Определение № 385 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 45 от 12.03.2018 г. по гр.д.№ 708/ 2017 г., с което е потвърдено решение на Смолянски окръжен съд по гр.д.№ 74/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от касатора против Щ. К. Щ. и Р. Б. Т. иск, квалифициран по чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на [фирма], [населено място] до размер ½ идеална част на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 25.08.2015 г. с нотариален акт № ***, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 168/ 2015 г. на нотариус рег.№ ***, с който Щ. К. Щ. и съпругата му В. Г. Щ. продали на Р. Б. Т. самостоятелни обекти с идентификатори *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.*; *****.***.***.** и *****.***.***.**. Жалбоподателят претендира допускане на обжалвания акт до касационен контрол по материалноправния въпрос „Приложим ли е отменителният иск по чл.135 ЗЗД в отношенията между кредитора и поръчителя, когато са извършени от поръчителя разпоредителни действия с негово имущество във вреда на кредитора?”, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (решение по гр.д.№ 1473/ 2016 г., ІV г.о.). Евентуално поддържа, че същият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд и за преодоляване на това противоречие е образувано тълкувателно дело № 2/ 2017 г., ОСГТК, ВКС. Ответната страна Щ. К. Щ. оспорва жалбата. Според него по поставения въпрос няма противоречива практика на ВКС, тъй като приложимостта на института по чл.135 ЗЗД по отношение на поръчител в соченото от касатора решение е предпоставена от предварително издаване на изпълнителен лист срещу него, която предпоставка в случая не е налице. Не е налице и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, тъй като по въпроса има установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Ответната страна Р. Б. Т. също счита искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно. И той поддържа, че според трайната практика на ВКС отменителен иск срещу поръчителя може да бъде предявен само ако сделката е извършена след издаване на изпълнителен лист срещу него, какъвто факт касаторът не твърди в настоящето производство. Относно доводите за наличие на противоречива практика и образувано тълкувателно дело за преодоляването й поддържа, че това не касае правния въпрос, поставен в настоящето производство от касатора. Съдът намира жалбата за допустима, но за произнасянето по искането за допускане на касационно обжалване е налице временна пречка. За да отхвърли иска, въззивният съд е посочил, че [фирма], [населено място] е кредитор на [фирма], [населено място] въз основа на сключен между тях договор за банков кредит, но не е кредитор на Щ. Щ., който е поръчителствувал за кредитополучателя. Към момента на атакуваната сделка срещу Щ. Щ. не е имало издадена заповед за изпълнение, нито изпълнителен лист, което ищецът признава с исковата молба. При това положение Щ. не е имал качеството длъжник на банката и не е легитимиран да отговаря по предявения иск. Този иск е неоснователен и само въз основа на твърденията в исковата молба, поради което съдът го отхвърлил. С оглед тези мотиви на въззивния съд поставеният в настоящето производство правен въпрос е обуславящ, защото съдът е отрекъл приложимостта на института по чл.135 ЗЗД по отношение на поръчител, който е увредил кредитора с разпоредителна сделка, преди срещу него да е бил издаден изпълнителен лист. Същият въпрос се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, като за преодоляване на противоречивата практика е образувано Тълкувателно дело № 2/ 2017 г., ОСГТК, ВКС, т.1. Неоснователно ответните страни поддържат, че по образуваното тълкувателно дело въпросът е друг. ОСГТК ще даде задължително тълкуване по въпроса „Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?“, като питането не е ограничено до хипотезата на предварително издаден изпълнителен лист срещу поръчителя. Следователно решението по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантния за настоящето производство правен въпрос. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е поставен и е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. По изложените съображения Върховният касационен съд