Определение № 352 от 16.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1747/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. –синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) срещу решение № 97от 05.05.2021 г. по в. т. д. № 420/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260045 от 27.10.2020 г. по т. д. № 362/2019 г. на Русенски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.), Р. К. Н. и Д. К. Н., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на кооперацията-несъстоятелен длъжник, на сделката, сключена между тримата ответници с нотариален акт № 197, том II, дело № 240 от 10.10.2016 г. на нотариус П. Т. с район на действие – Русенски районен съд. В КЖ се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не е обсъдил приетата пред него като ново писмено доказателство справка за актуалното имуществено състояние на несъстоятелния търговец, от която може да се направи извод, че отчуждаването на процесния недвижим имот чрез атакуваната сделка има увреждащо за кооперацията действие., не е обсъдил и съдържанието на протоколите от проведените ОС на член-кооператорите в периода 2016-2018 г., от които било ясно, че кооперацията и нейните управителни органи са знаели за влошеното й финансово състояние. Счита, за неправилен извода, че при погасителен способ по чл. 65, ал. 2 ЗЗД -даване вместо изпълнение, не може да има увреждане, доколкото при разпореждането с недвижим имот с цел погасяване задължения се стига до намаляване имуществото на длъжника и възпрепятства другите кредитори да се удовлетворят от масата на несъстоятелността, с което се осъществява увреждането като елемент от фактическия състав на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения и срещу приетото от въззивния съд, че член-кооператорите и кооперацията нямат качеството на свързани лица по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и че не е доказано знание за увреждането у несъстоятелния длъжник, разпоредил се с имуществото си, доколкото сделката е извършена в изпълнение на взето решение от ОС на кооперацията, въз основа на предварително утвърдени ред и критерии и с единствената цел да се стабилизира финансовото състояние на търговеца. Като въпроси за допускането на касационния контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните: 1. „Относно увреждането на кредиторите на длъжника по см. на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по см. на чл. 135, ал. 1 ЗЗД“. За този въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о. и решение №11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о., решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г о.; решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на IV г. о.; решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на IV г. о.; решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на IV г. о.; решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на IV г. о.; решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о. и решение № 93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на II т. о.; 2. „Възможно ли е увреждането на кредиторите по см. на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се извърши чрез сделка от типа „даване вместо изпълнение" (по чл. 65, ал. 2 ЗЗД), когато длъжникът отчуждава свой актив в сурогатно изпълнение на свое задължение към третото лице“ и „Дали, с оглед на специфичния контекст на производството по несъстоятелност, формалното балансиране между редуциращия ефект на отчуждението спрямо актива и намаляването на пасива на длъжниковото имущество /при относителна равностойност на даденото и погасеното/ изключва по правило увреждането на кредиторите“. По отношение на тези въпроси се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 3. „Кога е налице знание за увреждане у длъжника". Касаторът поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на IV г. о., решение №201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на IV г. о. и решение № 50 от 12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на І т. о. 4 „Необходимо ли е за наличието на свързаност по & 1, ал. 2 от ДР на ТЗ лицето, участващо пряко или косвено в управлението, контрола или капитала, реално да е уговорило условия, различни от обичайните, или е достатъчно към момента на сделката да е съществувала подобна възможност" и „Може ли свързаност между кооперация и член-кооператор в контекста на отменителния иск по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, респ. на П. иск, предявен в производството по несъстоятелност на длъжника, с оглед позоваването на презумпцията по чл. 649, ал. 4 ТЗ във вр. чл. 135, ал. 2 ЗЗД, да бъде обосновавана по критерии, различни от използваните от законодателя по &1, ал. 1 и ал. 2 от Д Р. ТЗ".Касаторът счита, че по отношение на тези въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. 6. „Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните- въпросът е решен в противоречие с постановените от ВКС решения по чл. 290 ГПК: решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г. на IV г. о., решение № 160-А от 16.12.2020 г. по т. д. № 2156/2019 г. на II т. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на II т. о. и решение № 145 от 07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на II г. о. Освен по посочените въпроси, искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на решението. Ответниците по касация Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) и Р. К. Н. молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмени отговори. Ответницата по касация Д. К. Н. не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е позовал на следното: Атакуваната с иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ сделка попада в уредения от закона подозрителен период – две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. В исковата молба се излагат твърдения, че сделката има увреждащ характер, тъй като намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и имуществото, предмет на разпореждане с атакувания договор, не може да бъде осребрено в производството по несъстоятелност и съответно да бъдат удовлетворени съразмерно всички кредитори. Съдът е посочил, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника, като например длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, както чрез намаляване на неговия актив, така и чрез увеличаване на неговия пасив, или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и др. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Според съда, кредиторът не може да атакува действия, чието извършване зависи от чисто личната преценка на длъжника, защото от една страна те не го увреждат, а от друга – би се създала за кредитора неоправдано голяма възможност да се намесва в правната сфера на длъжника и би се застрашила правната сигурност. За да се прецени наличието на увреждащ характер на оспорената сделка в конкретния случай следва да се отчете нейното естество. От съдържанието на приложения нотариален акт № 197, д. № 240/10.10.2016 г. се установява, че с прехвърлянето на недвижимия имот от страна на КСК „Русенска популярна каса“ на ответника Н. се погасява частично насрещно задължение на продавача към купувача за заплащане на срочни допълнителни вноски до размера на продажната цена по този договор. Според съда, това намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Доколкото непосредствената правна цел, която се преследва и от двете страни по договора е да се погаси съществуващо задължение на кооперацията към купувача, което се основава на взетото решение на извънредното общо събрание на кооперацията, то не може да се счете, че със заместващото удовлетворение на вземането на купувача по сделката е налице увреждане, тъй като изпълнението на едно изискуемо и ликвидно задължение посредством заместващия способ само по себе си няма увреждащ характер. Според изложеното в мотивите, следва да се отчете и обстоятелството, че сключената сделка е във връзка с предоставената възможност от взетите решения на общото събрание на кооперацията за погасяване на задълженията към член – кооператорите, като кооперацията е създала ясни и предвидими правила за това – след предварителна оценка на имотите, при провеждане на търг и при създаване на комисия, която да контролира изпълнението на тези решения. Доводът, изложен във въззивната жалба, че в патримониума на касата не е постъпила насрещна престация от сделката,, според съда, не може да бъде споделен, тъй като в конкретния случай се касае за договор, чието основание не е разпореждане с имота чрез продажба, замяна или др., а каузата е погасяване на съществуващото задължение и длъжникът се освобождава от дълга срещу престиране на нещо различно. С оглед на това, че договорът за даване вместо изпълнение има акцесорен характер, той, според съда, се явява функция на предходно правоотношение, по което престацията на кредитора вече е изпълнена и при пълно или частично погасяване на съществуващия дълг не се поражда ново насрещно задължение за него, за да се счете, че в патримониума на кооперацията трябва да постъпи насрещна престация. Според съда, неоснователен е и доводът, че свързаността между страните по оспорената сделка обуславя увреждането. Увреждането е самостоятелен елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и само ако той бъде установен следва да се обсъжда наличието и на другата кумулативна предпоставка да е налице свързаност между длъжника и насрещната договаряща страна. Счетено е, че изпълнението на парично задължение посредством даване вместо изпълнение на някои от кредиторите преди началната дата на неплатежоспособност не попада в приложното поле на отменителните искове, тъй като от една страна неговият редуциращ ефект по отношение на актива се балансира от съответно намаляване на пасива. От друга страна, с оглед на това, че увреждането трябва да е налично и да се преценява към датата на сделката, погасяването на съществуващо задължение на кооперацията се явява правомерно действие, като въпросът за защита правата на другите кредитори на кооперацията и за равното им третиране се поставя само при открито производство по несъстоятелност. Именно по тази причина погасяването на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, е предмет на уредба в чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, но условие за това е изпълнението е да е извършено след началната дата на неплатежоспособността, каквито обстоятелства не се твърдят в случая. Твърдението, че сделката е увреждаща, тъй като нарушава нормативно установения механизъм по чл. 722 ТЗ има отношение към преферентния иск, тъй като засяга въпроса за равенството на кредиторите, а не защитата на масата на несъстоятелността спрямо всички кредитори. По тези съображения въззивният състав е приел за недоказан факта на настъпило увреждане на кредиторите на несъстоятелността с оспорената сделка, което води и до неоснователността на предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ. Изложени са и съображения, че не е налице и предпоставката страните по сделката да са свързани лица по смисъла на някоя от хипотезите на пар. 1 от ДР на ТЗ. Прието е, че разпоредбата на пар. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ не намира приложение в случая, тъй като тя се отнася до съдружници в търговско дружество, а в случая сделката е между член – кооператор и кооперация. Не е налице свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като макар член – кооператорът да участва чрез дяловата си вноска в капитала на кооперацията и в управлението чрез участието си в общото събрание с право на глас и правото да бъде избиран в ръководните органи, същият не може да влияе съществено върху вземането на решения, за да може да въздейства за уговаряне на условия, различни от обичайните, още повече в настоящия казус сключената сделка е в резултат на правната възможност, създадена с предходно решение на общото събрание, от която са се възползвали значителен брой член – кооператори, при условията, гласувани от общото събрание. По така изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ е приет за неоснователен. По отношение на предявеният евентуален иск с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният състав е изложил следното: Видно от обстоятелствената част на исковата молба, соченото решение на общото събрание на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ от 23.07.2016 г. е продиктувано от това, че към този момент са съществували вземания на член – кооператори от кооперацията за заплащане на допълнителни вноски, които са подлежали на удовлетворяване. В тази връзка са изложени обстоятелства за увреждане на останалите кредитори, извън втория ответник, за знание на длъжника и приобретателите за увреждането. Така наведените обстоятелства сочат на упражнено право на ищеца да бъде обявена оспорената сделка за недействителна по общия състав на чл. 135 ЗЗД, а именно по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Фактическият състав при тази хипотеза, според съда, включва следните елементи: наличие на вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредитора и субективния елемент – знание на длъжника за увреждането, а в случай, когато действието е възмездно – знание и у лицето, с което длъжникът е договарял. По съображенията, изложени по-горе, съдебният състав е приел, че в конкретния казус не е доказано увреждане на кредиторите на несъстоятелността, не е доказано и знание за такова увреждане у страните по сделката. Същата предхожда началната дата на неплатежоспособността, установена от решението на съда по несъстоятелността, извършена е в изпълнение на взето решение на общото събрание на кооперацията, с което на член – кооператорите е предоставено право на избор за удовлетворяване на вземанията им, като от обсъжданията на общото събрание не може да се мотивира извод за субективното отношение на длъжника и на приобретателя да увредят останалите кредитори. Не е налице и презумпцията на чл. 649, ал. 4 ТЗ за знание за увреждане, тъй като длъжникът и приобретателя не попадат сред никоя от хипотезите на свързани лица по изложените по-горе съображения. С оглед на това, въззивният състав е заключил, че не се доказват елементите на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, последица от което е отхвърлянето и на този иск. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият поставен от касатора правен въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ за изхода на конкретното дело, но по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с посочената практика на касационната инстанция – решение №56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г. на I т. о. и решение №11 от 27.02.2020 г. по т. д. № 2529/2018 г. на I т. о. Въззивният съд не е изразил различно становище от това, застъпвано в последователната практика на ВКС, че увреждащи са действията, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. За да отхвърли иска като неоснователен, съдебният състав е приел, че няма увреждане в конкретната хипотеза на сделка по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, доколкото не се намалява имуществото на прехвърлителя, тъй като е погасено задължение към приобретателя. Преценката за това, дали в случая на даване вместо изпълнение се намалява имуществото на длъжника, или се затруднява удовлетворяването на кредиторите, се прави във всеки отделен случай при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото. Проверката на правилността на тази преценка, попада във фазата на същинския касационен контрол. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по въпросите по т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Достатъчна причина за това е обстоятелството, че поддържаното за тези въпроси основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – чрез цитиране на законовата разпоредба, без обаче да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са задължителните указания в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от двата въпроса не е значим за правния спор: въззивният съд не е изключил принципната възможност чрез даване вместо изпълнение да бъдат увредени кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Изводът на съда за липса на увреждане в случая е обусловен от становището, че липсва намаляване на имуществото на длъжника, а не от вида на самата сделка. Що се отнася до втория въпрос, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице предвид формираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 224 от 18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. на ІІ т. о., в която е проведено ясно разграничение между фактическите състави на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Макар двата иска да целят попълване на масата на несъстоятелността, искът по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ включва като елемент от фактическия състав наличието на увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл, подобно на това при П. иск, за разлика от исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, с които се цели осигуряване на преферентния ефект за едни кредитори на несъстоятелния длъжник спрямо други. Последващите, поставени от касатора материалноправни въпроси не отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са единствено обуславящи крайните изводи на съда. Въззивният съд е изложил подробни съображения, че чрез процесната сделка, сключена в хипотезата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, не е настъпило увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Доколкото увреждането представлява главен самостоятелен елемент от фактическия състав и по двата отменителни иска, разглеждането на въведените въпроси относно това, дали член-кооператорът е свързано лице с кооперацията и дали е налице знание на длъжника за увреждането, не би могло да доведе до различен изход на делото. Липсва основание за допускане на касационния контрол и по процесуалноправния въпрос свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните. Този въпрос не е решен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, тъй като решаващият състав е обсъдил доводите на страните и всички доказателства, преценени от него като относими за разрешаването на правния спор. Действително, съдът не е взел предвид приетата като доказателство пред въззивната инстанция справка за установеното имущество и имуществени права в масата на несъстоятелността на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ (н.) към 15.10.2020 г., но в мотивите на решението изрично е посочено, че увреждащият характер на сделката трябва да е налице към датата на сключването й – 10.10.2016г., т. е. апелативният състав е преценил, че представеният пред него писмен документ за имущественото състояние на несъстоятелното дружество към 15.03.2021г. не е релевантен за спора. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като касаторът не е обосновал изобщо в какво се изразява „очевидната неправилност“ в конкретния случай, поради което и наличието на такава не подлежи на обсъждане. По така изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация Р. К. Н. разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лева – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения договор за правна защита и съдействие № 009836 от 18.08.2021 г. На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, дължимата държавна такса за производството в размер на 30 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 288 ГПК