Определение № 480 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3726/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител А. Б. – главен инспектор в ТД-В. на КПКОНПИ, срещу решение № 82/03.07.2018 г. по в.гр.д. № 118/2018 г. на Апелативен съд В. в частта, в която се обезсилва решение № 287 от 07.03.2017 г., поправено решение № 938/12.06.2017 г. по гр.д. № 1574/2009 г. на Окръжен съд Варна и се прекратява производството поради недопустимост на предявените искове по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, вр. с §5 ПЗР от ЗОПДНПИ /отм./ срещу В. Х. Д., В. С. Д. и Х. В. Д., тримата чрез адвокат Б. Ж. от АК-В., тъй като проверката на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество не е приключила в срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона, а в изложение към нея се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От В. Х. Д., В. С. Д. и Х. В. Д., тримата чрез адвокат Б. Ж. от АК-В., е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в жалбата, като считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. С определение № 24/22.01.2019 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 3726/2018 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”.. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк.дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение