.12.2013г. М. Я. възложил на Р. Т. полагането на ежедневните грижи за С. и домакинството му. Установено е още, че ответникът Я. е заплащал сметките за ток, парно и вода и за данъци за процесния имот, както и че е платил 500 лв. за престой в хоспис за десет дни в самия край на 2013 г., като е заплащал и медицински консумативи, лекарства, изследвания. След напускане на хосписа ищецът С. е приет в МБАЛ „Св. И. Р.“ ЕАД поради проблемите с отделителната система и след кратък престой там е изписан, с необходимост от извършване на хемодиализа 2-3 пъти седмично, като в периода м. март – м. август 2014 г., веднъж месечно С. се е явявал в болницата за поставяне на съответната инжекция за лечение на карцином. Поради влошаване на състоянието му на 11.11.2014 г. отново е постъпил в хоспис, където на 20.03.2015 г. е починал, след като в последния месец от живота си е бил в тежко състояние. По делото е разпитана като свидетел Л. С.-С., съпруга на починалия Р. С., конституиран като ищец след смъртта на П. С.. Показанията й са ценени при съобразяване с факта, че към момента на разпита лицето не е имало качеството на страна в процеса, но е имало известна заинтересованост от изхода на спора. Впоследствие обаче Л. С., като страна в производството, не е обжалвала първоинстанционното решение, следователно изходът от въззивното производство няма значение за облагодетелстването й. Свидетелката разказва, че се запознала с М. Я. в края на 2013 г., когато здравословното състояние на П. С. било влошено и изисквало да го настанят в лечебно заведение, но тъй като им отказвали, решили да го оставят за коледните и новогодишните празници в хоспис, а след това да го преместят в болница. Я. платил престоя и заминал за В.. След изписването от хосписа в началото на януари, С. бил в болница около 10 дни, откъдето го прибрала свидетелката и започнала да го придружава 3 пъти седмично на назначената му хемодиализа (до края на м. март 2014 г.). В този период П. живеел в дома на свидетелката, тя полагала грижи за него, неколкократно го придружавала до лечебни заведения, а за лекарствата му плащали самият той, свидетелката и съпругът й. Докато П. живеел в дома на С., М. го посетил само веднъж и говорили пред входа. Към края на март 2014 г. П. се подобрил и се прибрал в дома си, като не бил споменавал някой да се грижи за него, а самата свидетелка ходела през 2-3 дни. През август се установило, че има разсейки в костите, състоянието му се влошило и свидетелката го посещавала почти ежедневно. Тъй като не можела да се справя, през ноември се взело решение П. да постъпи отново в хоспис. За този период тя няма информация М. да се е свързвал с П. освен при два случая, за хосписа се заплащало от свидетелката и А. П.. П. споделил на свидетелката, че поискал от М. да му се върне апартамента, но М. му отговорил със СМС, че това не е някаква движима вещ, която да може да се връща насам-натам. По желание на П. свидетелката не уведомила за смъртта му М.. Свидетелят А. Р., шофьор във фирмата на А. П., разказва, че по нареждане на последния вземал П., возел го със служебния автомобил до болницата и на пазар, като П. му е предоставял средствата. П. не споделял за отношенията си с М., когото свидетелят видял само веднъж пред кооперацията. Свидетелката М. Я., майка на М. Я., разказва, че от 2001 г. синът й бил студент в УАСГ, а П. – негов преподавател и между тях се породило приятелство. Синът й се грижел за П. – водел го по лекари, а тя самата уредила изследване за установяване на наличие на разсейки в костите. Съдействала и за съвременно лечение през първата половина на 2014 г., което стопирало заболяването. Разказва, че М. и П. били много близки, ходели на опера, П. идвал много често в дома на М., ходел със семейството му при техни близки във В., В., Пещера. През 2014 г. П. се отчуждил и в последствие се установило, че това било заради контакта с неговите близки и заведеното дело за апартамента. Свидетелката посещавала П. въпреки това и й правело впечатление, че няма следи от други посещения на друг човек; самата тя чистела, перяла, носела храна, предимно събота и неделя от март, април 2014 г. до влизането в хоспис, поне два пъти месечно. Разказва, че П. бил подложен на хемодиализа два пъти седмично, като първоначално М. го карал с колата, а после имало транспорт от „Св. И. Р.“. За смъртта на П. разбрали случайно, тъй като близките не информирали М.. Свидетелят М. Г., личен лекар на П. С., разказва, че след като се установил карциномът и състоянието на пациента се влошило, той го посещавал, като бил придружаван от М. (през есента на 2013 г.), за когото самият П. казвал, че има някой, който да се грижи за него и на когото да разчита. Освен М. за лекарства идвали и други хора, като при проведена очна ставка се изяснява, че при прегледи П. е бил придружаван и от С., и от М., като тя е идвала и сама за негови лекарства, но според лекаря по-често е идвал М.. Свидетелката В. К. изяснява, че с П. били колеги, а А. П. и М. Я. били студенти в института, където тя работела. Разказва, че във вилата й в [населено място] П. отсядал много пъти, а лятото на 2014 г. прекарал изцяло там, когато вече бил много болен. За провежданите хемодиализи го вземала дъщерята на свидетелката и го водела на процедури, като в транспорта участвал и зет й. Режийните за дома му се плащали от снаха му – той вече не можел да ходи. М. не идвал да му помага или да го води с кола. П. по това време споделил с дъщерята на свидетелката, че М. не му се обаждал. Свидетелката твърди, че след 2013 г. състоянието на П. се влошило и се налагало край него да има някой. В хоспис през есента на 2014 г. го настанила снаха му, там П. бил посещаван от свидетелката и дъщеря й, снаха му, свои студенти, но не споменавал М. да е идвал. За да достигне до правните си изводи, въззивният съд е изяснил, че според чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона, като по правило при сключването му влагат в неговото съдържание обичайното и нормалното за съответния тип облигационно отношение. В договори като процесния, срещу прехвърляне на право на собственост насрещната страна има задължение за осигуряването на средства и за полагането на грижи, като това общо задължение е неделимо по естеството си. Издръжката може да включва предоставяне на храна, заплащане на режийни разноски, дрехи и други, според конкретните нужди на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), както и полагане на съответни грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя отново според неговата индивидуална нужда и възможностите му да се справя сам. Ако едната страна не изпълни поетото от нея задължение поради причина, за която тя отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД по съдебен ред. Съгласно процесния договор М. Я. е поел задължение по гледането и издръжката на П. С., а именно да го подпомага със средства за издръжката му и до края на живота му, да го гледа и да се грижи за него при необходимост, като му осигурява достоен, добър и спокоен живот. По правило договорът е обусловен от личността на страните, като няма пречка да се предвиди възможност изпълнението от страна на приобретателите да бъде и с помощта на трето лице. Съдът е приел, че в случая страните по договора са се съгласили да вложат в съдържанието на поетото от приобретателя задължение типичния за този вид договори смисъл, а именно, че Я. е следвало да полага личен труд за гледането на прехвърлителя, като върши потребното му за прякото задоволяване на неговите индивидуални нужди. Я. е започнал да изпълнява надлежно договора, като обемът на изпълнение е претърпял промяна във времето. От събраните гласни доказателства се установява, че първоначално (когато П. е бил в добро здравословно състояние) отношенията му с Я. били добри и те интензивно общували. След влошаване на здравето на П. през 2013 г. ответникът първоначално е полагал грижи за него (съпровождал го е при личния му лекар, съдействал е за прием в хоспис, като е заплащал и такса от 500 лв. за това, осигурявал е съдействие за постъпване в болнични заведения), но тези негови ангажименти постепенно са били редуцирани, като в определени периоди са липсвали, а непосредствено преди кончината на С. са били практически напълно преустановени. При съвкупна преценка на свидетелските показания съдът е приел, че Л. С., като снаха на П., е полагала най-много грижи за него – когато състоянието му през 2014 г. се е влошило, тя го е посещавала в дома му през 2-3 дни, а когато той не е можел да се обслужва сам – ежедневно, а в определен период той е пребивавал и в дома й, където тя е следвало да се грижи и за съпруга си. Самата свидетелка не е отрекла, че в началото на болестния процес Я. е действал координирано с нея по обгрижването на ищеца, което се потвърждава и от личния лекар на П.. Доказателствата обаче установяват, че тази грижа от ответника във времето е била ограничена по обем, до отпадането й. Съдът е приел, че от показанията на св. Я., която сочи, че посещавала П. в дома му след пролетта на 2014 г. два пъти месечно, за да се грижи за него, не се установява изпълнение на поетата грижа по процесния договор. Към този момент състоянието на П. е било значително увредено и той е имал нужда от по-честа грижа и съдействие, а освен това посещенията на свидетелката не съставляват изпълнение на поетото задължение за грижа и издръжка от ответника Я.. От друга страна, за част от сочения период (летните месеци) П. е пребивавал в друго населено място, за установяването на което съдът е кредитирал показанията на незаинтересованата св. К. и не кредитира тези на майката на ответника на основание чл. 172 ГПК. Последната обаче е потвърдила неизгоден за Я. факт, като е посочила, че през 2014 г. П. се отчуждил и за смъртта му са разбрали случайно, от което съдът е стигнал до извода, че връзките с него са били охладнели, а в последствие напълно прекъснати, при което твърдението за полагане на грижа спрямо същия е приел за несъстоятелно. Съдът е обсъдил представения договор, сключен с трето лице Р. Т. за гледане на С., като е приел, че за изпълнението му не са събрани доказателства. Обсъдил е и приетите по делото счетоводни документи за плащане на данъци и режийни за процесното жилище, като е посочил, че за данъчната тежест относно жилището отговорност носи собственика му, а в заплащане на сметките според събраните гласни доказателства са участвали самият П. със своята пенсия, снаха му и брат му, поради което е приел, че цялостното алеаторно задължение не е било надлежно изпълнявано от М. Я. дори и само относно осигуряването на средства за издръжка. Съдът е отбелязал, че ответникът не е ангажирал доказателства да е поискал трансформация на задължението от натурално в парично, нито че е започнал да плаща на прехвърлителя паричната равностойност, необходима за неговата издръжка. С оглед изложеното съдебният състав е приел, че поради липса на точно изпълнение, което се е превърнало в цялостно неизпълнение в последните месеци от живота на прехвърлителя въпреки увеличената му нужда от подкрепа, обгрижване и внимание, договорът подлежи на разваляне. Според съда не се касае до несъществено неизпълнение, тъй като в самия договор е вложено изискване грижата за прехвърлителя да бъде именно с оглед нуждата му и необходимостта от подпомагане, а безспорно е доказано влошеното състояние на прехвърлителя и нуждата му от съдействие при придвижване, посещение на лечебни манипулации, ежедневна грижа за храна и хигиена. В този смисъл, условието в договора грижи да се полагат при необходимост, е било налице, но приобретателят не е съобразил поведението си с договорните обвързаности. Във въззивното производство жалба е била подадена само от А. П., като изрично е посочено, че той не е доволен от решението за полагащата му се 1/2 ид. ч. (съгласно протокола за обявяване на завещание) от процесния имот, а по отношение на наследниците на Р. С. първоинстанционното решение за отхвърляне на иска е влязло в сила. Затова договорът е развален по отношение на Ѕ ид.ч. от прехвърления имот. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: И трите поставени от касатора въпроса касаят приложението на чл. 172 ГПК, който изисква свидетелските показания, дадени от лица, заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на съответните лица. Съгласно трайно установената практика на ВКС (напр. решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., решение № 159 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1871/2014 г., II т. о. и решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о.) заинтересовани свидетели са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на посочилата ги страна, като облагата следва да е непосредствена. Всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. Показанията на лицата по чл. 172 ГПК се ползват с доказателствена стойност и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, но е длъжен да подходи към такива показания със засилена критичност и трябва да прецени достоверността им чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Във всички случаи съдът следва да обсъди показанията на всеки един от разпитаните свидетели, да съпостави данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел и да изложи съображения защо приема едните за достоверни, а другите отхвърля. Основното оплакване на касатора е, че съдът безкритично е възприел показанията на св. С. въпреки заинтересоваността й от изхода на делото, като същевременно не е кредитирал показанията на св. Я., майка на ответника. В действителност въззивният съд подробно е обсъдил всички свидетелски показания, като ги е съпоставил както помежду им, така и със събраните по делото писмени доказателства, без да дава предимство на показанията на един свидетел за сметка на други. Проследено е състоянието на ищеца С. в периода след диагностицираното онкологично заболяване до смъртта му – в кои периоди същият е живеел в дома си и при близки, и кога е пребивавал в хоспис, за които периоди изнесените данни от свидетелите на ищцовата и ответната страна съвпадат. Всички свидетели по делото са разказали за прогресивно влошаващото се състояние на С., поради което са нараснали и нуждите за неговото обгрижване. В тази връзка съдът подробно е изследвал от кого са заплащани средствата за лечение и престой в хоспис на ищеца. Следва да се посочи, че въззивният състав не е приел, че ответникът изобщо не е полагал грижи за С., но въз основа на съвкупна преценка на свидетелските показания, вкл. на незаинтересованата свидетелка К., е стигнал до извода, че именно след влошаването на С. ответникът не е престирал дължимото с оглед уговорките в процесния договор – ищецът известно време е живял при други хора, които са помагали за непосредственото му обслужване и посещения в болница, а грижите от страна на задължения Я. са били спорадични и неотговарящи на нуждите на болния човек. До този извод съдът е стигнал включително като е обсъдил показанията на св. Я., майка на ответника, които не са „пренебрегнати“. Напротив, те са обективно анализирани, като е прието, че самата свидетелка дава информация за настъпило отчуждение между С. и Я., както и че Я. случайно е научил за смъртта на С., поради което не може да се смята, че задълженията за издръжка и гледане по договора са изпълнявани в необходимия обем. Така съдът е направил житейски логичния извод, че е налице неизпълнение на процесния договор, което е предпоставка за развалянето му. Поради изложеното, поставените въпроси не обуславят допускане на решението до касационно обжалване. В допълнение, цитираното ТР № 30/1981 г. на ВС е неотносимо към поставените въпроси във връзка с преценка на свидетелските показания и обсъждане на доказателствата по делото. Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация А. Д. П. сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 2825 лв., за които е представен договор за правна защита и съдействие с разписка на заплащането им. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о. настоящият състав