Определение № 60313 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1946/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 17/24.02.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 503/2020 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 55/11.08.2020 г. по гр. дело № 492/2018 г. на Сливенския окръжен съд, като краен резултат са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателя срещу Д. Х. Д., П. Т. Д., „Силвия 1998“ ЕООД и С. Д. Д., искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (подробно описано); в тежест на касатора са възложени държавна такса и разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли да се установи по делото, че задължението, възникнало от усвояването на кредит или друг вид заемно правоотношение, е погасено със средства от законен източник, за да се приемат усвоените/получените средства като приход по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.); 2) следва ли в съдебното производство по ЗОПДНПИ (отм.) в тежест на ищеца-КПКОНПИ да се възложи доказването на обстоятелството, че ответникът е погасил задълженията си, възникнали по силата на твърдени от последния заемни правоотношения; 3) следва ли съдът да приеме за ненастъпила правната последица, осъществяването на чийто юридически факт е останал недоказан, когато това спорно обстоятелство не е част от твърденията на страните, обстоятелствата не са отразени в доклада по чл. 146 от ГПК и не е разпределена доказателствената тежест по доказването им; 4) следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ (отм.) и § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им; и 5) подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси с обжалваното решение, в противоречие са практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – в противоречие с тълкувателно решение № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 70/04.07.2012 г. по гр. д. № 704/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 231/11.07.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС; а вторият въпрос – в противоречие с решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС, решение № 197/10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2017 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение № 127/20.12.2016 г. по търг. д. № 1907/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС. По отношение на останалите три правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответниците Д., П. и С. Д. и „Силвия 1998“ ЕООД в отговорите на касационната жалба излагат съображения и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да отхвърли предявените по делото искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел, че между стойността на придобитото от ответниците имуществото, възлизаща на 132 298.58 лв., и размера на нетния им доход, възлизащ на 20 588.86 лв., е налице несъответствие в размер 111 709.72 лв., което не надвишава законовия праг от 150 000 лв. За да достигне до този свой решаващ извод, наред с останалите си подробни съображения, изложени в мотивите към обжалваното решение, апелативният съд, позовавайки се на решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, е приел, че вземания от банкови институции, които не съществуват към края на проверявания период, не формират имущество за проверяваното лице, понеже вече не представляват негови вземания, и не могат да формират несъответствие, което да обоснове отнемане в полза на държавата. По тези съображения въззивният съд не е взел предвид, респ. – не включил в имуществото на ответниците, описаните в исковата молба на комисията-касатор, движения по банкови сметки, по които вече няма наличности към края на проверявания период. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените съображения в мотивите към обжалваното въззивно решение, последните два въпроса (четвъртият и петият), формулирани в изложението към касационната жалба на КПКОНПИ, са обуславящ правните изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с разпореждане от 15.10.2021 г. на председателя на ВКС е образувано и не е приключило тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което предмет на разглеждане са следните правни въпроси: 1) представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В предметния обхват на тези въпроси попадат посочените по-горе два правни въпроса – четвъртият и петият, формулирани в изложението на комисията-касатор. По това тълкувателно дело към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение, като преди постановяването на такова, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 288 от ГПК (в този смисъл са и имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, касационното производството по настоящото гражданско дело следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение