Определение № 32 от 20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2325/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. В. К., чрез адв. Р. К. против решение № 260064/04.03.2021 г. по в. гр.д. № 506/2020 г. на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 157/10.08.2020 г. по гр.д. № 1021/2019 г. на Районен съд Козлодуй, с което предявените от касатора против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че длъжността, заемана от ищцата – „ръководител на звено за вътрешен одит“ по смисъла на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, отговаря на понятието „Ръководство на предприятието“ по смисъла на КТ и съответно попада под хипотезата на чл.328, ал.2 КТ. Поддържа се, че този извод на съда е в противоречие на разпоредбите на ЗВОПС, Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит и вторичното право на ЕС, в т.ч. пряко обвързващите българския съд Регламент (ЕС,Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета, отменящ Регламент (ЕС,Евратом) № 966/2012, Регламент (ЕС,Евратом) № 537/2014 на Европейския парламент и на Съвета за одита в предприятия от обществен интерес, както и Делегиран Регламент (ЕС) № 1271/2013 г. на Комисията, Регламент (ЕО) 438/2001 на Комисията, Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета, Регламент (ЕО) 2064/1997 на Комисията, изрично посочени в мотивите към ЗВОПС като елементи на вторичното право, които се транспонират в ЗВОПС. Разпоредбата на чл.4 от ЗВОПС регламентира, че дейността по вътрешен одит се осъществява в съответствие с международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичен кодекс на вътрешните одитори и при спазване на следните принципи: 1/ независимост и обективност; 2/ компетентност и професионална грижа и 3/ почтеност и поверителност. Независимостта на дейността по вътрешен одит е допълнително утвърдена със задълженията на ръководителя на звеното да действа независимо от ръководителя на предприятието, скрепено със санкция по чл.31, ал.4 ЗВОПС, в случай, че не спази това свое задължение, а чл.16 ЗВОПС изрично изключва възможността ръководителят на вътрешния одит да получава каквито и да било служебни нареждания извън предмета на дейността си, т.е. дейността на ръководителя на звеното е по задължение независима от ръководството на предприятието и подчинена единствено на закона и признатите международни стандарти, поради което не попада в „специфичен кръг от служители от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието“ или „служители, от чиито трудови функции пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя“. На следващо място се твърди, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е изследвал наличието на връзка между бизнес програмата на новоизбрания ръководител и длъжностната характеристика на ищцата, оплакването й за злоупотреба с право с мотив, че същото е преклудирано, тъй като е направено едва в първото по делото открито съдебно заседание, както и заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Във връзка с твърдението за необоснованост на решението, се поддържа, че от цялостния анализ на събраните по делото доказателства, се установява че между дейността на ищцата като „началник отдел ВОПК“ и ръководната дейност по постигане на целите по предмета на дейност на предприятието – ответник няма никаква връзка. Въпреки, че въззивният съд е достигнал до извод, че не е налице връзка между дейността на ищцата и основния предмет на дейност на ответника – „използване на ядрена енергия за производство на електрическа и топлинна енергия“, напълно необосновано е приел, че съществува връзка между дейността на ищцата и дейностите „инвестиционна дейност“ и „ продажба на електроенергия“. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК - от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следните два въпроса: 1/ Съвместим ли е принципът на независимостта на вътрешния одит според националното законодателство, Правото на ЕС и Международните стандарти с понятието за „ръководство на предприятието“ като част от управленски екип, съгласно §1, т.3 ДР на КТ; 2/ Необходимо ли е, за осъществяване на хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, да се установи връзка между бизнес програмата на новоизбрания ръководител и длъжностната характеристика на работника. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 272 от 14.10.2016 г. по гр.д. № 1691/2016 г. на IV г.о., решение № 15/02.02.2000 г. на III г.о. и решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на III г.о., се поставя въпросът „Попада ли ръководителят на звеното за вътрешен одит в „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ във вр. чл. 328, ал.2 КТ от гледна точка на връзката между дейността на звеното за вътрешен одит и постигането на стопански резултати?“ Последният въпрос, за който се поддържат допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК / евентуално на т.3 / е „Настъпва ли преклузията по чл.313 ГПК във вр. чл.312 ГПК преди първото по делото съдебно заседание, ако съдът не е изпълнил задължението си да даде ясни окончателни указания за изясняване на основанието на иска и срокове за представяне на доказателства?“, като се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 152/24.07.2017 г. по гр.д. № 4059/2016 г. на IV г.о. и решение № 193 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 559/2011 г. на IV г.о. С молба от 12.11.2021 г. пълномощникът на ищцата е направил и искане на основание чл.234, ал.2 ДЕО вр. чл.628 и сл. ГПК, настоящият съдебен състав на ВКС да отправи преюдициално запитване до СЕС съгласно чл.267, § 1, б. „б“ от ДФЕС със следния въпрос: Съвместим ли е принципът на независимостта на вътрешния одит според Правото на ЕС и Международните стандарти с понятието за „Ръководство на предприятието“ като част от управленски екип, съгласно националното законодателство - §1, т.3 ДР на КТ. Твърди се, че систематичното тълкуване на приложимите норми от правото на ЕС води до извод, че ръководителят на звено вътрешен одит по смисъла на ЗВОПС не е и не може да бъде част от ръководния екип на ръководителя на предприятието, като в подкрепа на твърдението си касаторът цитира разпоредбите на чл.117, 120, 122, 100 и 123 от Регламент 2018/1046 на ЕП и Съвета, чл.58 и 59 от Регламент 1083/2006, чл.15 от Регламент 438/2001, като е налице и позоваване на Регламент 537/2014, Делегиран Регламент 1271/2013 и Регламент 2064/1997. Ответната страна по жалбата – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от страна на касатора не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост по съществото на правния спор. Излагат се подробни аргументи за неоснователност на поддържаните от касатора доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване се поддържа, че същото не следва да се допуска, тъй като така както е формулиран въпроса, не касае тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство, като са изложени подробни съображения. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.2 КТ. Приел е, че по делото няма спор между страните, че на 27.11.2018 г. между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и Н. А. М. е сключен договор за възлагане на управлението на „АЕЦ Козлодуй“, както и че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от новия управител на 20.06.2019 г., т.е. в рамките на законоустановения 9- месечен срок след сключването на договора за управление. Съдът е посочил, че основните спорни въпрос между страните са свързан с това дали сключеният договор съдържа конкретна бизнес задача по смисъла на чл.328, ал.2 КТ и дали заеманата от ищцата длъжност попада в кръга на ръководните кадри по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Съобразявайки съдебната практика на ВКС, с която са дадени разрешения, според които всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне, а въз основа на бизнес задачата, последният трябва да разработи бизнес програма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на договора, въззивният съд е приел за установено следното в конкретния случай: към момента на сключване на договора за управление, неразделна част от който е Приложение № 1 – „Бизнес програма на дружеството за 2018-2022 г.“, както и всички актуализации към нея, в дружеството е била действаща Актуализирана Бизнес програма за периода 2018-2022 г., съдържаща анализ на бизнеса, стратегия, маркетингов план с конкретни икономически показатели, производствен план с конкретни технически показатели, дейности с инвестиционен характер, дейности по управление на човешките ресурси, финансов план и пр.; с решение на СД на дружеството, обективирано в протокол № 47/12.12.2018 г. е приета и Бизнес програма за периода 2019 – 2023 г., която също съдържа бизнес задачи с конкретни показатели; На следващо място въззивният съд е изследвал какво е мястото на длъжността, заемана от ищцата в системата на управление на предприятието, какви са възложените й трудови функции, съгласно длъжностната характеристика, както и йерархическата подчиненост на заеманата от нея длъжност – ръководител на звеното за вътрешен одит и е приел следното: съгласно чл.12, ал.1 ЗВОПС, вътрешният одит н публичния сектор се осъществява от звено за вътрешен одит, изградено в структурата на организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на организацията или на колективния орган на управление, а съгласно чл.21, ал.4 ЗВОПС ръководителят на звеното за вътрешен одит се приравнява на длъжността „директор дирекция“ в съответното ниво администрация; съгласно Правилника за устройството и дейността на дружеството, длъжността на ищцата попада във II-ро управленско ниво, което осъществява основни производствени и контролни функции при изпълнение на дейностите на дружеството, а отделът, който ръководи е структурно звено на пряко подчинение на изпълнителния директор; съгласно чл.27 ЗВОПС ръководителят на вътрешния одит е отговорен за цялостната дейност на звеното, като организира, координира и разпределя задачите за изпълнение между вътрешните одитори; съгласно Правилника за организацията и дейността на отдел „Вътрешен одит и превенция на корупцията“, началникът на отдела осъществява организация и контрол на цялостната дейност на отдела в съответствие със ЗВОПС, Стандартите, Етичния кодекс и утвърдената от министъра на финансите методология, вземане на самостоятелни решения за изпълнение на функциите и задълженията в съответствие с нормативните актове и вътрешноведомствените документи, даване на разпореждания на подчинения му персонал к контрол на изпълнението им. При така установените пряка йерархична подчиненост и трудови функции на ищцата, въззивният съд е приел, че длъжността „началник отдел ВОиПК“ се явява част от ръководния екип на предприятието, ръководи цялостния трудов процес във връзка с дейността на отдела, като отговаря и е пряко подчинена на управляващия. За неоснователни са приети доводите на ищцата, че длъжността й не е ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, тъй като не изпълнява конкретни дейности, свързани с постигането на определен стопански резултат и от функцията на вътрешния одит не зависи пряко дейността на предприятието, като са изложени следните съображения: основните функции на вътрешния одит действително не са свързани пряко с основния предмет и производствената дейност на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а именно използване на ядрената енергия за производство на електрическа и топлинна енергия, но дейността на ръководения от ищцата отдел безспорно е свързана с оценка и подобряване ефективността на процесите за финансово управление и контрол; от приложените бизнес програми и съдържащите се в тях стратегически цели е видно, че част от тези цели е поддържане и подобряване на финансовото и икономическо състояние на дружеството, като една от поставените цели за поддържане на финансова стабилност е и ефективния контрол, поради което дейността на ищцата не може да бъде разглеждана самостоятелно или единствено във връзка с производствената дейност на дружеството, а следва да бъде отчетено взаимодействието й с останалите структурни звена. И в този смисъл началникът на този отдел има ръководни функции във връзка с дейност на специализирано звено, което е свързано с постигане на очертаните стопански цели в дружеството. На следващо място за неоснователни са приети и доводите на ищцата, че принципът на независимост и обективност на вътрешния одит, провъзгласен в чл.4 ЗВОПС, в правото на ЕС и в Международните стандарти, изключва напълно принадлежността на ръководителя на това звено към екипа на управляващия дружеството. Съдът е изложил, че съгласно чл.3 ЗВОПС вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на предприятието, като по своята правна същност представлява управленска практика, която чрез установяване на счетоводно-документално състояние, чрез превенция и създаване на еталони на добри практики да повиши ефективността в публичния сектор. Възприетите принципи на независимост и обективност не поставят вътрешния одит извън структурата на организацията и не предпоставят липса на комуникация и съдействие между ръководството на дружеството и одиторите. Независимостта на вътрешния одит се обезпечава чрез посоченото пряко подчинение на това звено на ръководителя на предприятието /чл.12, ал.1 ЗВОПС/, чрез осъществяване на функции и дейности, които са свързани само с тази дейност /чл.31, ал.2 ЗВОПС/, чрез задължение на ръководителя на предприятието да осигурява автономност и ненамеса при планирането, извършването и докладването на резултатите от одита /чл.33 ЗВОПС/, чрез възможността за пълен одитен обхват на всички дейности и процеси / чл.22, ал.1 ЗВОПС/, чрез задължение на всички длъжностни лица, вкл. на ръководителя на предприятието, да съдейства на вътрешните одитори. Обективността на вътрешния одит пък поставя изисквания към начина, по който самите одитори изпълняват задълженията си, така че да не допускат чуждо влияние и да избягват конфликти на интереси и пристрастия. Цялата дейност и принципите при изпълнението й са подчинени на една цел – да носи полза и да подобрява дейността на организацията. Следователно служебните задължения на ръководителя на звеното за вътрешен одит са насочени именно към подобряване процесите на управление и контрол, поради което работата му е пряко свързана с ръководството на предприятието. В подкрепа на този извод са и предвидените в ЗВОПС задължения за изготвяне на стратегическия план за вътрешен одит след обсъждане с ръководителя на предприятието и с другите лица на ръководни длъжности, както и за съгласуване на годишния план от одитния комитет или съответния колективен орган на управление и утвърждаването му от ръководителя на организацията. При така изложените съображения, въззивният съд е приел, че длъжността, заемана от ищцата, представлява част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ- пряко и непосредствено е подчинена на изпълнителния директор на дружеството, възложени са й ръководни функции по отношение на определени лица и работата на отдела е свързана със служебната дейност на дружеството и постигане на поставените в договора за управление стопански цели. На последно място, във връзка с доводите във въззивната жалба, че е налице и упражнена от работодателя злоупотреба с право при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, въззивният съд е приел, че тези доводи не следва да се обсъждат, тъй като са преклудирани, доколкото в исковата молба не е въведено възражение за незаконност на уволнението, поради злоупотреба с право от страна на работодателя и не са направени и доказателствени искания в тази насока. Въпросът съвместим ли е принципът на независимостта на вътрешния одит според националното законодателство, Правото на ЕС и Международните стандарти с понятието за „ръководство на предприятието“ като част от управленски екип, съгласно §1, т.3 ДР на КТ, не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като макар и формално да осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, доколкото съдът е взел отношение и е изложил мотиви по доводите на ищцата, че принципът на независимост и обективност на вътрешния одит, провъзгласен в чл.4 ЗВОПС в Международните стандарти, изключва напълно принадлежността на ръководителя на това звено към екипа на управляващия дружеството, не е налице сочения допълнителен селективен критерий на т.3 на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното приложение на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато в случая не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитието на правото е налице когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнотата на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в конкретния случай не са налице. В конкретния случай изискването за независимост на вътрешния одит в публичния сектор, предвидено в международните стандарти за професионалната практика по вътрешен одит, е въведено в българското законодателство с нормите на чл.3, ал.1 и чл.4 ЗВОПС, според които вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да носи полза и да подобрява дейността на организацията, като вътрешният одит се осъществява в съответствие с международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичен кодекс на вътрешните одитори и при спазване на определени принципи, сред които независимост и обективност. Така посочените норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, още повече че те препращат към международните стандарти, в които е дадено тълкуване, както на принципите за независимост и независимост, така и на организационната независимост на ръководителят на вътрешния одит. Вторият въпрос в изложението, макар да има характер на правен такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното от касатора значение, тъй като отговорът му не би променил постановения от въззивния съд краен резултат. Съдът е извършил задълбочен анализ на бизнес програмата и поставените с нея задачи и длъжностната характеристика на ищцата, на база на който е приел, че е налице връзка между тях, тъй като ръководните функции на ищцата в специализираното звено, са свързани именно с постигане на очертаните стопански цели в дружеството. Несъгласието на касатора с този извод на въззивния съд, не е основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от горното, по отношение на този въпрос не е налице и сочения допълнителен критерий, тъй като по него е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Третият въпрос - попада ли ръководителят на звеното за вътрешен одит в „ръководството на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ във вр. чл. 328, ал.2 КТ от гледна точка на връзката между дейността на звеното за вътрешен одит и постигането на стопански резултати, има характер на фактически въпрос и на него би могло да се отговори само по същество, при допусната за разглеждане касационна жалба. Във фазата на селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК е невъзможно да бъде направена такава преценка, съответно проверка на извода на въззивния съд. Същевременно, не се установява противоречие по тълкуването на § 1, т.3 ДР на КТ от въззивния съд с принципните разрешения по приложените към изложението съдебна практика на ВКС. В първото и третото от посочените решения е прието, че с разпоредбата на § 1, т.3 ДР на КТ законодателят е определил при какви условия лице, заемащо определена длъжност е от „ръководството на предприятието“ – освен ръководителя и неговите заместници, това са и всички други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес-планиране, организиране, контролиране, отговорност за дейността на предприятието във всичките му сфери и дейности. Това е специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се съобразят задълженията му по длъжностна характеристика, мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Посочено е, че в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ, съдът трябва да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността, заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес – цел. Във второто от посочените решения изобщо не се дава отговор на въпрос, свързан с тълкуване на § 1, т.3 ДР на КТ. Четвъртият въпрос, във втората си част съдържа фактически твърдения – „ако съдът не е изпълнил задължението си да даде ясни окончателни указания за изясняване на основанието на иска и срокове за представяне на доказателства“, каквито не са установени във въззивното решение, т.е. въпросът не е правно разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Уредената в чл.313 ГПК преклузия касае посочването, представянето и събирането на доказателства в бързите производства по трудови спорове. В конкретния случай въззивният съд не е разгледал възражението за незаконност на уволнението поради злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като видно от исковата молба на ищцата, в нея не е въведено подобно възражение за незаконност на уволнението и не са направени доказателствени искания в тази насока. Изводът на съда, че непредявените с исковата молба основания за незаконност на уволнителното изявление се преклудират е в съответствие с установената от ВКС практика / решение по гр.д. № 2386/2020 г. на III г.о., решение по гр.д. № 3135/2020 г. на IV г.о., решение № 4120/2019 г. на III г.о./, според която при липса на твърдения в исковата молба, че работодателят е злоупотребил с правата си, и при липса на твърдение за конкретни факти, обосноваващи такъв извод, въпросът за наличие на злоупотреба с права не може бъде обсъждан. Съдът не може да основе решението си по иска за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяване на иска, ищецът може да допълни исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. В посочената от касатора съдебна практика е дадено разрешение по друг въпрос – кой е моментът на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, т.е. по приложението на чл.313 ГПК, поради което тази практика е неотносима. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса съвместим ли е принципът на независимостта на вътрешния одит според Правото на ЕС и Международните стандарти с понятието за „ръководство на предприятието“ като част от управленски екип, съгласно националното законодателство, §1, т.3 ДР на КТ. Съгласно чл.267, ал.3 ДФЕС вр. ал.2 вр. ал.1, б.“б“, когато въпрос относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, бъде повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз. Юриспруденцията на Съда на ЕС е извела процесуалните предпоставки за допустимостта на преюдициалното запитване и те са следните: 1/ Органът, който отправя преюдициалното запитване трябва да има качеството „юрисдикция“ - това качество е безспорно по отношение на ВКС; 2/ Наличие на връзка на преюдициалното запитване с предмета на главното дело, т.е. ако поставеният преюдициален въпрос няма никаква връзка с предмета на главното дело, преюдициалното запитване би било недопустимо / така напр. С-180/12, т.38, С-118/11, С-201/14 и С-126/80, т.6; 3/ Формулираният въпрос в преюдициалното запитване не трябва да има общ или хипотетичен характер /така напр. С-617/10, т.42/; 4/ Преюдициалното запитване трябва да отговаря на посочените в чл.94 от Процедурния правилник на СЕС реквизити и 5/ Приложимост на правото на ЕС – за да бъде компетентен СЕС е необходимо преюдициалното запитване ясно да показва, че правото на ЕС намира приложение в главното дело ratione materiae и ratione temporis. Според постоянната практика на СЕС, последният не е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване, ако е напълно очевидно че правото на ЕС не може да се приложи нито пряко, нито косвено към обстоятелствата по главното дело - в този смисъл С-28/95, т.е. преюдициални запитвания, отправени по дела, в които фактите не попадат в приложното поле на правото на ЕС, са недопустими / С-27/11 и С-488/13/. Преюдициалното запитване ще бъде недопустимо, ако правото на ЕС не намира приложение ratione temporis спрямо фактите по главното дело /в този смисъл С-168/06 и С-302/04 /, напр. ако фактите са настъпили, след като съответния акт от правото на ЕС е бил отменен. Подвеждайки фактите по настоящото дело под така изложения по-горе фактически състав, който трябва да бъде налице, настоящият състав намира, че не следва да се отправя преюдициално запитване, доколкото липсват предпоставките за неговата допустимост, като съображенията за това са следните: Предмет на настоящия спор са претендираните от ищцата права - да бъде признато уволнението й за незаконно и то да бъде отменено, да бъде възстановена на предишната си длъжност и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа. За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е необходимо да бъде установено, че уволнението е незаконно, като тежестта на доказване, че уволнението е било извършено законосъобразно е на ответника. За да бъде прекратено законосъобразно трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ е необходимо ответникът да докаже следните факти/ 1/ да е сключен договор за управление на предприятието; 2/ служителя, чието правоотношение се прекратява, да е такъв от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ и 3/ да не са изтекли повече от 9 месеца от започване на изпълнението на договора за управление. По настоящото дело ищцата твърди, че липсва втората предпоставка от този фактически състав – че ръководителят на звено вътрешен одит по смисъла на ЗВОПС не е и не може да бъде част от ръководния екип на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ вр. §1, т.3 от ДР на КТ, поради несъвместимост с правото на ЕС, което изисквало вътрешният одит да бъде независим. Такова изискване /за независимост/ правото на ЕС действително поставя, като нашето законодателство изрично се е съобразило с него, видно от чл.3, ал.1 и чл.4 ЗВОПС. От мотивите към проекта на Закона за вътрешния одит в публичния сектор / № 502-01-56 от 8.11.2005 г., 40 –то НС/ става ясно, че основната причина, която е наложила приемането на закона е постигане на „съответствие с принципите на Регламент 1605/2002 г. относно общия бюджет на Европейските общности“ и изпълнение на препоръките на ЕК. Изискването за независимост обаче няма връзка с понятието за ръководство на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ. Това са понятия от различен порядък, които нямат допирни точки. Изискването за независимост към вътрешния одит е въведено най-вече с оглед на изграждането и функционирането на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол /чл.2 ЗВОПС/ в публичния сектор. Независимостта на вътрешния одит се изразява в независимост при изпълнение на служебните задължения от ръководителя на организацията /арг. от чл.16 ЗВОПС/. Следователно въведената независимост на вътрешния одит изключва една от формите на работодателската власт – организиращата или управленската власт, доколкото ръководителят на съответната организация не може да влияе върху работата на одиторите, нито пък да им поставя други задачи или вменява други задължения. Това отклонение от общите правила относно работодателската власт е въведено с изричните норми на чл.3, ал.1, чл.4 и чл.16 ЗВОПС. Доколкото липсват разпоредби в ЗВОПС, които да ограничават или изключват другите форми на работодателска власт относно настоящия случай, по който не следва да се прилага разпоредбата на чл.21, ал.5 ЗВОПС, доколкото работодателят на ищцата попада в хипотезата на чл.12, ал.2, т.7 ЗВОПС, а тя не е включена в обхвата на чл.21, ал.5 ЗВОПС, то следва, че другите форми на работодателска власт могат да се упражняват в пълен обем. Правото да бъде прекратено трудовото правоотношение, в това число и по чл.328, ал.2 КТ, спада към т.нар. дисциплинарна власт на работодателя и следователно прекратявайки трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.2 КТ, работодателят е упражнил своята дисциплинарна власт, а не своята управленска власт, която специалният закон изрично е изключил. Изискването на независимост, въведено с ЗВОПС изключва управленската власт на работодателя, докато предмет на настоящото дело е дали работодателят е упражнил правомерно своята дисциплинарна власт. Гореизложеното води до извод, че липсва връзка между поставения от касатора преюдициален въпрос и предмета на главното дело, т.е. липсва процесуална предпоставка за да може настоящият състав да отправи допустимо преюдициално запитване или иначе казано поставеният въпрос е ирелевантен по отношение на предмета на спора /в този смисъл е и диспозитивът на решението от 6.10.2021 г. по дело С-561/19 г. - националният съд или арбитраж, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, трябва да изпълни задължението си да повдигне пред СЕС въпроса, касаещ тълкуването на правото на ЕС, който е бил повдигнат пред него, освен ако не намери че въпросът е ирелевантен или че разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана или че правилното приложение на европейското право е толкова очевидно, че не оставя каквото и да било място за основателно съмнение. За пълнота следва да се отбележи, че липсва и още една предпоставка за да може да бъде отправено допустимо преюдициално запитване – правото на ЕС не може да намери приложение към фактите, установени по настоящото дело. Цитираните от процесуалния представител на касатора актове на ЕС са неотносими към обстоятелствата по настоящото дело. Регламент 2018/1046 урежда правилата за съставяне и изпълнение на общия бюджет на Европейския съюз и на Европейската общност за атомна енергия и за представяне и одит на техните отчети / чл.1 от Регламента/. Регламент 537/2014 г. съдържа правила относно задължителния одит, който винаги е външен / чл.37, ал.1, т.3 ат ЗСч./, а ищцата е извършвала дейност по вътрешен одит. Регламент 2064/1997 г. е прекратил действието си още на 9.03.2001 г., Регламент 438/2001 г. – на 15.01.2007 г., Регламент № 1083/2006 г. - на 21.12.2013 г., а Делегиран Регламент 1271/2013 е прекратил действието си на 31.12.2019 г. От изложеното е ведно, че по-голямата част от цитираните в искането Регламенти вече са изгубили своето действие, а останалите два /Регламент 2018/1046 и Регламент 537/2014 г./ уреждат материи, който нямат нищо общо с обстоятелствата по настоящото дело. При този изход на спора на насрещната страна по касационната жалба следва да се присъдят своевременно поисканите и сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ са в размер на 50.00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,