Определение № 164 от 03.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 581/2011 г.

Постъпила е частна жалба от Г. Д. Т. от [населено място] против определение № 144 от 8 февруари 2012 г. по гр.д. № 581 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което не е допуснато касационното обжалване на решение без номер от 11 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2010 г. в съответната му обжалвана част. В жалбата се сочи, че частният жалбоподател не е съгласен с решението, то противоречи на закона, допуснати са съществени процесуални действия, категорично е доказано, че касационната жалба е основателна и доказана; такова било мнението на тримата адвокати в процеса, които се отказали с мотив, че не се зачитат законите и не се зачита правото на защита на жалбоподателя. Искането е да се отмени определението на тричленния състав, да се образува дело и да се уважи касационната жалба, жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса и разноски и да му бъде допуснато използване на безплатна правна помощ. Сочи се още, че делото е образувано през 2007 г., два пъти окръжният съд е отменял решението на районния съд, пет години районният съд и впоследствие окръжният съд съзнателно не искат да изяснят истината, пет години се прикриват тежки порочности и от държавата са откраднати над 8 хил. лева, в делото е зафиксирана тежка съдебна порочност, следва да се защитят законите, гражданските права и всичко откраднато от съда и всички да се върне в бюджета, да се сложи край на това беззаконие, а нещата са и от обществено значение – не случайно адвокатурата бяга от това дело – заплахи, изнудване. С атакуваното определение настоящият тричленен състав на ВКС прие, че частният жалбоподател не е ангажирал общото основание за допускане на касационно обжалване – не е посочен правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен в предмета на спора и разрешаването му е обусловило крайният резултат по делото, а изложените в касационната жалба съображения представляват по същината си основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Частната жалба е недопустима. Според правилото на чл. 274, ал. 1 ГПК, разглеждат се частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Изрично посочване в закона за възможността за обжалване на определенията по чл. 288 от ГПК няма. Определенията, постановени по този ред, не могат да се атакуват и по смисъла на т. 1 на чл. 274, ал. 1 ГПК, защото не преграждат развитието на делото. Съобразно законодателното разбиране, вложено в действащия ред за гражданско съдопроизводство, касационното обжалване е факултативно и, за да се достигне до неговото развитие, касационната жалба подлежи на разглеждане в специално производство, предвидено в чл. 288 ГПК, в което се извършва селекция на жалбите съобразно критериите, дадени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от интереса на съответния касатор жалбата му да бъде разгледана по същество от касационния съд, ако в нея не са поставени материалноправни или процесуалноправни въпрос, които да са разрешени от въззивния съд в нарушение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, то касационното обжалване няма да бъде допуснато. Законът в чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК сочи, че в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е допусната. Следователно, определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационното разглеждане на въззивно решение (какъвто е и процесният случай), не прегражда развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение