Определение № 285 от 06.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 404/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Банкова срещу определение №313 от 01.12.2021г. по ч.т.д.№873/2021г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение от 13.08.2021г. по т.д.№398/2021г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която по молба на ЗД „Бул Инс” АД по чл.248 от ГПК е допълнено постановеното по делото определение от 30.06.2021г. за прекратяване на производството, като Г. П. Банкова е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс” АД съдебни разноски до размер на сумата от 4 977 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Частната касационна жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като поставя като обуславящи изхода на спора следните правни въпроси: 1.Следва ли съдът на присъди разноски за адвокатско възнаграждение на страна в производството, която не е представила доказателства за реалното разходване на претендираните от нея разноски? 2. Може ли договор за правна защита, сключен между адвокат и клиент, да се счита като разписка, без това да е посочено в него? 3. Достатъчно ли е в договор за правна защита между адвокат и клиент да е посочено, че договореното възнаграждение е платено авансово в брой, за да се приеме за доказано по делото, че действително е заплатен адвокатски хонорар? За първия въпрос поддържа, че е решен в противоречие с разясненията, дадени в т.1 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирана в определение №150 от 09.05.2018г. по гр.д.№3118/2017г. на ВКС, ГК, и решение №45/07.08.2018г. по гр.д.№5015/2017г. на ВКС, ГК. Поддържа, че вторият и третият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с произнасянето на ВКС ще се стигне до създаване на трайна и непротиворечива съдебна практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното определение, съставът на Пловдивски апелативен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че при уговорен начин на плащане на адвокатското възнаграждение „в брой“ и удостоверен в самия договор за правна помощ факт на извършено плащане, следва да се приеме за доказано реалното извършване на сочените от ответника разноски, а именно платено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 29.06.2021г. Първият поставен в изложението въпрос не изпълнява общото изискване по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касация, тъй като не съответства на мотивите на въззивния акт, в който е прието за установено, че ответното дружество е доказало реалното извършване на претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение. Въпросът съставлява оплакване за необоснованост на изводите на въззивния съд, съответно би съставлявал основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на определението. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Другите два въпроса в изложението касаят доказателствената стойност на договора за правна защита и съдействие относно факта на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, съответно същите са относими към спора, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на тези въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Въпросите са решени в съответствие с даденото в т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, според което, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото и в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационната жалбоподателка се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в частната касационна жалба, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд