Определение № 847 от 28.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3374/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 485 / 19.07.2013 год. по ч.т.д.№ 39 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 161/10.01.2013 год. по т.д.№ 44 / 2013 год. на Варненски окръжен съд, в прекратителната му част, с която съдът е приел за недопустим предявеният от [фирма] против [фирма] иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 33 600 лева, за която ответникът, в качеството на кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, на основание чл. 417 ГПК, от 19.11.2012 год. по ч.гр.д. № 16757 / 2012 год. на Варненски районен съд, 31 състав. Жалбоподателят оспорва правилността на извода на въззивния съд, че в исковата молба не са посочени обстоятелства, по смисъла на чл.424 ГПК, предпоставящи допустимост на иска. Обосновава касационно обжалване в хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Кой представлява дружество, за представителството на което в търговския регистър са вписани като представляващи го заедно и поотделно две лица, в периода от избора на нов управител, чието вписване е спряно и до вписване промяната в представителната власт / вследствие неуважаване иска по чл. 74 ТЗ на освободения управител, по отношение решение на ОС за избора на нов, с влизане решението за това в сила / и релевантни ли са за дружеството / в смисъл обвързващи ли са за дружеството /, правните и фактически действия осъществявани от лицето, чиито функции на управител са били прекратени по силата на междувременно атакуваното решение на ОС на дружеството ?. Ответната страна - [фирма] – оспорва жалбата, като счита че не е обосновано основание за допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанието за допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Ищецът – длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение - е предявил против ответника – кредитор по същата, отрицателен установителен иск за недължимост на присъдената със заповедта сума. Изпълнителната сила на заповедта се явява стабилизирана, при следните обстоятелства: Същата е връчена за длъжника на лице - Л. К., легитимиращо се като съуправител, с еднолични правомощия да представлява дружество [фирма], съгласно актуална към този момент справка в търговския регистър - на 11.12.2012 год.. В срока по чл.414 ГПК ,считано от тази дата, не е подадено възражение от длъжника. На 02.01.2013 год., в отговор на отправени молби за установяване основанието за образуване на изпълнително дело срещу дружеството, чрез представляващ същото управител - Т. Д., последният е узнал за заповедта и в срока по чл.414 ГПК, но считано от 02.01.2013 год. ,е подал възражение – на 08.01.2013 год., върнато като просрочено. Същият е подал и възражение по реда на чл.423 ал.1 т. 1,3,4 ГПК, обосновавайки се с обстоятелството, че с решение на ОС на дружеството от 11.06.2010 год. са прекратени правомощията на Л. К. като управител и при липса на представителна власт същият е подписал както спогодбата от 07.11.2012 год. - основание за присъждане на вземането, така и получил призовката за доброволно изпълнение на 11.12.2012 год., като умишлено не е подал възражение, а самата спогодба е симулативна сделка. Видно от формулирания в изложението по чл. 280 ал.1 ГПК въпрос, решението на ОС не е било вписано, поради спиране на охранителното производство, до приключване - в полза за [фирма] - производството по предявен от Л. К. против дружеството иск с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решението на ОС за освобождаването му като управител и избор на нов управител. Искът му е отхвърлени с влязло в сила на 17.12.2012 год. решение по т.д.№ 944 / 2010 год. на Варненски окръжен съд. Производството по подаденото възражение по чл. 423 ал.1 т.1 ,3,4 ГПК е прекратено, с влязло в сила определение № 509 / 04.02.2013 год. по т.д.№ 91 / 2013 год. на Варненски окръжен съд. Прието, е че съществуващото към момента на връчване на заповедта за незабавно изпълнение вписване на обстоятелството за осъществявана представителна власт за [фирма] и от съуправителя Л. К., предпоставя извод за надлежно връчване на заповедта, чрез същото лице – на 11.12.2012 год., считано от която дата подаденото възражение по чл.423 ГПК се явява просрочено. Съставът на Върховен касационен съд, произнесъл се по спора относно допустимостта на производството по чл.423 ГПК е счел, че не е надлежно сезиран с преждепосочените твърдения за „ особени непредвидени обстоятелства „, като не се е произнасял по значението на същите, в обосноваване началния момент на срока по чл.423 ГПК, възприемайки като такъв връчването чрез Л. К. на 11.12.2012 год.. За извода си е акцентирал на непротивопоставимост вътрешните отношения в дружеството и конкретно смяната на управителя, спрямо кредитора – трето лице, след като и в търговския регистър не е била вписана промяната към момента на връчването на заповедта на 11.12.2012 година. Първоинстанционният съд, разглеждайки предявеният иск като отрицателен установителен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, е приел недопустимост, съобразявайки снабдената с изпълнителна сила заповед за незабавно изпълнение, предвид пропуснатото да бъде упражнено в предвидените от закона преклузивни срокове, потвърдено с влезли в сила съдебни актове, право на възражение по чл. 414 ГПК и чл.423 ГПК. Счел е, че в тази хипотеза, единствената възможна защита на страната е иск по чл.424 ГПК, но обстоятелствената част на предявения не кореспондира със съдържанието на такъв иск. Последното е възприето и от въззивната инстанция, според която от съществено преюдициално значение за преценката за недопустимост на иска, като такъв по чл.424 ГПК, е влязлото в сила определение за недопустимост на възражението по чл.423 ГПК, т.е. обвързаност с довода за узнаване на заповедта на 11.12.2012 год., с която именно страната е узнала и за сключената спогодба, възприета от въззивния съд, като релевантно към съществуването на вземането „ ново обстоятелство „ ,по смисъла на чл.424 ал.1 ГПК. Следователно обстоятелството е станало известно до изтичане срока за депозиране на възражение по чл.414 ал.2 ГПК. Преди изтичането му е влязло в сила и съдебното решение за отхвърляне иска на Л. К., с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна решението на ОС за освобождаването му като управител - т.д.№ 944 / 2010 год.. на Варненски окръжен съд, очевидно възприемано от жалбоподателя / видно от съдържанието на настоящата му жалба / като „ ново обстоятелство „ по смисъла на чл. 424 ГПК. Споделен е и довода, че вътрешните отношения в [фирма] са непротивопоставими на кредитора, в качеството му на трето лице, за което меродавно е вписаното в регистъра представителство на дружеството и от Л. К., към момента на връчване заповедта за незабавно изпълнение. С оглед преждеизложеното, формулираният от жалбоподателя въпрос не се явява относим към решаващите мотиви на същото, които се заключават в извод за липса на наведени обстоятелства, с характеристика, съгласно чл. 424 ГПК - нови, в смисъл невъведени в заповедното производство, поради невъзможност за страната да ги узнае до изтичане срока по чл.414 ал.2 ГПК или невъзможност да се снабди с нови писмени доказателства от съществено значение за спора в същия срок. Редакцията на чл.424 ГПК е ясна и недвусмислена относно значението на новите обстоятелства или писмени доказателства - като относими към съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение, а не за неузнаването й, спорът за което действително е приключил с произнасяне по депозираните възражения по чл. 414 ГПК и чл.423 ГПК. Настоящият състав намира, че ефективната защита на ищеца, с оглед твърдените обстоятелства, е била именно тази по чл.423 ал.1 т.3 ГПК, в което производство твърдяното узнаване не следва да се преценява въз основа на обстоятелствата, преценими именно по същество относно невъзможността за надлежно узнаване от формално получилото заповедта лице. Тази защита, обаче, няма как да бъде санирана чрез предприетото тук исково производство по чл.424 ГПК, както и с отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, в който смисъл следва да се споделят мотивите на първоинстанционното определение. Изводът за непротивопоставимост на вътрешните отношения в дружеството спрямо трети лица е релевантен към факта на узнаването за заповедта, който пък е ирелевантен за предмета на иск с правно основание чл.424 ГПК, за който от значение са факти и обстоятелства, касаещи съществуването на самото вземане. Затова сам по себе си този извод не е решаващ, но формулираният правен въпрос не е относим и към него, тъй като касае отговор за значението на изложените от жалбоподателя факти - наличие на решение на ОС, освобождаващо едно лице като управител, при спряно вписване на същото обстоятелство в търговския регистър и извършени междувременно и до вписването му правни и фактически действия от същото – досежно обвързаността на дружеството – ищец от тях, а не за значението и противопоставимостта им на трети лица. Следователно формулираният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Отделно от това, не е обоснован и допълнителен селективен критерий, за което бланкетното позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е напълно недостатъчно. Искането за спиране на изпълнителното производство, образувано по заповедта за изпълнение, вземането по която се оспорва с отрицателния установителен иск, е обусловено от допустимостта и висящността на производство по същия, отречена с атакуваното въззивно определение, оставащо в сила с недопускане на касационното обжалване, но по начало компетентен да се произнесе по същото би бил съдът, пред който същото би било висящо при различен изход на настоящия спор, в качеството му на желана обезпечителна мярка. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение