Определение № 281 от 24.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1915/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 4 ГПК. Д. П. М. и Х. П. Д. от [населено място] чрез адв. Б. Б. обжалват определение № 98/12.01.2015 г. на Варненски окръжен съд по ч. гр. д. № 2971/2014 г., с което е потвърдено определение от 28.11.2014 г. на Варненски районен съд по гр.д. 16313/2013 г. в обжалваната част, в която страните са били осъдени да заплатят на ответната страна „Б. ” – Е. разноски по делото в размер общо на 6276 лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. Жалбоподателите считат атакуваното определение за неправилно с довод, че въззивният съд е действал произволно при своята преценка за фактическата и правна сложност на делото потвърждавайки първоинстанционния акт, тъй като поисканото адвокатско възнаграждение надвишавало с над двадесет пъти установения нормативно минимален размер, искат отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК навеждат въпроса дали цената на иска следва да се взема предвид при преценка за основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочват специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК прилагайки и съдебната практика, на която се позовават. Настоящият състав на ВКС, като прецени данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е редовна, подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, но се явява процесуално недопустима с оглед на критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК като насочена срещу въззивно определение, постановено в производство развиващо се по иск с цена до 5000 лв. Пред първа инстанция настоящите жалбоподатели са предявили срещу ответника „Б. ” – Е. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част от недвижим имот, от около 1200 кв.м. представляващ земеделска земя, по своето трайно предназначение- нива, целият с площ от 1631 кв. м., находящ се в местност Ш., в землището на [населено място], [община]. Размерът на цената на иска по претенции за собственост, каквато е и ревандикационната с правно основание чл. 108 ЗС, се определя съобразно правилото на чл.69, чл.1, т.2 ГПК като съгласно него съвпада с данъчната оценка, а ако няма такава, с пазарната стойност на вещното право. Когато спорът е за правото на собственост не върху целия недвижим имот, а за части от него, какъвто е настоящият случай, цената на иска съвпада с данъчната оценка, респективно пазарната стойност, на съответната част от имота. Видно от уточнението към исковата молба пред районен съд от 24.04.2014 г. (л. 36) ишците твърдят, че ответникът владее около 1200 кв. м., следователно предмет на иска, респективно на делото, са именно тези кв. м. от имота. Данъчната оценка на целия имот с площ от 1631 кв.м., приложена по делото в първа инстанция (л. 26 ) е 151.90 лв. Следователно, преизчислена данъчната оценка на посочената процесна част, която съставлява цената на иска в случая, е значително под 5000 лв. В първото открито заседание по делото от 28.11.2014 г. пред районен съд спор за така определената цена не е повдиган, нито е предприемано до прекратяване на делото поради оттегляне на иска, изменение на същия, включително на размера му, поради което цената на иска се е стабилизирала спрямо така приложената по делото и преизчислена данъчна оценка. Предвид изложеното жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд на РБ, гражданска колегия, IV-то г.о.,