Определение № 200 от 18.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2017 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1813/22.05.2017 година на С. М. Т. и Ю. А. Т., и двамата от [населено място], [община] заявена през процесуалния представител адв. И. К. АК Б. срещу въззивно Решение Nо 1768 от 29. 03. 2017 година по по гр. възз.д. Nо 51/2017 година на ОС-Благоевград. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 3398 от 23.10.2016г., постановено по гр.д. № 875/2013 година на РС – Гоце Делчев,в частта с което е отхвърлен, заявеният от С. Т. и Ю. Т. иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС на 50/430 кв.м.идеални части от УПИ –парцел XIII, имот пл. № 341 от кв. 32 по действащия РП на [населено място], [община]. Прието е, че процесните 50/430 кв.м. идеални части не са могли да се придобият на основание давност и съответно да се присъединят към притежаваните на деривативно основание 215/430 кв.м. идеални части от процесния имот. Реална част от парцел, съгласно разпоредбите на ЗУТ могат да се придобият на основание придобивна давност само и доколкото могат да имат самостоятелен статут на ПИ. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства в рамките на предмета на спора за придобиване на част от съсобствения имот на основание придобивна давност и материалния закон- чл. 200 ал.2 във вр. с чл. 17 ЗУТ, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи касаят тезата на касатора - ищец по делото, че са налице всички предпоставки за зачитане на вещното право, придобито на основание чл. 79 ЗС. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.2 и т. 3 ГПК / редакция до изм. с ДВ. бр.86/2017 год. / се поддържа с довод, че по въпроса: Може ли да се придобие идеална част от недвижим имот която да съответства на владяната реална част при положение, че, че се претендира установяване на собственост на основание давностно владение отпочнало при действието на ЗТСУ/ отм./, искът е заведен при действието на чл. 200 ал.2 ЗУТ във вр. с чл. 17 ЗУТ ? има съдебна практика обективирана с Решение No 2110/ 14.04.2016 година по в.гр.д. No 107/2016 год. на ОС- Бургас и Решение от 04.2016 година по в.гр.д. No 366/2016 година на ОС-Варна, но се налага произнасяне с оглед на определяне на правилната практика за уеднаквяването и, както и за еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация М. М. К. от [населено място] подаден чрез адв.А. Г. – АК Б., с който се изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване- не са представени цитираните съдебни решения като противоречива съдебна практика, нито е обосновал довода, че има необходимост от уеднаквяване на съдебната практика. Поддържат се възражения, че не са налице предпоставките на чл. 281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение поради това, че обжалваното решение е правилно, съобразено с материалния закон и съдопроизводствените правила. Претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК/ ред. до изм. ДВ. бр.86/2017 год./ ,намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение по предявен и разгледан иск за собственост, поради което се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи за наличие на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК в редакция до изменението с ДВ. бр.86/2017 година, настоящият състав намира, че такива не са налице и искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, разглеждайки по същество спора за придобито право на собственост на основание давностно владение на част от съсобствен недвижим имот- а именно на 50/465 кв.м. идеални части, осъществено за времето от 1995 година, въззивният съд е приел, че действащият правен ред за посочения период от време не позволява да бъде придобит по давност от съсобственика само на идеална част от недвижимия имот, доколкото същата не съставлява самостоятелен по см. на чл. 17 ЗУТ поземлен имот. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и по поставените въпроси, свързани с приложение на чл. 200 ЗУТ, на чл. 17 ЗУТ и чл. 79 ЗС. Многообразието на съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика/ като постановени до изменението на ГПК с ДВ. бр.86/2017 година / не сочи на принципни противоречия по приложение на посочените матераилно-правни норми. Различните разрешения по тях са продукт на различно установена фактическа обстановка по спора по конкретните дела. В този аспект въпросът: Може ли да се придобие идеална част от недвижим имот която да съответства на владяната реална част при положение, че, че се претендира установяване на собственост на основание давностно владение отпочнало при действието на ЗТСУ/ отм./, искът е заведен при действието на чл. 200 ал.2 ЗУТ във вр. с чл. 17 ЗУТ ? е отчасти фактически, а не правен въпрос, тъй като предполага безспорно установен факт на владение по отношение на конкретно обособена реална част от съсобствения / в случая/ ПИ с конкретни параметри, които параметри да бъдат съобразени с тези, установени от закона т.е. на практика не се иска принципен отговор по приложение на закона, а конкретен отговор по делото, но на база предполагаеми факти. С разпоредбата на чл. 200 ЗУТ изрично се приема, че „ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ“. Формулировката е толкова ясна, че въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 200 ЗУТ при придобиване на идеална част от недвижим имот по давност при добавката и за значението, че давностното владение като срок на упражняване на фактическата власт е от по ранен период, при действието на ЗТСУ/отм./, който не допуска това, не биха могли да обусловят допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото законовите разпоредби не могат да бъдат тълкувани в смисъл, различен от този на съдържанието на текста, в която насока има достатъчно произнесена съдебна практика. По направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски .Съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК направените за защита разноски за касационното производство се дължат от касатора предвид изхода на делото- а именно при постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. От представения Договор за правна защита и съдействие АВ 0000153189 /л.16/ дължимите на ответника М. М. К. разноски са в размер на сумата 800 лв. / осемстотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия