Определение № 2207 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 792/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответниците Г. Н. А. и А. Н. В., подадена чрез общия им процесуален пълномощник адв. В. В. срещу решение № 202/01.12.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 318/2025 г. на Бургаския апелативен съд (БАС). С обжалваното въззивно решение БАС е постановил следното: 1) обезсилил е първоинстанционното решение № 544/07.07.2025 г. по гр. дело № 1856/2023 г. на Бургаския окръжен съд (БОС) в частите, с които последният се е произнесъл относно квотата на ищеца А. И. К. – за размера над 1/3 (2/6) идеална част до размера на 1/2 (3/6) идеална част от процесния поземлен земеделски имот – нива с идентификатор ..., находяща се в [населено място], местност „К.“ (при посочени съседи), като БАС е прекратил производството по делото по предявените искове в тези части; 2) потвърдил е първоинстанционното решение на БОС в останалите части, с които: А) по иска на А. К., в качеството му на наследник по силата на универсално завещание от 05.02.2019 г. на Р. Д. Д., починала на 24.02.2020 г., предявен срещу двамата жалбоподатели, е прогласена, на основание чл. 40 от ЗЗД, недействителността на договора за продажба, сключен между Р. Д., чрез пълномощника й – касатора-ответник Г. А., и купувач – жалбоподателката-ответница А. В., обективиран в нотариален акт № ..., том .., рег. № ..., нот. дело № ... г. на нотариус с рег. № .., – относно 2/6 (1/3) идеални части от процесния имот – нивата с идентификатор ...; Б) осъдена е, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, жалбоподателката-ответница А. В. да върне на ищеца А. К. същите 2/6 (1/3) идеални части от процесния имот, като получени от нея без основание; и 3) разноските по делото са възложени в тежест и двете насрещни страни. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по обективно кумулативно съединени облигационни искове с правно основание чл. 40 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за обявяване недействителност на процесния договор за продажба относно 1/2 идеална част от процесния недвижим имот (нива) и за връщане от жалбоподателката-ответница В. на ищеца К. на същата 1/2 идеална част от имота, като получена от нея без основание. Цената и на двата иска се определя, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК – по данъчната оценка на имота – в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 20 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН]/30.11.2023 г. (лист 47 от първоинстанционното дело), данъчната оценка на процесния имот (нива) с идентификатор ... възлиза на 881.80 лв., респ. – цената на всеки един от двата иска е в размер от по 440.90 лв., т.е. – под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по тези облигационни искове въззивно решение, не подлежи на касационно обжалване, като не е налице и изключението, визирано в същата разпоредба; въззивното решение е влязло в сила на датата на постановяването му, съгласно 296, т. 1 от ГПК. Предвид императивния характер на посочените процесуални разпоредби, горните изводи, основани на тях, не се променят от погрешно дадените от въззивния съд указания, че решението му подлежи на касационно обжалване. Наред с горното, двамата касатори-ответници нямат и правен интерес от обжалването на въззивното решение – в частта му, с която частично е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството в същата част по всеки от двата предявени срещу тях иска. В заключение, подадената процесуално недопустима касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство по настоящото дело следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателите-ответници дължат и следва да бъдат осъдени да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 1 500 евро. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение