Определение № 652 от 27.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1404/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на „Продеа Инвестмьнтс“ (с пълно търговско наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“ и с предходно наименование „НБГ Пангея РЕИК“), дружество, инвестиращо в недвижими имоти, съществуващо съгласно законите на Гърция, със седалище в [населено място], Гърция и адрес на управление [улица], 105 60 Атина, Гърция, вписано в Общия търговски регистър с номер 003546201000 против Решение № 112/ 21.02.2023 г. по в.т.д. № 757/ 2021 г„ САС, ТО. 9 с-в, В ЧАСТТА, с която въззивният съд е отменил решение №260578 от 06.04.2021г. на СГС, ТО, VI-3 състав, постановено по т.д.№ 1076/2020 год. в частта, с която са отхвърлени предявените от „Уест Солюшън“-ЕООД, ЕИК-205806595 против „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/, ЕИК-202094790 и „Продеа Аноними Ете Епендисеон се Акинти Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК искове по чл.135 ал.1 ЗЗД, вр. чл.649, ал.1 ЗЗД - за обявяване на относителна недействителност отношение кредиторите на несъстоятелността на „Стърлинг Пропър България“-ЕООД /н/ на клаузата на Раздел 2.1., б. “а“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 година и обусловения осъдителен иск по чл.649, ал.1 ТЗ, вр. 34 ЗЗД - за връщане на сумата от 5 700 000 евро в масата на несъстоятелността заплатена на основание Раздел 2.1. от Рамковото споразумение от 30.09.2015 година, както и в частта за присъдените в тежест на несъстоятелното дружество разноски за държавна такса, които следва да внесе по сметка на СГС и вместо така отменените части съставът на САС е уважил горните искове в тези части като е обявил за относително недействителено на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЕРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) по иск, предявен от „Уест Солюшън“-ЕООД, ЕИК-205806595 против „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД (н), ЕИК-202094790 и „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК“/,на споразумение /сделка/, обективирана в клаузата на Раздел 2.1,б.“а“ от Рамково споразумение от 30.09.2015 година, и е осъдил „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК“/, дружество регистрирано по законите на Република Гърция на основание чл.649,ал.2 ТЗ, във вр. с чл.34 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н) сумата 5 700 000 евро с левова равностойност 11 148 231 лева и е осъдил „Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинти Периусия /с предишно наименование „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК“/, дружество регистрирано по законите на Република Гърция да заплати на основание чл.649,ал.6 от ТЗ по сметка на Софийски Апелативен съд сумите 704 098,80 лв., представляваща дължима държавна такса за първоинстанционното производство и 352 049,40 лева за въззивното производство. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която са разпределени съдебните разноски между страните във въззивното производство. В необжалваната част въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на постановеното решение, както и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон относно изводите на съда, че процесната уговорка от Рамково споразумение от 30.09.2015 година е относително недействителна спрямо ищеца, с оглед наличието на изпълнен фактически състав на нормата в текста на чл.135 ал.1 ЗЗД. Претендира обезсилване на решението на САС в обжалваната му част като недопустимо поради наличие на касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК, доколкото по делото не са конституирани всички необходими задължителни другари, и производството по недопустимите искове да се прекрати. Като евентуално се отправя искане за касационна отмяна, че с оглед наличие на касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК- въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и съответно подлежи, като спорът следва да пререши в насока отхвърляне на неправилно уважените искове. В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК са развити подробно основания за допускане на касационно обжалване, поради евентуална недопустимост на обжалваното основно решение и по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК. От страна на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД/н./ е подаден отговор, в който се отстоява правилността на решението на САС в обжалваната му част и се твърди липсата на основания за допускане на касационно обжалване. От страна на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД/н./ не е подаден отговор на КЖ. От страна на ответника по КЖ и ищец по исковете „Уест Солюшън“-ЕООД, ЕИК-205806595 в писмено становище се излага липсата на основание за допускане на касационно обжалване. От страна на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД/н./ и от страна на „Уест Солюшън“-ЕООД, ЕИК-205806595 са подадени касационни жалби против решение №226/04.04.2023 г., постановено по т.