Определение № 1331 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д.С. К. от [населено място] срещу решение №99 от 11.03.2014г. по гр.дело № 22/2014г. на Русенски окръжен съд, с което след отмяна на решение №1771 от 24.10.2013г на Русенски районен съд в една част, изцяло е отхвърлен като неоснователен иска на касаторката срещу Т. - България ”ЕАД с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от травматично увреждане, получено на 21.10.2012г при влизане в магазин на ответника, като ищцата била блъсната от монтираните плъзгащи се врати. Въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява твърдението в исковата молба за съприкосновение, т.е че вратата е блъснала ищцата ,в следствие на което същата е паднала на земята. Изтъкнато е още ,че това не е възможно при установената от вещото лице механика на съоръжението ,плъзгащата се врата е безопасна и е била технически изправна. Увреждането не се дължи на свойствата на процесната вещ ,нито на невъзможността тя да бъде обезопасена. В изложение като процесуалноправен въпрос се поставя задължението въззивния съд да постановява самостоятелни мотиви, с което е нарушено задължително указание, дадено с ТР № 1/2001г ОСГК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Въпроси по приложение на материалното право са формулирани в следния ред: 1. Следва ли да се ангажира отговорността на собствените на вещта ,когато вещта е технически изправна ,но въпреки това не осигурява безопасно преминаване през нея в места с обществен достъп – търговски обект .2.Представлява ли вътрешно свойство на вещта ,за което собственикът носи отговорност, характеристиката да не отчита наличие на човек в определен периметър на преминаване и когато същият не е в движение .Отговорът на въззивния съд е противоречие с решения №367 от 2010 гр.д № 1140/2009 ІІІ г.о, реш. 355/2011г по гр.д № 478/2010г ІV г.о, реш. №77 от 2013г по гр.д № 968/2010г ІІІ г.о ,практика по чл. 290ГПК, според които техническата изправност не е решаваща .Следващият въпрос е носи ли се отговорност, когато вредата не е настъпила от непосредствен контакт с вещта, а в резултат на действие, целящо да избегне контакта с вещта .Налице ли е причинно следствена връзка в този случай. В реш. № 851/2010г по гр.д № 502/2010 ІV г.о, практика на ВКС по чл. 290 ГПК е даден положителен отговор, докато въззивният съд е приел обратното. От страна на застрахователя на ответника е постъпил отговор, с който се оспорва относимостта на поставените въпроси. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е мотивирал както фактическите, така и правните си изводи и формулирането на въпрос за липсатата на мотиви, като израз на противоречие със задължителни указания в тълкувателната практика, няма опора в съдържанието на решението. Въпросът за отговорността на собственик на вещ ,техническо съоръжение ,когато вещта е технически изправна ,но въпреки това не осигурява безопасност и няма техническа възможност на пълното й обезопасяване, има положителен отговор в практиката на ВКС, но преценката за безопасността, за потенциалния риск от вещта следва да бъде установен като нейно обективно свойство за всеки конкретен случай. Компетентно и неоспорено заключение на вещо лице по делото е дало основание за извода, че вратата е безопасна и не може пряко да въздейства върху преминаващ или стоящ човек в нейния обсег на движение така ,че да го събори. Не е налице противоречие с изтъкнатата практика ( реш.№367 от 2010 гр.д № 1140/2009 ІІІ г.о и реш. №77 от 2013г по гр.д № 968/2010г ІІІ г.о), доколкото въззивмният съд не е приемал за установено технически неотстранимо необезопасяване по отношение механизма на задвижване на конкретната врата, а е отхвърлен всякакъв потенциалния риск за сигурността на преминаващите, в насоката ,изтъкната от ищцата като причина да падне на земята. Травмата е получена в резултат на падането, като въз основа на техническата експертиза въззивният съд е стигнал до извод ,че задвижването на вратата обективно не е в състояние да събори човек, пак поради нейно изтъкнато от вещото лице свойство, както и че не е имало съприкосновение между вратата и пострадалата към момента, в който тя е загубила равновесие. Въззивният съд не е игнорирал въпроса за свойствата на вещта, същите от значение при ангажиране отговорността по чл. 50 ЗЗД, а ги е изяснил в решаващата за изхода на спора насока, включително в рамките на причинно-следствения процес, който въпрос е фактически. Въпросите по изложението се условят на възприятието на защитата и интерпретацията на едни факти ,но като се игнорират други. Не може да се приеме и тезата за противоречие с решение № 851/2010г по гр.д № 502/2010 ІV г.о,за случаи когато вредата не е настъпила от непосредствен контакт с вещта, а в резултат на действие, целящо да избегне контакта с вещта, тъй като обективно не са сравними от гладна точка на заплахата, обусловила поведението на пострадалия, нападението на шестдесет килограмово куче-пазач и задвижването на плъзгаща се врата на входа на търговски обект, конструирана и действаща така, че да се избегне всякакъв риск при досег с преминаващите. Всички въпроси игнорират решаващия извод на съда, който е фактически и основан на изяснения механизъм на увреждането. Не е налице противоречие с установената практика на ВКС по правен въпрос. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.