Определение № 49 от 05.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6038/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Д. Т. З. ,с посочен в Р.България адрес [населено място] ,срещу въззивно определение № 3023 от 30.10.2015г по ч.гр.дело № 4070/2015г на Софийски апелативен съд, оставил без ужажение частната му жалба срещу отказа на Софийски окръжен съд да го освободи от държавна такса по гр.д № 551/2015г, ГО, І състав на СОС. В изложение е формулиран въпрос, допустимо ли е въззивният съд да не укаже срока, в който частният жалбоподател да внесе дължимата държавна такса, при условие ,че молбата му се оставя без уважение. Позовава се на чл.280 ал1 т.3 ГПК по този въпрос, касае се за точно прилагане на правата норма. Изтъква още, че изводите на съда не отговарят на действителността. В подкрепа на съображенията си сочи различни фактически обстоятелства. Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставеният въпрос: „допустимо ли е въззивният съд да не укаже срока, в който частният жалбоподател има право да внесе дължимата държавна такса при условие ,че същия(т.е съдът )е оставил без уважение молбата му” не е привързан към решаващите съображения въззивният съд, нито към предмета на въззивно производство, образувано по частната жалба на Д. Т. З. срещу отказа на Софийски окръжен съд го освободи от държавна такса по делото. С един съдебен акт могат да бъдат произнесени различни искания, съответно да бъдат постановени няколко определения или разпореждания, едни подлежащи на обжалване с частна жалба, други не. По искането за освобождаване от държавна такса се е произнесъл първоинстанционния Софийски окръжен съд, а не въззивния Софийски апелативен съд ,който е упражнил инстанционен контрол. Съответно първоинстанционният съд е този, който по-нататък ще администрира делото .Няма правна обосновка тезата във въпроса ,че въззивният съд, след като се е произнесъл по частна жалба, следва да изземе и функции при по- нататъшно администриране на делото. Липсва и обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, която касаторът неправилно отъждествява с оспорване на изводите на съда относно материалното си състояние .За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Настоящият фактически състав по делото е подведен под съответната ясна разпоредба, която го урежда, в съответствие с установената практика на ВКС, изтъкната и в мотивите на въззивния съд. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.