д. № 757/21 на САС, с което по реда на чл.250 ГПК, съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД/н./за допълване на основното решение № 112/ 21.02.2023 г. по в.т.д. № 757/ 2021 г„ САС, ТО. 9 с-в, като въззивният съд осъди ответника „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“ да заплати на несъстоятелното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ законна лихва върху главницата от 5 700 000 евро с левова равностойност 11 148 231 лева от предявяването на иска – 12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност. Постъпили са отговори по тях от страна на„ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“ за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Основната касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законовия срок за това и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е изложил следните съображения: С решение № 1461/12.06.2018 г. по в.т.д № 6431/2017 г. на САС /л.181/, след отмяна на решение на СГС е открито на основание чл.632,ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на настоящия ответник „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ”-ЕООД, с определена начална дата на неплатежоспособността 09.10.2015 г. Прекратена е дейността на предприятието на длъжника, прекратени са представителството и управлението на органите на му, допуснати са общ запор и възбрана върху негови движими и недвижими вещи и права и дружеството е обявено в несъстоятелност. Видно от служебната справка в ТР, това решение е обжалвано пред ВКС и с решение №9 от 09.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 2099/2018г. е обявена като начална дата на неплатежоспособност датата 29.04.2014г. С решение №1114/18.06.2019 г. на СГС спряното производство по несъстоятелност на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е възобновено на основание чл.632, ал.2 от ТЗ. По делото са представени списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД (н)-л.199, както и определение от 15.04.2020 г. на СГС по чл.692, ал.4 ТЗ/л.224/, с което е одобрен списък на приетите от синдика вземания със съответни изменения на кредиторите на дружеството. Видно е, че по-голямата част от вземанията на кредиторите с приети вземания са възникнали преди началната дата на неплатежоспособността. Вземането на праводателя на ищеца по договора за цесия несъмнено е възникнало преди тази дата. От служебно извършена справка в ТР се установява, че „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е внесло в капитала на „ПЛАЗА УЕСТ” ЕАД чрез апорт (непарична вноска) недвижими имоти, който апорт е вписан в ТР на 30.01.2015 г. С Рамково споразумение от 30.09.2014г. ответниците Стърлинг и Продеа /с предходно наименование „НБГ Пангея РЕИК“/, заедно с други три чуждестранни дружества сключили договор за финансиране изграждането и впоследствие придобиване собствеността върху обектите, част от мултифункционален търговски център в [населено място], ЖК Люлин, вкл. със задължения за учредяване на две търговски дружества от Стърлинг, апортиране на имотите, представляващи обектите, включени в търговския център, уговаряне условия и цени за придобиване на акциите в тези дружества, предоставяне на множество обезпечения за поетото от длъжника Стърлинг основно задължение за изграждане на обекта и прехвърляне собствеността върху него срещу осигуряване на финансиране от Продеа, чрез закупуване на акции на учреденото от несъстоятелния длъжник акционерно дружество „Плаза Уест“-АД. По силата на тези уговорки за несъстоятелния длъжник са възникнали както права, така и задължения. В изпълнение на своите задължения по договора от 2014 година, несъстоятелният длъжник е учредил две акционерни дружества - „Плаза Уест“-АД и „Плаза Уест-2“-АД, в чиито капитал са апортирани като непарични вноски всички недвижими имоти/право на строеж, образуващи Търговския център. Той е поел и задължението да осигури построяването на центъра в срок, първоначално определен на 30.04.2015 година, а със Споразумението от 2015г. срокът е продължен до 28.03.2016 г. /Раздел 3.1, б.“б“/. Съгласно уговореното, ответникът ПРОДЕА е упражнил предоставеното право и е закупил акции от едното от тези учредени от длъжника дружества на стойност 11 000 000 евро от които 6 600 000 евро, вносими авансово /и реално преведени по сметка на трето лице по указания на длъжника, съгласно представеното банково извлечение по делото, оспорено едва с писмената защита/, а 4 400 000 евро, заплатени на Стърлинг в по-късен момент, за което са представени доказателства във въззивната инстанция /л.93 и сл. от делото на САС/. Отделно, по силата на договора за кол опция, Продеа е придобила възможност да придобие в определен срок акциите на второто учредено дружество за цена от 22 000 000 евро. Сред поетите от Стърлинг задължения са били следните: изграждането на търговския център в определен срок - до 30.04.2015 година, продължен впоследствие до 28.03.3016 година и предприемане на действия по заличаване на ипотеката върху имотите. Преди последното удължаване на срока с Рамковото споразумение от 30.09.2015г., срокът е бил продължен първоначално до 30.09.2015 г. по силата на допълнителните споразумения към предходното рамково споразумение от 2014г. При неизпълнение на посочените задължения на Стърлинг в допълнително споразумение от 26.02.2015г., е уговорено, че Пангея има възможност да прекрати едностранно договора, като Стърлинг следва да върне заплатената цена на акциите на едното от учредените от него дружества /авансово внесените 6 600 000 евро/ и неустойка за неизпълнение. На 30.09.2015г. предвид установеното неизпълнение на задълженията на Стърлинг за изграждане на търговския център и заличаване на ипотеките, бил сключен Договор за прекратяване на Рамковото споразумение от 30.09.2014г. На същата дата - 30.09.2015г. между двамата ответници Стърлин Продеа, както и Я. Р. Естейт С.А.- дружество, съществуващо съгла законите на Люксембург, Маринопулос Холдинг С.А.р.л. - също Люксембург дружество и Крис Кеш енд Кери Лтд. - учредено и съществуващо съгла законите на Кипър, бил сключен Рамков договор по силата който страните са уточнили задълженията си по повод предходни облигационни обвързаности между тях и чрез взаимни отстъпки са поели определени задължения за окончателно уреждане на тези отношения и ликвидиране споровете между тях. Съгласно Раздел 2.1,б.“а“ от същото Стърлинг е поел задължение да заплати на Пангея /Продеа сумата от 12 300 000 евро по силат Договор от 30.09.2015г. за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2015, сключен между страните. В б.„б“,т.1 на раздел 2.1. е уговорено, че 5 700 000 евро /от горната сума са платени към момента на сключване на Рамковия договор от Стърлинг на Крис Кеш енд Кери от името на Продеа, като авансово плащане за придобиване от страна на Продеа на недвижими имоти в Кипър, собственост на Крис Кеш Кери. Последното дружество е потвърдило плащането на тази сума. В Стърлинг и Пангея/Продеа са се договорили, че задължението на Стърлинг остатъка от плащането в размер на 6 600 000 евро ще бъде прихванато дължимото от Пангея авансово плащане, както е определено в т.2.2.б.“с“. Съгласно уговореното в другата атакувана клауза - Раздел 3.1., б.“ Стърлинг се ангажира за своя собствена сметка да организира довършването на търговския център и получаването на всички необходими разрешителни, лицен и одобрения, необходими за започване на дейността на търговския център, към датата на завършване на търговския център е не по-късно от 28.03.2016г. При така установените факти, според въззивния съдебен състав, се налагат следните правни изводи: Позовал се е на разпоредбата на чл.135,ал.1 ЗЗД, според която кредиторът може да иска бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също знаело за увреждането. Когато искът по чл.135 ЗЗД е свързан с производството по несъстоятелност, чл.649,ал.1 от ТЗ, то този иск може да бъде предявен от синдика, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента обявяване на решението по чл.632,ал.2 ТЗ. Исковете по чл.135 от ЗЗД, в случая са предявени във връзка с производството по несъстоятелност на ответника „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД. При успешно провеждане на производство чл.135 от ЗЗД, ще е относително недействителна спрямо кредитора ищец както и по отношение на всички кредитори на несъстоятелността. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.649,ал.4 ТЗ, че в производството по обявяване недействителност на сделка или действие, презумпцията по чл.135,ал.2 ЗЗД прилага за всички свързани лица, а в разпоредбите на §1,ал.1 и ал.2 Допълнителните разпоредби на ТЗ се дава легална дефиниция за това кои свързани лица по см. на ТЗ. В случай, че се докаже, че ответникът и третото лице са свързани лица, недобросъвестността се предполага съгласно въведената презумпция с чл.135, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.649, ал.4 от ТЗ. Тежестта за оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД се носи от ответниците. По делото няма спор, че ищецът е легитимирано лице по чл.649, ал.1 ТЗ - по силата на Договор за цесия от 13.09.2019г., с който е придобил вземане на „Трохала Енерджи“ ООД, включено в списъка на приети вземания. Няма спор и по факта, че искът е предявен в едногодишния срок по чл.649,ал.1 ТЗ. Според въззивния съд е налице и втората предпоставка от фактическия състав на чл.135 ЗЗД - несъстоятелният длъжник е извършил сделка с втория ответник Продеа, увреждаща масата на несъстоятелността. Изложени са следните съображенията за това: От съдържанието на Рамковия договор от 30.09.2015г. /л.32, том 1/ следва, че той съдържа в себе си различни групи двустранни и многостранни сделки, които обаче имат относително независим една спрямо друга характер. В създадените правни връзки се цели финансиране, съответно изграждане и прехвърляне собствеността върху търговски център в [населено място],[жк], а основните адресати на правата и задълженията са ответниците по делото Стърлинг и Продеа /правоприемник на Пангея/. Поради това, според съда, може да се направи обоснован извод, че уговореното между двете дружества има самостоятелен характер и съответно - атакуваните клаузи касаят единствено техните договорни отношения. Фигуриращите като страни по споразумението, извън страните по настоящия спор, други лица, макар и свързани с основния предмет на споразуменията произтичат от самостоятелни правоотношения които не зависят от тези между страните по спора. Според съда именно по тези съображения, както договорът от 2014 година, така и този от 2015 година, са наименовани Рамкови договори, тъй като създадените множество отделни правоотношения, свързани с изграждането и собствеността върху търговския обект, налагат внасяне на яснота относно поетите от различните субекти задължения, условията при които са възникнали и последствията от тяхното неизпълнение. Част от Рамковия договор от 2015г., според съда, е именно обективираната между ответниците сделка, съдържаща елементите на договор за спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД и имаща самостоятелен характер. С това рамково споразумение /спогодба/ ответниците са приели за установено в отношенията помежду им кой какви насрещни задължения има, какво е изпълнено и какво не е, с взаимни отстъпки са уредени по нов начин правата и задълженията във връзка с основното задължение на Стърлинг - да изгради търговски център и предприеме действия по заличаване на ипотеката върху имотите. Според съда, цялото съдържание на Рамковия договор от 2015г. давало основание да се направи извод, че с него максимално е обременен Стърлинг. Изложени са съображения, че това дружество е поело единствено задължения, и то огромни по размер, чийто произход дори не е описан. Задълженията са както от парично естество в размер на 12 300 000 евро (раздел 2.1,б.“а“), така и за заплащане на неустойки в размер на 3 300 000 евро (раздел 3.1,б.“Ь“); на евентуални данъчни задължения (раздел 3.1.d), възникнали за Пангея/Продеа, заедно с наказателни лихви, или пък отказани му облекчения /неясно от кого и за какво/; така и задължение за действия - да бъдат подписани договори за обезпечение на горните вземания на Пангея/Продея, като Стърлинг трябва да „организира и извърши необходимите действия за подписване, вписване и изпълнение на договорите за обезпечения“ в полза на Пангея/Продеа, като при неподписването на договорите за обезпечения в срок от 4 дни от сключването на Рамковия договор, Стърлинг носи отговорност към Пангея/Продея от 10 000 евро за всеки ден забава (раздел 3.1.е). Съставът се е позовал на посочена практика на ВКС: Решение № 261 /25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение №50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение №93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. за да се аргументира, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. и обезпечаване на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. В Решение №56 от 01.08. 2018г. на ВКС, ТО, по т.д. № 1538 по описа за 2017г. ВКС е приел за допустимо установяването на относителна недействителност и по отношение на отделни клаузи от договор. Процесната уговорка в Раздел 2.1,б.“а“ касае поето задължение от първия ответник Стърлинг за заплащане на Пангея/Продеа сумата от 12 300 000 евро по силата на Договор от 30.09.2015г. за прекратяване на Рамков договор от 30.09.2014г., сключен между страните. В б“б“ е уговорено как ще бъде извършено плащането - от тях сумата от 5 700 000 евро са платени в момента на сключване на рамковия договор от Стърлинг на Крис Кеш енд Кери от името на Пангея в изпълнение на негово задължение към последното дружество, а остатъкът от 6 600 000 евро ще бъдат прихванати от задължение на Пангея към Стърлинг/дължимо от него авансово плащане, определено в т.2.2,б.“с“. Съдебният състав е приел, че въпреки с рамковото споразумение от 2015 г. се преуреждат предходни правоотношения между ответниците, тъй като има характер на спогодба и страните са изразили съгласие за това, то тази спогодба урежда по нов начин тези отношения, страните уговарят по нов начин задълженията си един към друг. Следователно, именно тази спогодба - последният рамков договор от 30.09.2015 г. е източникът на задълженията на страните. Видно е, че определени задължения са възникнали и за Продеа /клаузите на раздел 2.2, букви а и с/. Освен това, след като с клаузата на раздел 2.1,б.“б“-2-ра точка, Продеа е прихванало своето задължение от 6 600 000 евро с вземането на Стърлинг, несъмнено Продеа е признало, че има задължение в такъв размер. Ето защо, съдът е приел, че каквито и да са били до този момент правата и задълженията между двамата ответници, с Рамковия договор от 30.09.2015г. те са ги уредили по нов начин и именно този договор е източник на поетите задължения. Ето защо, съдът е приел, че несъстоятелният длъжник е поел задължение за заплащане на огромната сума от 12 300 000 евро, с което действие несъмнено е увредил кредиторите на несъстоятелността. Още повече, че сключването на този рамков договор е станало след началната дата на неплатежоспособността, която е 29.04.2014г. Следователно, както приема съдът, е изпълнена и втората предпоставка от фактическия състав на чл.135 ЗЗД - налице е увреждаща кредиторите сделка - клаузата на Раздел 2.1, б.“а“ от Рамковия договор от 2015г. Обоснована е и третата предпоставка от фактическия състав на чл.135 ЗЗД длъжникът е знаел за увреждането на масата на несъстоятелността при извършване на атакуваната сделка. Това е така, защото атакуваната сделка е извършена на 30.09.2015 год., т.е. след датата на неплатежоспособността на дружеството - 29.04.2014г. Тази дата означава, че към този момент дружествто вече е имало трайни финансови затруднения и не е било в състояние да изпъни краткосрочните си задължения. От списъците с приетите вземания се установява, че на 30.09.2015 год. в тежест на несъстоятелния длъжник преди повече от година и половина вече са били възникнали изискуеми парични задължения, както следва: публичните задължения от 68 000 лева по НП с № F03388 от 26.08.2014г., връчено на дружеството-длъжник на 12.09.2014г. и влязло в сила на 19.09.2014г.; задължения от 1 349 754 лева с произход от 2013 год. към кредитора с прието вземане „ Т.-92 ” ЕООД. На 30.09.2015 год. несъстоятелният длъжник е знаел за съществуването на тези вече възникнали задължения към определени кредитори, за размера и падежите им, респективно знаел, че с атакуваните клаузи уврежда реалните си кредитори, тъй като поема нови задължения, при изключително неравноправни клаузи и без наличие на договореност за действителна насрещна престация за поетите задължения и отговорности. В подкрепа на този извод, според съда, са и установените в хода на делото последващи действия и сделки на длъжника и втория ответник Продеа, а имени сключването на Договора за залог на акции от 30.09.2015 год. на „Плаза Уест”. и „Плаза Уест 2” АД, сключването на Договора за залог на ТП „Плаза Уест” ЕА от 06.10.2015 год. и на Договор за залог на ТП „Плаза Уест 2” АД от 06.10.2015 год. Към 30.09.2015 год. несъстоятелния длъжник вече повече от една година е изпитвал финансови затруднения и поетото задължение в атакуваната клауза, според съда, било израз на търсенето на отклонение на средства за изплащане на задълженията къ реалните кредитори, чрез сключване на неизгодни за неплатежоспособното дружество споразумения и създаване на привилегии единствено за един нов кредитор - Продеа. Тъй като сделката е възмездна, знанието за увреждане следва да е налице и у Продеа. Събраните по делото доказателства сочат на такова знание на Продеа за увреждане на кредиторите на несъстоятелното дружество Стърлинг. Това, според съда е така, защото е налице свързаност между Стьрлинг и Продеа смисъла на §1, ал.1, т.7 и ал.2 от ДР ТЗ. Според посочените разпоредби, „свързани лица“ са лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето лице - т.7. Според ал.2 свързани са и лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се налице условия, различни от обичайните. В настоящия случай, съдът се е позовал на това, че и двамата ответници Стърлинг и Продеа управляват и контролират „Плаза Уест” АД и „Плаза Уест 2” АД, създадени с капитала едното от тях - Стърлинг. Стърлинг учредява „Плаза Уест” АД и „Плаза Уест АД, като за избора на органите на управление и представителството на двете дружества (Съвет на директорите) Продеа е посочило на Стърлинг за номинир за член на Съвета на директорите /СД/ лице по свое усмотрение, а именно: Аристотелис Каритинос, който в периода 30.09.2014 год. - 30.09.2015 г, включително и към момента, заема длъжността на изпълнителен член и на СД на Продеа. При така установената свързаност на двамата ответници и с оглед разпоредбата на чл.649,ал.4 ТЗ, е приложима презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД за знание и у лицето, с което длъжникът е договарял. Тежестта за оборване на презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД се носи от ответниците, но същата не е оборена в производството пред двете съдебни инстанции. С оглед установеното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл.135,ал.1 ЗЗД, така предявеният иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на клаузата на т.2.1,б.“а“ от Рамков договор от 30.09.2015 г., според въззивния съд, следва да бъде уважен като основателен и доказан. По обусловения иск с правно основание чл.649,ал.2 ТЗ: Уважаването на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД и обявяването на относителната недействителност на атакуваната клауза на Раздел 2.1,б.а“ от Рамковия договор от 2015 година, според съда, води до логичната последица уважаването на обусловения иск по чл.649, ал.2 ТЗ. Смисълът на иска за обявяване на относителната недействителност е именно този - попълване масата на несъстоятелността в резултат на връщането на имуществото по обявените относително недействителни сделки/клаузи. Дадените от страна на неплтежоспособния длъжник 5 700 000 евро на Крис Кеш енд Кери Лтд за изпълнение на чуждото задължение на Пангея/Продеа за покупка от Крис Кеш енд Кери на недвижим имот в Кипър, се явявали, според съда, платени от несъстоятелното дружество на отпаднало основание, предвид ретроактивното действие на конститутивното решение за обявяване на относителната недействителност. В Рамковия договор - Раздел 2.1,б.“ b “, според съда, се съдържа признание от страните /ответниците/ за плащането на сумата 5 700 000 евро от Стърлинг на Крис Кеш енд Кери за задължение на Пангея/Продеа. Този факти не е бил оспорван в производството. Той е отчетен от Пангея/Продеа при предявяването на вземанията му в производството по несъстоятелност. Ето защо, според изложеното от въззивния съд, този иск следва да бъде уважен, като се отмени решението на СГС в тази му част. Посочената сума следва да бъде върната от Продеа, тъй като от името на това дружество и в изпълнение на негово задължение Стърлинг е платил сумата на Крис Кеш енд Кери. По основателността на искането от страна на касатора „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК,Първо т.о. намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на формулираните от частния жалбоподател релевантни правни въпроси. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се повдигат следните оплаквания и формулират от страната, подала тази КЖ, следните въпроси: 1.За недопустимостта на решението на САС в обжалваната му част като основание за допускане на касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК, доколкото по делото не са конституирани всички необходими задължителни другари: Позовава се на противоречие с ТР №7/13.01.2023 г. на ВКС по т.д. №7/2020 на ОСГТК. По това оплакване/въпрос за недопустимост на постановеното решение настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: От съдържанието на Рамковия договор от 30.09.2015г. в действителност са материализирани различни двустранни и многостранни сделки, които са независими една спрямо друга, въпреки, че като крайна цел се цели финансиране и на търговски център в [населено място],[жк]. По тази причина изводът на САС, че уговореното между двете дружества има самостоятелен характер и съответно - атакуваните клаузи касаят единствено техните договорни отношения следва да се сподели. Фигуриращите като страни по споразумението, извън страните по настоящия спор, други лица, произтичат от самостоятелни правоотношения които не зависят от тези между страните по спора. По никакъв начин не се установява да са налице спорни правоотношения на страните по настоящия спор с останалите участници, подписали Рамковия договор от 30.09.2015г., които да са от типа на уредените в чл.216 ал.2 ГПК-т.е. да изискват еднакво решение по отношение на атакуваната конкретна уговорка, която касае само страните по нея, нито извършваните от страните по конкретния спор действия могат да обвържат по последици останалите участници в процесния рамков договор. Следователно не се установява наличието на процесуалната хипотеза на необходимо/216 ал.2 ГПК/ и то задължително другарство в процеса, в който случай само би било налице недопустимо решение, постановено без участието на пряко обвързано от последиците на постановеното решение лице. По отношение на въпроса за това: Кой бил източникът на задължението, когато с декларативна и установителна клауза от нов договор между страните се констатирало задължение, което било възникнало в резултат на предходно сключен договор между същите страни и неговото разваляне, без в тази клауза да се променя съдържанието на самото задължение и предвид че тази клауза е част от установителен договор? Този въпрос е изцяло фактически, доколкото в него са изложени твърдени от касатора факти от съдържанието на конкретната уговорка от конкретния договор. Отделен е въпросът, че съдържанието на атакуваната уговорка не е възприето от решаващия спора въззивен съд по начина, по който се излага във въпроса и следователно не е отговаряно на такъв въпрос при произнасянето на съда по спора. Следователно въпросът, нито е правен, нито е обуславящ изхода по конкретния спор. Следващият въпрос е за това, дали описаната в предходния въпрос уговорка имала увреждащ характер. Този въпрос е изцяло по правилността на произнасянето на съда. Както се спомена вече, съгласно цитираното ТР за касационното обжалване касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Т.е. въпросът изисква преценка по чл.281 т.3 ГПК, каквато във фазата по чл.288 ГПК не се осъществява. Въпроси под номера ІV-1 и ІV-2 касаят незаконосъобразността, според касатора, на извода на съда за свързаност на лицата-страни по договора, по смисъла на пар.1, ал.1, т.7 и/или ал.2 от ДР на ТЗ и то въз основа на твърденията на страната за съдържанието на съответната уговорки в конкретния договор и тяхното изпълнение от страните. В този контекст въпросите са фактически по вече изложените по-горе съображения за предходните въпроси-касаят съдържанието на сключения договор и действията по неговото изпълнение. Въпрос V-1 е пълно повторение на твърдяния по-горе характер на процесната клауза: декларативна и установителна, с която се констатирало задължение, което било възникнало в резултат на предходно сключен договор, и можело ли същата да има за последица уважаването на обусловения от отменителния осъдителен иск, след като основанието на което е платена съответната сума не е било оспорено и обявено за относително недействително; Както, вече се отбеляза и по-горе съдържанието на атакуваната уговорка, не е възприето от решаващия спора въззивен съд по начина, по който се излага във въпроса и следователно не е отговаряно на такъв въпрос при произнасянето на съда по спора. Следователно въпросът, не е обусловил изхода по конкретния спор: съдът е възприел, че атакуваната уговорка във втория рамков договор е нова и увреждаща масата на несъстоятелността и на това основание я е обявил за относително недействителна и като следствие е постановил връщане на даденото в нейно изпълнение обратно в масата на несъстоятелността. На последно място е формулиран общият процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички твърдения, доводи и събраните по делото доказателства и да изложи ясни и непротиворечиви мотиви за това, кои факти намира за доказани в процеса и въз основа на тях да направи своите крайни правни изводи по спора; Въпросът отново се свежда до неправилните, според касатора, изводи за това, че атакуваната с иск по чл.135 ал.1 ЗЗД клауза в процесния рамков договор няма само декларативен характер относно възникнали по-стари задължения. Въпросът е изцяло по обосноваността и правилността на решението, поради което изисква преценка по чл.281 т.3 ГПК, каквато във фазата по чл.288 ГПК не се осъществява. От изложеното следва, че не се обосновава наличие предпоставка за допускане до касационно обжалване по КЖ на „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“ срещу постановеното основно решение по спора, с оглед на което и такова не следва да се допуска. От страна на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД/н./ и на „Уест Солюшън“-ЕООД, ЕИК-205806595 са подадени касационни жалби против решение №226/04.04.2023 г., постановено по т.