Определение № 639 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2345/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Н. В. срещу Решение № 847 от 08.06.2022г. по в.гр.д. № 2642/2021г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение от 22.06.2021г. по гр.д. № 237/2020г. на Окръжен съд - Монтана за отхвърляне на предявените от касатора срещу Гаранционен фонд осъдителни искове по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на суми от общо 71 700 лева обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди при пътно-транспортно произшествие от 15.10.2017г. по път ІІІ-112, км.2+700, по причина на водач на товарен автомобил с регистрационна табела от област Благоевград (неидентифицирано моторно превозно средство), предприел изпреварване в нарушение на правилата за движение по пътищата и напуснал местопроизшествието, със законната лихва за забава от 13.06.202019г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Касаторът е оспорил приетата в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, но въззивният съд не е допуснал повторна експертиза, съгласно искането във въззивната жалба, нито е мотивиран изводът на въззивния съд защо се приема, че в ПТП не е участвал друг товарен автомобил, освен този с турска регистрация. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, но там са обсъждани показанията на касатора, дадени пред органите на досъдебното производство. Касаторът е допринесъл за ПТП, което е единствено обстоятелство по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, които попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК:

1. Когато приема, че определени събития са осъществени или не, длъжен ли е съдът да се аргументира защо приема това становище – дали по делото са събрани доказателства в тази насока, кои доказателства по делото кредитира и кои не и най вече защо, дали това са общоизвестни факти или в мотивите на решението си съдът може единствено да отбележи, че това са факти, без да се аргументира защо приема, че конкретните обстоятелства са факти?

2. Има ли право гражданският съд да решава делата си въз основа на данни (доказателства по смисъла на НПК), които са събирани в отделно производство, а именно реда, регламентиран в НПК? Каква доказателствена стойност в гражданския процес имат показанията на свидетели, разпитвани в наказателното производство – досъдебно производство и съдебно такова? Кои доказателства, по смисъла на НПК, е допустимо да бъдат взети „наготово“ за нуждите на гражданския процес? Не нарушава ли това действие основния принцип за непосредствено в гражданския процес?

Касаторът сочи също, че въззивното решение е очевидно неправилно – касационно основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата Гаранционен фонд е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Исковете на касатора са били отхвърлени от състава на Окръжен съд Монтана при възприети като установени следните обстоятелства:

На 15.10.2017г. касаторът е управлявал лек автомобил „Ауди А3“, с ДК № 021М507, по път ІІІ-112, км.2700. В посока обратна на движението на лекия автомобил друг товарен автомобил с българска регистрационна табела от област Благоевград (неидентифициран автомобил) е бил предприел маневра изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил „Волво“, с турски рег. № 33EJP, с прикачено полуремарке, заемайки изцяло платното за насрещно движение. Касаторът е забелязал товарните автомобили, излизайки от завой, при видимост за него от около 50 метра, но поради високата скорост на движение на автомобила „Ауди“ (114 км/ч, при разрешени 60 км/ч) и недовършено аварийно спиране (отпускане на спирачката 20 метра преди удара) е бил причинен страничен сблъсък на лекия автомобил „Ауди“ с турския товарен автомобил. И. товарен автомобил е напуснал ПТП. Не се е установило нарушение на правилата за движението по пътищата на изпреварващия товарен автомобил, което да е довело до пътния инцидент, поради което, и съгласно възприетото в първоинстанционното решение, не е имало основание за ангажиране на отговорността на ответника Гаранционен фонд за претърпените от касатора вреди. При разстояние от 50 метра до завоя, от който е излязъл лекият автомобил, и движение на автомобила с разрешената за участъка скорост от 60 км/ч, то изпреварващият товарен автомобил би се прибрал безпрепятствено в своята пътна лента и ПТП не би настъпило. Като причина за ПТП от първоинстанционния съд е била определена високата скорост, с която касаторът, като водач на лекия автомобил, е излязъл от левия завой.

Обстоятелствата са били приети за установени от Окръжен съд - Монтана въз основа на събраните писмени доказателства, показанията на свидетелите (бащата на касатора Х. Д. С. и пътувалите в автомобила „Ауди“ деца К. С. Д. и М. Б. К.), както и заключенията на съдебната медицинска експертиза и съдебната автотехническа експертиза. Съдебната автотехническа експертиза е била оспорена от ищеца при изслушването й, но във връзка с оспорването не са били направени доказателствени искания.

Приобщено е било и образуваното досъдебно производство (д.п.№ 661/2017г. по описа на РУ-Лом, пр.пр. № 1284/2017г. по описа на РП-Лом) за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, прекратено с постановление от 09.01.2018г. поради искане на пострадалото лице М. Б. К. за прекратяване, като спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години (чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК). На касатора е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1545/15.10.2017г.

Също в решението си първоинстанционният съд е съобразил показанията, дадени от касатора в хода на досъдебното производство – че излизайки от левия завой той е забелязал двата тира срещу него, решил да мине между тях, но в момента, в който навлязъл в насрещната лента, си затворил очите и видял, че всичко е „натрошил“; след като взел шофьорска книжка касаторът „счупил“ купен му лек автомобил „Опел К.“, а след това му бил купен автомобилът „Ауди“, като катастрофата останала 15 дни след поставяне на транзитни номера на автомобила. Тези показания на касатора в хода на досъдебното производство са били определени от първоинстанционния съд като извънсъдебно признание на неизгодни факти - опита му като водач на МПС.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, но е възприел друг механизъм на пътно-транспортното произшествие - че не е имало товарен автомобил с българска регистрация, извършил изпреварване, а поради високата скорост от 114 км/ч касаторът е загубил контрол върху управлението на автомобила „Ауди“ и навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение не е предприета съзнателно спасителна маневра. Не е било кредитирано заключението на съдебната автотехническа експертиза, касаеща тези обстоятелства, нито показанията на пътувалите в автомобила свидетели, а е било прието, че ако е имало друг товарен автомобил неминуемо е щяло да има физическо съприкосновение и с него. От въззивния съд е бил направен извод, че единствената причина за настъпване на ПТП се дължи на виновното поведение на касатора. Относно малкият опит на касатора като правоспособен водач на МПС са били кредитирани показанията на баща му Х. Д. С..

Не е било уважено искането на касатора, направено във въззивната жалба, да бъде допусната повторна автотехническа експертиза, със същите задачи. Доказателственото искане във въззивната жалба е било обосновано с това, че изводите на първоначалната експертиза са били оспорени, а първоинстанционният съд не е допуснал експертиза.

При така установеното първият поставен от касатора въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, тъй като почива на невярното твърдение, че недопускайки исканата във въззивната жалба съдебна автотехническа експертиза въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, съответно, че искът на касатора е бил отхвърлен поради възприетото от въззивния съд обстоятелство, че не е имало изобщо друг товарен автомобил с българска регистрационна табела от област Благоевград (неидентифициран автомобил), предприел маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил „Волво“ с турски рег. № 33EJP.

Съгласно чл. 200, ал. 3 от ГПК относно изслушването на вещото лице, при оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица, като оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. В случая касаторът е оспорил заключението на съдебната автотехническа експертиза при приемането й в първоинстанционното производство, но не е поискал назначаването на друго или повече вещи лица по въпросите от заключението, по които е изразил несъгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, а касаторът не е бил лишен от възможност да оспори заключението на съдебната автотехническа експертиза и да поиска експертиза по чл. 200, ал. 3 от ГПК в първоинстанционното производство. Същото е ако исканото с въззивната жалба заключение е било по чл. 201 от ГПК. Същевременно нито се твърдят, нито се установяват обстоятелства, при които първоинстанционният или въззивният съд да са дължали служебно допускане на експертиза.

По отношение на оплакването на касатора за неправилен фактически извод на въззивния съд, че български товарен автомобил не е участвал в пътно-транспортното произшествие, и също формулирания в тази връзка първи процесуалноправен въпрос, то въпросът отново не е обуславящ за изхода на делото, тъй като исковете на касатора са били отхвърлени поради общия извод и за двете съдебни инстанции, че причина за пътния инцидент е изключително неправомерното поведение на касатора, управлявал лекия автомобил „Ауди“ при навлизане в завой със скорост над разрешената, в нарушение на правилата за движение по пътищата, без значение дали е било възприето, че не е имало друг товарен автомобил, освен турския, или че липсва неправомерно поведение на водача на българския товарен автомобил (напуснал произшествието и поради това останал неидентифициран), което да е било в причинна връзка с пътния инцидент.

Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес и този въпрос не може да се извежда от съда. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ.

Не е изпълнена и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационното обжалване в тази част, също съгласно тълкуването в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. (т.4), дори при съобразяване на възприетото в решението, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

Вторият поставен от касатора въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, тъй като също почива на невярното твърдение, че от въззивния съд са били споделени мотивите на първоинстанционното решение в частта на обсъдените показания на касатора, дадени пред органите на досъдебното производство. Първоинстанционният съд е обсъдил тези показания единствено във връзка с извода за малкия опит на касатора като водач на МПС. Въззивният съд също е приел, че касаторът има малък опит на водач на лекия автомобил, но на база показанията на неговия баща като свидетел. Допълнително, че това обстоятелство не е в причинна връзка с пътния инцидент, а това е, както се посочи, управлението на автомобила с превишена скорост.

И при формулирания от касатора втори въпрос липсва предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както тя беше изяснена по-горе.

Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд.

В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.

Съгласно съдебната практика при неправилност порази нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др.

По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност, тъй като липсва вероятност то да страда от посочените пороци, поради които да е неправилно. Касаторът твърди нарушение на правила на съдопроизводствения ред, но това е във връзка с поставените от самия него процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, по които съдът по-горе се е произнесъл.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

Воден от горното съдът