Определение № 404 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5184/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез неговия процесуален представител адв. Хр. П., против определение № 1394 от 29.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1101/2013 г. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от [фирма] частна жалба против определение № 110 от 17.05.2013 г. по гр.д. № 126/2013 г. на Районен съд - Царево, с което е отказано допускане на обезпечение на предявения от [фирма] против [община] иск чрез налагане на обезпечителна мярка ”спиране на процедурата по чл. 65 ЗОбС”. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК само в хипотезата, когато обезпечението е допуснато за пръв път от въззивен съд. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 396, ал.2, изр.2 ГПК. Във всички останали случаи въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като не се обхваща от приложното поле на чл. 274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Това разрешение на въпроса за обжалваемостта на въззивните определения по допускане на обезпечение на иск е възприето в ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС, което запазва своето действие и след изменението на чл. 396, ал.2 ГПК в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. Водим от гореизложеното съдът