Определение № 3735 от 25.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2445/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. А. Д., чрез пълномощника й адв. В. против определение № 153/10.04.2024 г. на Окръжен съд Смолян, постановено по в.ч.гр.д. № 147/2024 г., с което след частична отмяна на определение от 20.02.2024 г. по гр.д. № 292/2023 г. по описа на Районен съд Златоград в частта, с която е оставено без уважение заявеното от ответниците възражение за местна неподсъдност, производството по делото на районния съд е прекратено поради местна неподсъдност на спора и делото е изпратено за разглеждане на Районен съд София. Жалбоподателят поддържа всички основания за неправилност на обжалваното определение. Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и връщане на делото на Районен съд Златоград за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно: Допустимо ли е изместването на местната подсъдност, определена в чл.105 ГПК, при условие, че ответникът има постоянен адрес на територията на РБългария, получил е лично съдебните книжа по делото, явява се лично в открито съдебно заседание по делото и е възразил за местна неподсъдност на делото по чл.107, ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК са поставени и следните въпроси: 1/ Дали частен свидетелстващ документ, какъвто е адвокатското пълномощно, което не е нотариално заверено има обвързваща доказателствена сила относно посочената в него дата на съставянето му, каквато той очевидно няма съгласно чл.180 ГПК и чл.181 ГПК, и дали тази дата е противопоставима на другата страна; 2/ Дали „достоверна дата“ на частен документ, който не е подписан от ищеца, е датата, посочена в документа като такава на съставянето му и 3/ Нормата на чл.107, ал.2 ГПК намира ли приложение при процес срещу ответник, упълномощил в тома си качество адвокат да го представлява, вкл. ако последният е направил възражението в интерес на адвоката, упълномощен по делото. По отношение на повдигнатите въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС по приложението на чл.180 и чл.181 ГПК и на чл.120 ГПК – конкретно посочена в изложението. Поддържа се, че въззивното определение е очевидно неправилно в хипотезата на явна необоснованост поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика. Насрещните страни - Л. Д. и Р. Д., чрез адв. Й. са депозирали отговор на частната касационна жалба, в който заявяват становище, че не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Изложени и са и аргументи за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на обжалваното определение.Претендират сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор в размер на по 250,00 лв. за всеки един от ответниците. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочено срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на К. А. Д. срещу Л. Д. и Р. Д., с която е предявен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД. В срока за отговор ответниците, чрез пълномощника им адв. Ж. Й., са заявили на основание чл.119, ал.4 ГПК, възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като и двамата през последните 3 години живеят извън Република България, а именно в [населено място] на Р., Федерална Република Германия, като са представили и доказателства за настоящ адрес от общинските власти на [населено място] на Р.. В първото по делото открито съдебно заседание първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението с мотиви, че след като връчителят е събрал данни за друг адрес /извън постоянния и настоящ такъв, регистриран в РБ/, на който ответниците са получили лично съдебните книжа, не са налице основания за прекратяване на делото и за изпращането му на съда по постоянния адрес на техния пълномощник. За да отмени определението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че изложените от нея мотиви са неправилни. За да достигне до този извод съдът е отчел следните обстоятелства: ответниците имат регистрирани постоянен и настоящ адрес в [населено място], но на този адрес те не са намерени за връчване на съдебните книжа; връчителят е събрал данни, че ответниците се намират в [населено място], общ. Н., на който адрес са им връчени преписи от исковата молба и доказателствата към нея за отговор в едномесечен срок; в представения от тях отговор в срока по чл.131 ГПК, ответниците, чрез техния пълномощник адв. Й. са заявили възражение за неподсъдност на делото в РС - Златоглад на основание чл.107, ал.2 ГПК, като са приложили удостоверения за адресна регистрация по чл.18, ал.2 от Федералния закон за гражданска регистрация на Ф., от които се установява, че ответникът Л. Д. е регистриран на адрес в [населено място] на Р., „Арнулфщрасе“ № 28, считано от 1.06.2021 г., а Р. Д. е регистриран на същия адрес, считано от 1.10.2020 г.; съгласно справка по Наредба № 14/18.11.2009 г., ответниците имат регистриран настоящ адрес в Германия; съгласно удостоверение за постоянен адрес пълномощникът им адв. Ж. Й. има постоянен адрес в [населено място], кв. В., ул. „21-ви век“ № 36 Б, ап.39 от 12.08.2019 г. При така установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.107, ал.2 ГПК, според която разпоредбата на ал. 1 на чл.107 ГПК е приложима и за случаите когато ответникът не живее на постоянния си адрес в пределите на Република България, поради което компетентен да се разгледа спора е съда по постоянния адрес на пълномощника на ответниците. За неоснователно е намерено възражението в отговора на частната жалба, че доколкото към датата на предявяване на иска – 11.12.2023 г., ответниците не са имали пълномощник, то приложима е нормата на чл.120 ГПК, според която настъпилите след подаване на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Посочил е, че по делото са представени генерални адвокатски пълномощни от м.08.2023 г., с които ответниците са упълномощили адв.Й. да ги представлява пред всички съдилища в Република България, т.е. и към момента на завеждане на иска ответниците, които имат настоящ адрес в Ф., са имали пълномощник, чиито постоянен адрес е в [населено място]. При така изложените от въззивния съд мотиви, повдигнатия от касатора в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос, който се свежда до въпроса в кои случаи е приложима нормата на чл.107, ал.2 ГПК, макар и да покрива общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/2009 г., такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, при необходимост да се създаде практика по прилагането им или да се промени и осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен и по разрешаването на въпроса има установена практика, съобразена при постановяване на обжалвания акт, според която съгласно чл.107, ал.1 и ал.2 ГПК исковете срещу ответник с неизвестен адрес или такъв, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес, се предявяват пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по постоянния адрес на ищеца. Посоченият от чл.107 ГПК ред на връзките на подсъдността /по постоянния адрес на пълномощника и след това на постоянния адрес на ищеца/ е задължителен. /определение № 574 от 30.10.2009 г. по ч. гр.д. № 598/2009 г. на III г.о., определение № 432 от 7.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3664/2019 г. на IV г.о. на ВКС и други/ След като съдът установи, че ответникът се е установил трайно в чужбина, респективно че има регистриран настоящ адрес в чужбина, правилото на чл.107, ал.2 ГПК е приложимо, независимо от обстоятелството, че ответникът има декларирани на територията на Република България постоянен и настоящ адрес, доколкото и живеещите в чужбина български граждани имат административно задължение да декларират такива съгласно чл.93-чл.97 ЗГР. Останалите въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях въззивният съд не се е произнасял, а и същите нямат значение за изхода на настоящия спор. Въззивният съд не е давал разрешение по въпросите ползва ли се адвокатското пълномощното с материална доказателствена сила относно датата и мястото на съставянето му, нито по въпроса кои лица имат качеството на „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК. Въпросът дали пълномощното е било съставено преди подаване на исковата молба или след получаване на препис от същата, е без значение за преценката приложимо ли е правилото на чл.107, ал.2 ГПК, което замества общата местна подсъдност, установена в чл.105 ГПК, стига разбира се възражението за неподсъдност да е заявено от ответника в срока по чл.119, ал.4 ГПК и да са представени доказателствата, че не живее в пределите на Република България.При липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, не следва да се разглежда сочения допълнителен селективен критерий. Неоснователно се поддържа и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт поради явна необоснованост. От съдържанието на определението на въззивния съд не се установява твърдяната квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,