Определение № 4920 от 14.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение на Софийски апелативен съд № 1941 от 16.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 979/ 2026 г., с което е потвърдено определение № 5393/09.03.2026 г. по гр.д.№ 13502/ 2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на М. Д. по чл.83 ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 7,67 евро по подадена частна жалба. Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като е издадено от съдии, които са се отвеждали по други дела, по които той е страна. Поддържа незаконосъобразност на определението, тъй като при издаването му била проявена пълна некомпетентност и беззаконие. Същевременно твърди, че е установил всички обстоятелства, въз основа на които претендира освобождаване от такса и че написаното в определението за участието му като съдружник в търговски дружества, за сключени договори за управление и за дружество, на което да е едноличен собственик на капитала, не отговаря на истината. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи разпоредбата на „… чл.280 ал.1 т.2 ГПК – в нарушение на Съда на Европейския съюз нарушеното ми право на справедлив процес от безпристрастен съд и нарушниото на чл.6 от ЕКПЧ.- ограничен одстъп до справедливпроцес от безпристрастен съд.“. Правен въпрос не е формулиран. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Основното производство е образувано по искова молба, подадена от М. Д. против Софийски районен съд, предявени са осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. С разпореждане от 05.02.2026 г. по гр.д.№ 13502/ 2023 г. Софийски градски съд върнал исковата молба. М. Д. подал частна жалба срещу това разпореждане, към която нямало доказателства за платена държавна такса 7,67 евро. Съдът му указал да отстрани тази нередовност, а в отговор Д. поискал да бъде освободен от държавна такса. С определение № 5393/ 09.03.2026 г. първоинстанционният съд отхвърлил искането. С обжалваното в настоящето производство определение Софийски апелативен съд потвърдил определението от 09.03.2026 г. Посочил, че М. Д. получава пенсия в размер на 170 евро, едноличен собственик е на капитала на дружеството „Д. Арт Дизайн“ ЕООД, има регистриран едноличен търговец, който е действащ, както и че е управител или член на управителния орган на множество други дружества. Нямало данни и доказателства за провеждано постоянно лечение от жалбоподателя и разноските за това лечение. Дължимата държавна такса била по частна жалба и била в толкова нисък размер, че не можело да обоснове липса или възможност за достъп до правосъдие. Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като няма вероятност актът да е нищожен, недопустим или очевидно неправилен. Твърденията на касатора, че актът бил постановен от съдии, по отношение на които е имало основания за отвод, не са подкрепени с доказателства, а дори е имало такива основания, това не засяга валидността и допустимостта на определението. Касаторът /въпреки надлежно дадените указания/, не е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Това изложение съдържа доводи по същество за незаконосъобразност на определението на Софийски апелативен съд и твърдения за нарушени права на жалбоподателя, но правен въпрос, по който да се допусне касационния контрол, не е повдигнат. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Липсата на формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол. По изложените съображения съдът