Определение № 97 от 20.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. Ч. от [населено място], чрез адв. И. И. срещу определение № 23108 от 06.12.2013 г. по ч. гр. д. № 12329/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 01.08.2013 г. по гр. д. № 29472/2013 г. на Софийския районен съд. С последното първоинстанционният съд е отхвърлил искането на П. Н. Ч. за присъждане на 783 лева – лихва за периода от 02.04.2012 г. до 10.07.2013 г., дължима по запис на заповед от 02.03.2012 г., както и искането за присъждане на разноски над 388, 59 лева. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска се неговата отмяна, както и спиране на производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. В случая главното вземане произтича от търговска сделка, което определя и характера на делото като търговско. Частната касационна жалба е подадена срещу въззивно определение, постановено при действието на чл.280, ал.1 ГПК в редакцията след изменението му, поради което същата следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение