Определение № 50827 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2430/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. срещу решение №.53/14.03.22 по г.д.№.496/21 на ОС Враца, ІІ въззивен граждански състав – в частта, с която, след отмяна на реш.№.116/29.07.21 по г.д.№.2028/20 на РС Враца в частта относно режима на лични контакти на детето П. П. А. с бащата П. П. А., е определен такъв както следва: бащата има право да взема и вижда детето без присъствие на майката или посочен от нея придружител всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 18ч. без приспиване – до навършване на 4г. възраст от детето, а след това – с приспиване, 30 дни през летните месеци юни, юли, август, които не съвпадат с отпуска на майката, както и на Коледните празници на четна година и на В. на нечетна. Претендира се определяне на режим на контакти както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10 до 17ч. без приспиване при бащата и в присъствието на майката. Ответната страна П. А. оспорва жалбата и наличието на визираните в нея основания за касация. Заявява, че установеният режим, който му дава възможност за самостоятелно общуване с дъщеря му, отговаря на най-добрия интерес на детето; никога не го е поставял в опасност, винаги е имал желание за пълноценни контакти с него, но е искал срещите да са извън апартамента на майката и в отсъствието на тъщата С. Д., с която има трайни конфликтни отношения, тъй като за детето не е подходящо да се виждат в среда на непрестанни конфликти. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че детето на страните П. А. е родено на 13.08.18 /докато са били студенти/, с влязлото в сила въззивно решение бракът им е прекратен и родителските права са възложени на майката; понастоящем тя работи като специализант по акушерство и гинекология, а бащата-като общо практикуващ лекар. За да определи спорния между страните режим на контакти с бащата, въззивният съд е съпоставил относимите към въпроса показания на разпитаните свидетели - в това число на бабата по майчина линия св.Д. /заявила, че в началото бащата бил много ентусиазиран и активно помагал в грижите за детето, но постепенно започнал да му отделя по един час на ден и да посвещава основна част от времето си за учене; след възникване на разногласията относно това къде да живеят съпрузите, в отделни случаи П. проявявал агресия, вкл. към и в присъствието на детето (например веднъж го блъснал на земята, а друг път го подхвърлил във въздуха към майка му, без да се съобразява, че може да падне и да пострада), поради което и майката желае срещите с бащата да се осъществяват в нейно присъствие и в нейното жилище/, на дядото по бащина линия св.Н. /твърдял, че първите 6м. П. е полагал дори по-големи грижи от А. за детето, но след раздялата им не го е виждал, тъй като имал забрана от съпругата си и нейната майка/, на св. С. /заявила, че първата година след раздялата всички грижи са били поети от майката и бащата не се е грижил за детето, не е изпращал пари и издръжка и дори не го е търсил по телефона/, на бабата по бащина линия св.Н. /твърдяла, че синът й живеел с А. в неин апартамент заедно с майка й св.Д.; след като се родило детето, свидетелката ходела да помага два пъти седмично, както помагал сина й и тъщата, за да може съпругата да не излиза по майчинство и да работи; никога не е била свидетел на агресия от страна на сина й към детето; 3-4 месеца след раздялата съпругата не му давала да го вижда, а сега казвала, че той не искал да го вижда; А. не желаела да контактува със свидетелката и тя отдавна не била виждала детето; понастоящем бащата бил личен лекар, като такъв имал над 200деца, способен бил да се грижи за дъщеря си П., която била на 3г. и половина/. Посочил е, че при кредитирането им отчита близките отношения на свидетелите с всяка от страните, вкл. че бабите по бащина и майчина линия са заинтересовани от изхода на делото, тъй като са близки роднини, както и че останалите свидетели са изразили впечатления за грижите за П.. Позовал се е и на социалния доклад, че е в интерес на детето да поддържа контакт с двамата си родители и да се има предвид продължителността и евентуалното присъствие на майката с оглед възрастта на детето; на изявленията на страните при изслушването, в това число признанието на майката, че след определяне на привременните мерки бащата редовно е виждал дъщеря си в жилището, където е отглеждана, макар да не е спазвал стриктно определените му лични отношения, като вследствие на това е налице подобрение на връзката баща-дъщеря и детето не плаче от него. При тези обстоятелства е намерено, че по делото няма събрани категорични доказателства за агресия на бащата към детето – напротив, той е търсил начин да го вижда, но след раздялата съпругата му е забранявала такива контакти, като е отчуждила почти 1г. детето от него. След определените от съда привременни мерки бащата е започнал да осъществява контакти при определения режим и да плаща редовно издръжка. Съдът е приел, че няма пречки контактите между бащата и детето и след развода да продължат без присъствието на майката или определен от нея придружител, но е фиксирал преходен режим – до навършване на 4г. възраст детето ще осъществява контакти без приспиване, а след това – с приспиване при бащата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и твърди, че решението е очевидно неправилно. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК обн. в ДВ бр.86/17), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са ясни мотиви, в това число във връзка с кредитирането на свидетелските показания /тези на св.Д. не се подкрепят от останалите свидетели, чиито показания не съдържат данни за агресия или поставяне на детето в какъвто и да е риск от бащата /, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. От друга страна няма данни за нарушаване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи служебно. Предмет на обсъждане в настоящото производство е не кой родител е по-подходящ за упражняване на родителски права, а установяване на такъв режим на контакти с бащата /също лекар по професия, с образование, което му позволява полагане на пълноценни и адекватни грижи, при липса на надлежно установени обстоятелства, които да обосновават ограничителен режим/, който да осигурява поддържане на пълноценни отношения и с двамата родители - в нормална и спокойна атмосфера, в това число и в средата на бащата, чиито родители също му осигуряват помощ и подкрепа и общуването с тях би обогатило жизнения опит на внучката им - предвид нуждата от правилно израстване и оформяне на личността на детето. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,