Определение № 535 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 344 от 16.11.2017г. по гр.д. № 552/2017г. на Врачански окръжен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решението на Мездренски районен съд от 18.05.2017г. по гр.д. № 808/2015г., е отхвърлена предявената от К. Н. В. по реда на чл. 346 ГПК претенция против съделителите В. В. В. и Н. В. В. за заплащане на подобрения в делбения имот за разликата над 3 660,75лв. до пълния предявен размер от 6 641,27лв. за всеки от ответниците. Касационната жалба е подадена от ищеца К. Н. В., чрез пълномощника адвокат С. С.. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/Допустими ли са за разглеждане в делбеното производство претенции по сметките, касаещи дворното място, което не се дели, но в което е построена съсобствената сграда, предмет на делбата; 2/когато първоинстанционният съд е приел за разглеждане в делбеното производство претенции по сметките, които според въззивната инстанция са недопустими, как следва да процедира въззивния съд - да обезсили решението в тази му част като недопустимо или да отхвърли тези претенции като неоснователни; 3/при разпределяне на отговорността за разноски следва ли да се отчитат и разноските, направени по иска за делба, или се разпределят само разноските, направени по присъединените искове. Касаторът счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; навежда и твърдение за очевидна неправилност на съдебния акт по съображенията в касационната жалба. Ответниците по касационната жалба Н. В. В. и В. В. В., чрез пълномощника им адв. Д. П., вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Доводите на ответниците, че решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК са несъстоятелни, тъй като от значение е не обжалваемият интерес, а цената на иска, която в случая надхвърля 5 000лв. Производството по делото е делбено и е във фазата по извършване на делбата. Предмет на делба между тримата съделители е двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ Х.-201 в кв. 42 по плана на [населено място], [община]. Дворното място не е включено в делбата, то е собственост ответниците, а ищецът е собственик на съседния поземлен имот. Предмет на обжалване е претенцията по сметки, предявена от К. Н. В., обхващаща извършени от него подобрения, описани в три раздела А, Б и В. Раздел А включва строително-монтажни работи в жилищната сграда и гаражите, описани в 15 пункта, раздел Б касае подобрения в дворното място УПИ ХХІ-201 в девет пункта, а раздел В е за изграждането на оградата между новообразуваните два имота ХХІ-201 и ХІ-201. Ответниците- съделители Н. В. В. и В. В. В. са поддържали възражение, че претенциите по раздел А, т.2 /за изграждане на колони и греди за гаражите/, по раздел Б и В са недопустими, тъй като гаражите и дворното място не са предмет на делбата, а по реда на чл. 346 ГПК се предявяват сметки относно съсобствените имоти. Първоинстанционният съд не е отговорил на тези възражения. Обсъждайки доказателствата е намерил, че претенциите са основателни в размер на по 5493,67лв., дължими от всеки ответник, а за разликата до 5931,27лв. е отхвърлил претенциите. Въззивният съд е сезиран с жалба от ответниците Н. и В. В. срещу уважената част на претенциите. Изложил е съображения, че Мездренски районен съд е следвало да приеме за разглеждане само исканията по сметки, свързани с жилищната сграда, която се дели - тези по раздел „А” от молбата, без т.2. Позовал се е на ППВС № 7/1973г., според което споровете по сметки трябва да са свързани с допуснатите до делба имоти и претенциите да са по повод облигационни отношения във връзка с имуществото, предмет на делба. Поради това във въззивното решение съдът е разгледал само подобренията по раздел „А”, без т.2, които възлизат общо на 12 170лв., увеличени по реда на чл. 214 ГПК на 17 380лв. Останалите претенции - по раздел „Б” и „В” съдът не е обсъждал. Въз основа на заключението на тройната техническа експертиза съдът е приел, че стойността на извършените подобрения е общо 14 643,04лв., от които всеки от ответниците, според своя дял, дължи 3 660,75лв. При този извод е отменил първоинстанционното решение в частта, с която всеки от ответниците и е осъден да заплати по 5493,67лв. за припадаща се част от извършени подобрения и вместо това е постановил диспозитив за осъждане на ответниците да заплатят по 3 660,75 лв. и отхвърляне до пълния предявен размер. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива са налице по формулирания от касатора втори въпрос: какви са правомощията на въззивния съд, ако първата инстанция е приела за разглеждане в делбеното производство претенции по сметките, които са недопустими - да обезсили решението на първоинстанционния съд или да отхвърли претенциите. Съдът от една страна е формирал решаващи изводи, че част от претенцията за подобрения е следвало да се остави без разглеждане, тъй като няма отношение към делбеното имущество, а същевременно със съдебния акт е отхвърлил иска за тези подобрения. Въпросът е от значение за изхода на спора, а и правата на касатора, който при оставена без разглеждане претенция би могъл да я предяви в отделно производство, а при отхвърлена такава правото му на иск би било преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението - чл. 299 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката по Решение № 41 от 02.02.2012г. по гр. д. №1540/2010г. на ІVг.о. и Решение №130 от 23.06.2016 г. по т.д. № 748/2015 г. на І т.о., според която недопустимо е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или при ненадлежното му упражняване; в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството. Въпросът за разпределението на отговорността за разноски по присъединените искове в делбеното производство не е разрешен от съда в отклонение от посочената практика и от правилото на чл. 355 ГПК. Доколко са правилни пресмятанията на разноските не може да бъде проверявано в настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.