д. № 757/21 на САС, с което по реда на чл.250 ГПК, съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД/н./за допълване на основното решение № 112/ 21.02.2023 г. по в.т.д. № 757/ 2021 г„ САС, ТО. 9 с-в, като въззивният съд осъди ответника „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“ да заплати на несъстоятелното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ законна лихва върху главницата от 5 700 000 евро с левова равностойност 11 148 231 лева от предявяването на иска – 12.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Съставът на САС при произнасянето си по молбата за допълване на постановеното решение по отношение на присъждане на законната лихва е приел следното: С молбата по чл.250 ГПК синдикът на ответното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД / е поискал решението на САС да бъде допълнено, като „Продеа“ бъде осъдено да заплати на несъстоятелното дружество „Стърлинг Пропъртис България“-ЕООД /н/ законна лихва върху присъдената сума от 5 700 000 евро с левова равностойност от 11 148 231,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.06.2020 г. Твърди се в молбата, че претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба е предмет на разглеждания спор и че в посочената част съставът на САС е пропуснал да се произнесе. За неоснователно е счетено твърдението на синдика, че претенцията за присъждане на законна лихва върху предявената с осъдителния иск главница от 5 700 000 евро, считано от предявяване на иска, е предмет на разгледания във въззивното производство спор. В исковата молба (т.3 от петитума) ищецът „Уест Солюшън“ ЕООД е предявил осъдителен иск „Продеа“ да бъде осъдено „да върне/плати в масата на несъстоятелността на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД сумата от 5 700 000 евро с левова равностойност от 11 148 231,00 лева.“ Петитумът на исковата молба, според съда, не съдържал искане „Продеа“ да бъде осъдено да заплати законната лихва върху посочената сума от датата на искова молба до изплащането на сумата. Искане за присъждане на законната лихва за забава върху претендираната с осъдителния иск главница не е направено, според съда, и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Пред въззивната инстанция, пред която отново по същество е бил разгледан осъдителният иск, въззивникът - ищец „Уест Солюшън“ ЕООД отново не е заявил искане по същество на спора за присъждане на законната лихва върху заявената главница. Следователно, приема съдът, искане за присъждане на законната лихва за забава върху предявената с осъдителния иск главница не е направено в нито един момент от висящността на спора както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Според съда, искането за присъждане на законната лихва за забава е предявяване на претенция с правно основание чл.86, ал.1, изр. първо ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба лихва се дължи като материалноправна последица от „неизпълнение на парично задължение“ и представлява „обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата“. Процесуалната предпоставка обаче, съдът да присъди законната лихва за забава, е страната да е направила искане за това. Само тогава за съда възниква задължение да се произнесе по искането, а ако пропусне да го направи - възниква процесуалното право на страната да поиска по реда и в срока по чл.250, ал.1 ГПК допълване на решението. По изложените съображения, и след като по делото не е направено от ищеца искане за присъждане на законната лихва за забава върху сумата по осъдителния иск, то такова искане не е станало предмет на спора и поради това въззивният съд не е дължал произнасяне. Следователно не са налице предпоставките на чл.250, ал.1, изр. първо ГПК, поради което и искането на синдика за допълване на решението на САС в посочената с молбата част е неоснователно и същото следва да се остави без уважение. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на касаторите се навежда оплакване за очевидна неправилност на решението за допълване на основното решение, относно отказа същото да бъде допълнено. Твърди се,че противно на приетото от съда, от ищцовата страна многократно е поискано присъждане на законната лихва върху главницата, присъдена на основание чл. 649 ал.1 ТЗ. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства като прецени има ли данни за отправена претенция за присъждане на законната лихва по чл.86 ЗЗД от ищцовата страна, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение