Определение № 345 от 25.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 292/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Интеркарт Кредит” ЕАД срещу определение № 4259/22.12.2016г. по в.ч.гр.д. № 5203/2016г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №24243/18.10.2016г. по гр.д. № 5046/2016г. на Софийски градски съд, I – 6 състав, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска – липса на правосубектност на ответника Веселин С. С.. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът при констатирана смърт на ответник - физическо лице в рамките на исково производство, чийто предмет е субективно притезателно право, да предостави възможност на ищеца да се снабди с информация от компетентните органи за лицата, наследници на ответника?”. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Спазен е преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение, Софийски апелативен съд е приел за установено, че частният жалбоподател е депозирал на 22.04.2016г. в Софийски градски съд искова молба, с която е предявил осъдителен иск за заплащане на парични задължения, дължими от ответника Веселин С. С., който е починал на 03.07.2015г. С оглед на това въззивният съд е приел, че липсва надлежен правен субект, спрямо който да се упражни правото на иск, съответно липсва една от основните процесуални предпоставки за допустимост на иска. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. По въпроса относно допустимостта на исковото производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2017г. от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл.129 от ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възникнало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл.227 от ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници. Въззивният акт е постановен в съответствие с практиката на ВКС, като съдът, отчитайки, че ответникът е починал година преди предявяване на иска, е приел, че липсва пасивна материалноправна легитимация като една от основните процесуални предпоставки за допустимост на иска. Наличието на задължителна съдебна практика по значимия за делото правен въпрос, с която обжалваното определение е съобразено, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд