Определение № 1868 от 09.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. В., В. П. В., В. К. В., С. К. В., М. В. Б., Яна В. П. и Н. В. П., чрез адв. Т. П. и адв.А. А., против определение № 2733 от 21.10.2025г., постановено по ч.гр.д. № 2348/2025г. на Софийския апелативен съд, 12 състав. С това определение след отмяна на определение № 13939/18.07.2025г. по гр.д.№ 4338/2025г. на Софийския градски съд, ГО, І-6 състав, е постановена, на основание чл. 398, ал.1 от ГПК, ЗАМЯНА на допуснатата с определение № 5090/14.03.2025г. по ч.гр.д. № 2992/2025г. на СГС в полза на „Ес Д. Ви Инвест“ О. и „Ак К.“ О. обезпечителна мярка ЗАПОР върху банковите сметки на частните касатори, до сумата 146 602,19 лева, в подробно описани банки и клонове на чуждестранни банки, действащи в Република България, с обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху поземлен имот с идентификатор 68134.1942.1314 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е със Заповед 18-5060-16.04.2014г. на Началника на С. София, с адрес на имота: [населено място], район В. и с площ 1 131 кв. метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар номер: 1297, квартал 63, парцел X., при подробно описани съседи, при запазване на условието за платената парична гаранция в размер 20 000 лева по депозитната сметка на Софийския градски съд – по равно от двамата ищци. Частните касатори излагат подробни съображения за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържат наличие на основания за допускането му до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба, молители в обезпечителното производство-„Ес Д. Ви Инвест“ О. и „Ак К.“ О., чрез процесуалния си представител адв.Р.Д. в отделно становище излагат съображения за недопустимост на жалбата, а в писмен отговор за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване и за нейната неоснователност. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е редовна. Върховният касационен съд намира същата за недопустима по следните съображения: С обжалваното определение въззивният съд е отменил определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на ищците „Ес Д. Ви Инвест“ О. и „Ак К.“ О. за замяна на допуснатата с предходно определение обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответниците с възбрана върху описан недвижим имот, и вместо това е допуснал поисканата замяна. Определението по допускане на обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение е предвидено само в хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Това изключение е предвидено именно с цел да бъде осигурена възможност за двуинстанционно разглеждане на искането за обезпечение по отношение на ответника. Тъй като съгласно чл.395, ал.1 ГПК на ответника не се връчва препис от молбата за допускане на обезпечение, в чл.396, ал.2 ГПК е предвидено право на обжалване от ответника на определението на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение, с оглед осигуряване на двуинстанционност на обезпечителното производство по отношение на тази страна и възможност за разглеждане на възраженията й срещу поисканото обезпечение. За разлика от така предвидената процедура, съгласно чл. 398, ал.2 ГПК препис от молбата за замяна на обезпечението се връчва на насрещната страна, която може в тридневен срок да изложи възражения срещу искането, като постановеното от първоинстанционния съд определение подлежи на обжалване пред въззивния съд. Следователно с произнасянето на въззивния съд се изчерпва редът за защита на страните във връзка с направеното искане за замяна, тъй като по отношение на искането и възраженията срещу него се е развило двуинстанционно производство. Да се допусне възможността за касационно обжалване на въззивното определение, означава да се развие триинстанционно производство по искането за замяна на обезпечението. Предвид изложеното частната касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното въз основа на нея частно производство да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО