Определение № 2251 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1334/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. В. К. - К., чрез пълномощник адв. адв. Б. Д., срещу определение № 105/18.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 47/2026 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено разпореждане № 206/9.01.2026 г. по гр.д. № 1974/2025 г. на Окръжен съд- Варна, с което е върната частна жалба вх. № 35930/08.12.2025 г., подадена от Е. В. К. - К., срещу определение № 5379/28.11.2025 г. по гр.д. № 1974/2025 г. на Окръжен съд- Варна. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Иска се неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба срещу определение № 5379/28.11.2025 г. по гр.д. № 1974/2025 г. на Окръжен съд- Варна. Твърди се, че са били изпълнени указанията на Окръжен съд- Варна за заплащане на д.т. в размер на 15 лв. във връзка с частната жалба срещу постановеното прекратително определението № 5379/28.11.2025 г., като платежното нареждане заедно с придружаваща молба са били изпратени по пощата от пълномощника на жалбоподателката, в указания от съда срок. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК страната повдига правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, както следва: 1. „При извършено плащане по електронен път на дължимите такси какво означава да се представи оригинален документ, при услови, че от документа, удостоверяващ транзакцията /в случая извършеното плащане на такса/ се установява кога е извършена, на какво основание и от кого?“; 2. „Кой документ се счита представен в срок в изпълнение на дадените указания от съда- депозирането по пощата или получаването в съда и в случай, че документите са депозирани по пощата достигането им до съда явява ли се част от фактическия състав и в този смисъл може ли да се възложи в тежест на страната и носенето изцяло на негативните последици от това, че въпреки всички направени усилия от нейна страна по изпълнението на указанията и депозирането в срок по пощата, че пратката явно не е достигнала до назначението си?“ и 3. „Допустимо ли е с оглед установяване внасянето на такса съдът служебно да извърши справка за плащането при извършване на надлежно искане за това от страната?“. По отношение на поставените въпроси се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на определението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение предвид данните по делото намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел за установено, че във връзка с подадена от Е. К.-К. частна жалба вх. № 35930/08.12.2025 г. срещу определение № 5379/ 28.11.2025 г., първоинстнционният съд с разпореждане № 7461/11.12.2025 г. е дал изрични указания на жалбоподателката в едноседмичен срок от уведомяването да внесе по сметка на АпС - Варна държавна такса в размер на 15 лв., и да представи доказателства за извършеното плащане в оригинал или заверено копие. Посочил е, че по първоинстанционното дело няма данни да са били представени доказателства, че страната е изпълнила задължението си. Пред въззивния съд с частната жалба било представено копие от придружаващата молба с приложено към нея банково бордеро с дата 17.12.2025 г., за плащане на сумата от 15 лв. по сметката на АпС - Варна, с посочено основание за превода „д.т. по ЧЖ по гр.д. 1974/2025 г. ВОС“. Представени били и копия на 3 бр. бонове, издаден от Български пощи: 1 бр. - за заплатена такса за предоставената услуга в размер на 10 лв., 1 бр.- за заплатена допълнителна услуга от 4,20 лв. и 1 бр. системен бон, обективиращ вида на услугата. От съдържанието на последния било видно, че са били приети кореспондентски пратки с адресати, както следва: Районен съд - Варна с посочен баркод; Окръжен съд - Врана с посочен баркод; Административен съд - Варна с посочен баркод; Окръжен съд -Варна с посочен баркод и Районен съд - Варна с посочен баркод /от дата 18.12.2025 г. с подател „АДВ СДРУЖЕНИЕ ДЯКОВА И КОНДОВА“ и без данни за съдържанието на пратките/. При така установените факти, въззивният съд е направил извод, че липсват доказателства, че страната е изпълнила задължението си в срок. Посочено е, че то не се изчерпва само със своевременното внасяне на дължимата държавна такса, а с и представянето на доказателствата за това пред администриращия частната жалба съд, въз основа на което да направи извод, че указанията му са били изпълнени. Указанието за представянето на доказателства за извършеното плащане в оригинал или заверено копие били изрични. Неизпълнението му имало за последица приемането на частната жалба за нередовна и обусловяло нейното връщане. В допълнение е посочено, че съдът няма задължение да извършва служебно проверка по образуваните пред него дела, дали е постъпила дължимата такса и дали е достигнала до съда в срок, което да санира неизпълнение на задължението на страната на дадените й от съда указания. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на обжалвания акт на въззивния съд. Първият поставен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Последният в обжалването определение е приел, че не са отстранени нередовностите на подадената от ищцата частна жалба срещу прекратителното първоинстанционно определение, тъй указанието за представянето на доказателства за извършеното плащане в оригинал или заверено копие на платежния документ не е било изпълнено в срок изобщо, а не защото не е бил представен „оригинал“ от платежния документ. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, който касае възможността страната да изпрати документ по пощата и приложението на чл. 62, ал. 2 ГПК. По този въпрос е налице трайно установена съдебна практика, с която е прието, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК установява правилото, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Въпросът в случая е привързан към твърдения на жалбоподателката, че платежното нареждане за внесената в срок на 17.12.2025 г. държавна такса е било изпратено по пощата на 18.12.2025 г., какъвто извод въззивния съд не е приел да следва от представените по делото писмени доказателства. Поставения в изложението към касационната жалба трети въпрос също не може да обуслови достъп до касация. Условия за допустимост с оглед редовността на касационната жалба са изискванията за съдържание и приложения, уредени в императивен порядък в чл. 284, ал. 1-3 от ГПК, сред които и прилагането на документ за внесена такса. Последното изискване е спазено, когато касаторът е приложил документ за внесена такса по конкретното дело в указания размер и обратно – не е спазено, когато е платил таксата, но не е приложил документ за плащането или е посочил, че прилага вносния документ, без реално такъв да е представен в указания преклузивен законен срок. Съгласно приетото в практиката на ВКС нередовността по чл. 261, т. 4 от ГПК не се състои в невнасянето на държавна такса по сметката на съда, а в непредставянето на платежния документ, който удостоверява плащането. Дори в случай, че платежният документ е представен след изтичане на срока, това процесуално действие не може да бъде взето предвид от съда съгласно изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ГПК, като е без значение дали самата държавна такса е внесена в срок /в този смисъл определение № 480/29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2267/2021 г. на ВКС, III г.о.; определение № 575/24.07.2012 г. по гр.д. № 483/2012 г., на ВКС, IV г.о.; определение № 1046/24.04.2024 г. по ч.т.д. № 712/2024 г. на ВКС, II т.о. и др./. Приетото от въззивния съд, че за съда липсва задължение да извършва служебно проверка по образуваните пред него дела, дали е постъпила в срок дължимата държавна такса, е в съответствие с посоченото разрешение в практиката на ВКС. По заявеното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивния съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационен контрол: Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното определение не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице и очевидна необоснованост на определението на въззивния съд. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на определението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение