Определение № 3604 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Й. Бангова от гр. Стамболийски против определение № 3084/29.12.2023г. по адм. д. № 3148/2023г. на Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № 9 по протокол 3 от 20.12.2023г. на Общински съвет Стамболийски. Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Изтъква, че жалбата до първоинстанционния съд е допустима, за което излага съображения. Моли за отмяна на обжалваното определение и за съдът да постанови незаконосъобразност на вече осъщественото предварително изпълнение. Ответникът по частната жалба - Общински съвет Стамболийски, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и представените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. Бангова от гр. Стамболийски срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № 9 по протокол 3 от 20.12.2023г. на Общински съвет Стамболийски. С решението, в което е обективирано и оспореното разпореждане, на основание чл.21, ал.1, т.10 от ЗМСМА, във връзка с чл.3, т.5, чл.5, ал.1, т.1, чл.13, чл.17, ал.1 и ал.2 от Закона за общински дълг /ЗОД/ и чл.52, ал.1, т.2 и чл.103, ал.1 и ал.5 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, Общинският съвет е възложил на Кмета на Община Стамболийски да отправи мотивирано искане до Министерството на финансите за отпускане на временен безлихвен заем в размер на 2 000 000 лева за сметка на Централния бюджет, за покриване на задължения на община Стамболийски. Съдът е счел оспорването за процесуално недопустимо, на основание чл. 159, т.1 и т. 4 АПК. Изложените съображения са свързани с правната същност на решението на ОС и с липсата на правен интерес за Й. Бангова да го обжалва. По отношение решението на ОС съдът е счел, че то не представлява индивидуален или общ административен акт. Освен това е прието, че този акт не засяга пряко права, свободи, и законни интереси на жалбоподателката. Поради това съдът е формирал извод, че след като Й. Бангова не може да обжалва самото решение на ОС, същото се отнася и за допуснатото му предварително изпълнение. Поради това е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Настоящият състав споделя съображенията на Административен съд Пловдив за липса на правен интерес от оспорването. Що се отнася до правния характер на решението на ОС в случая, практиката на Върховния административен съд не е единна. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването пред съд, включително в производството за защита срещу разпореждането по чл. 60, ал.1 АПК, с което се допуска предварително изпълнение на административен акт. От чл.60, ал.5 следва извода, че правото на оспорване на разпореждането е самостоятелно право, което не е обусловено от оспорването на самия акт. Независимо от това дали административният акт се изпълнява след влизането му в сила или е допуснато предварителното му изпълнение, той поражда еднакви правни последици по отношение на лицата. Затова правото на оспорване както на акта, така и на разпореждането за предварителното му изпълнение е предоставено на субектите, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. Правният интерес от оспорването на всеки вид административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването пред съд. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г. по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт - дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били константни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. В случая няма спор, че жалбоподателката е с постоянен адрес на територията на община Стамболийски, но това не е достатъчно, за да обоснове правен интерес от оспорването. Допускането на предварително изпълнение на решението за поемане на общински дълг не рефлектира пряко в нейната правна сфера, тъй като не засяга пряко нейния патримониум. Евентуален опосреден ефект на решението на общинския съвет, водещ до неизгодни финансови последици за общината и оттам за местната общност не представлява пряко засягане на права, свободи и законни интереси за членовете на тази общност и не е достатъчен, за да обоснове правен интерес от оспорването. Налице е основанието по чл. 159, т. 4 от АПК и в съответствие с тази разпоредба компетентният за това административен съд правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,